Американските стандарти в подкрепата на българските журналисти възкръснаха след епохата на путинолюбивия Тръмп

“Посланик Мустафа се срещна с журналиста Димитър Кенаров, за да изрази още веднъж подкрепата на Съединените щати за свободните и независими медии като важна част от добре функциониращата демокрация. Посолството на САЩ приветства и подкрепя българските журналисти – благодарим ви за всичко, което правите.”

 

 

 

 

 

Това се казва в съобщение на американското посолство в София, придружено със снимка на посланик Херо Мустафа, редом с бития от тукашната милиция български колега. Ще рече, г-жа Мустафа застава буквално до български журналист, репресиран от органите на “реда”, подчинени пряко на изпълнителната власт, начело с Борисов и неговата прокуратура –  в ситуация, когато физическите контакти се смятат за рисковани поради пандемията от китайски грип.

Символика!

Че кой у нас да застане на страната на битите ( журналисти)? Да не би Съюзът на българските журналисти, в чието название вярното е само, че става дума за българи на вярна служба на Съюза ( на Съветските Социалистически Републики)?

НА СНИМКАТА: Автореклама на личния състав на Съюза на съветските социалистически журналисти у нас с днешна дата 

 

 

 

 

 

Когато през 1993 година реваншистите от властта на проруската групировка Мултигруп се захванаха да ме гонят от поста директор на БТА,  посланикът на САЩ Хю Кенет Хил  ( заедно с британския му колега Ричард Томас), също не се поколеба(ха). Изрази(ха) ми публична подкрепа чрез демарш пред президента Желев. Не че го трогнаха, но го направиха. Трогнатият бяха само аз. 

През октомври 2006 година насъскаха отново потерята срещу мен като водещ на “В десетката” по БТВ. Отвързаха глутницата от върха на проруската пирамида в държавата, олицетворявана от президента Георги Първанов. 

Лъжците от ръководството на БТВ се опитаха да скрият истинската си същност зад американска фасада. Бил съм нарушил “американските стандарти”. Защото съм задал въпрос от екрана за корумпираността на държавния глава. В синхрон той ме нападна персонално с декларация, четена назидателно срещу скромната ми персона от негово име по телевизията,  която не ми даде и минута ефир да опонирам. Толкова за “американските стандарти” и “етиката”.

Поради което веднага след това реших да напусна.

Месеци по-късно, през март 2007-ма, в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека по света, в частта за България написаха истината по американски стандарти, че съм принуден да напусна под политически натиск.

И до днес, вече 15 -та година тече, от бившето ми работно място не са си направили труда да се извинят. Ако не на мен, то на аудиторията, която се опитаха да излъжат ( в колаборация с присъдружни медии и конкретни слугини на проруското статукво в тях във в. ”Стандарт” и “24 часа”). 

“Недостатък ли е да си вярваме с Първанов”, питаше наперено по онова време в обслужващия и  двамата в “24 часа” изгряващ автократ Борисов.

 

 

 

 

Съзаклятниците  се криеха зад останалата без опровержение криеница зад американската фасада. Криеницата беше олицетворявана от монтирания от истинските собственици на върха на телевизията американски гражданин Албърт Парсънс, изчезнал от България буквално дни след моето прогонване( на снимката с очилата зад мен на път към студиото ми в първото предаване на “В десетката” с гост президента Перът Стоянов, личен архив).

 

 

 

 

 

 

Борисов и до днес се прави не само на луд, както се чува с неговия глас в скандалния аудиозапис, но и все така на  американец. Който е луд, да вярва…

Междувременно вездесъщият телевизионен “гуру” ( може би в случая идва от съкращението ГРУ) Андрей Райчев ме беше заклеймил, заедно с целия екип на радио “Свободна Европа” , че съм “ превербуван от ЦРУ”.  Набеденият мъдрец може да не помни това свое интервю в слугинския на статуквото в. “24 часа” от 30 юни 2006 година. Но относно паметливостта не бива да съди по себе си.

 На факсимилието от интервюто му, заради което можех да го съдя,  но се отказах, впечатлен и от факта, че никой от колегите ми от “Свободна Европа не се “впечатли” от клеветата му. 

Райчев е първообраз на всеядната т.н. партия ГЕРБ ( сроден по отношение на ангажирането на Европа в абревиатурата на една партия). Той пръв се изяви като спекулант на гърба на авторитета на Европа чрез партията си “Път към Европа”. Но се провали на това поприще. Посткомунистическият му образ не беше на мода. Левите кукловоди си “вербуваха” дясна мутра, която да може в един момент да се заяви като “американска”.

От този модел ли германските създатели на ГЕРБ взеха идеята да омагьосат българския избирател, но вече с успешен за десетилетие напред десен акцент?

Помните ли откровено левия “европейски” прототип на мимикриращо дясната ГЕРБ?

Не питам Райчев, а безмълвните шарани, които той лови заедно с неговия товарищ Борисов с въдицата, клекнал в ниското като фалшив Борисов идеологически опонент?

Райчев е сред най-ловко законспирираните говорителите на путинофилията у нас. Забогатя от словоблудството си. Стана собственик на голф клуб ( и на не знам на какво още) от позицията на ляв русофил и шампион по логорея в българския телевизионен ефир, легитимиращ от години уж дясната власт на “политическото животно“ Борисов. Това не му попречи, нито на онези, които не могат да му се наситят да го канят в телевизиите, че да продължава да гъгне и да хвали някак между другото колегата си по “европейско развитие на България” Борисов.

Ако горното звучи твърде проамерикански, няма да се извинявам на възмутените американофоби.

Да, “вербуван” съм от американците. Не от “Америка за България”, която чрез български служител два пъти ми отказа разговор при опитите ми да установя дали е вярно, че спонсорира свободното слово в България. Както ми отказа контакт и днешната българска секция на  “Свободна Европа”, възстановена по времето на Тръмп, за която съм работил за едни “жълти центове” 5 години в драматичната втора половина  на 90-те години на миналия век.

По липса на пробългарски, проевропейски и други достойни ориентири, които човек с моите разбирания и доказани позиции може да подкрепи, не остава нищо друго, освен да се съглася, че солидарността на пробългарите от американска страна си заслужава да ти лепнат етикет. До доказване на противното.

Апропо, ако от руското посолство бяха изразили солидарност с бит български журналист и журналистите у нас изобщо , опонирайки на властта, бих се признал и за “руски агент”.

Само че това е абсурдно дори на теория да се случи във времето, когато журналистите в България са превърнати в мисирки от тайния агент Номер едно на руското влияние у нас Борисов.