Въпреки пандемията Борисов нарежда отваряне на ресторантите и едновременно с това затваряне на вратите ни за НАТО в Черно море уж заради китайския грип

 

 

 

 

 

Има все пак един въпрос, по който Бойко Борисов е последователен, твърд, непреклонен и не си променя мнението ( както го нагажда според обстоятелствата за всичко останало) – нито в рамките на деня, нито през годините, през които се прави на евроатлантик. 

Воден от войнственото си миролюбие спрямо Русия, желание за съзерцание на (руски) туристи и яхтите им, а не на натовски военни кораби в Черно море, той доказа своята позиция на отявлен пацифист , отказвайки на НАТО участието на български кораби в натовското учение “Посейдон 21” морето, което Путин се опитва да превърне в руско езеро в изпълнение на плана на Петър Първи.

Докато Бойко Първи обяснява как пандемията не е свършила, но заведенията да бъдат отворени въпреки това ( за да му се отвори отново парашута на победата на предстоящите избори ), за натовското учение с акцент върху руската опасност той решава обратното: нет, нельзя!

Нашият миротворец е отписал неговата България от списъка на участниците в учението  още преди седмица, но решението му стана известно на 27 февруари, в деня на започващите маневри. Съобщава ни го румънски източник, цитиран от руския сайт Газета.ру.   https://www.gazeta.ru/army/news/

Маневрите„ Посейдон 21 “са включени в програмата за комбинирано съвместно засилено обучение на НАТО (CJET), заяви румънският Военноморски щаб.

Министерството на Каракачанов, което не благоволи да се изкаже по-рано, също реши да уведоми българска общественост. 

“Българското Министерство на отбраната още преди 7 дни е уведомило НАТО и румънския Генерален щаб, че няма да може да участва в маневрите „Посейдон 21“ заради открити случаи на коронавирус. Това съобщиха за БГНЕС от МО.

“България няма да участва в маневрите на НАТО “Посейдон 21”, започнали в Черно море, тъй като на два кораба от военноморския флот на страната са открити случаи на COVID-19.

Официалната церемония по откриването на маневри “Посейдон 21” се състоя в румънското пристанище Констанца. По-рано беше планирано в тях да участват седем държави от алианса – България, Гърция, Испания, Румъния, САЩ, Турция и Франция.

В ученията, които ще се проведат от 27 февруари до 6 март, участват над 700 военнослужещи, 13 кораба и девет самолета. Техният сценарий включва епизоди на неутрализиране на подводни заплахи с провеждането на операции по хидрографско разузнаване, откриване и обезвреждане на морски мини и импровизирани взривни устройства, смесени епизоди от борбата срещу самолети, надводни кораби и противникови подводници, както и теглене на повреден кораб , зареждане в морето и оказване на първа помощ … На терена е планиран епизод на съвместни действия на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи в условията на експлозия в хидравлична конструкция на румънския бряг”.

Ден по-рано се появи анализ на Авраам Махши, Washington Examiner

 за важността на учението:

Европейското командване на НАТО: Черноморският регион може да стане следващият обект на руската агресия

Приоритет за Алианса е укрепване на отбранителното партньорство, защото Русия заплашва партньорите от Алианса като разполага въоръжения в Крим

Авраам Махши, Washington Examiner 

Докато министърът на отбраната Лойд Остин обмисля промените в структурата на европейските въоръжени сили, САЩ и НАТО вече провеждат сухопътни, морски и въздушни учения в Черноморския регион, където Русия заплашва партньорите на НАТО с хибридна война и засилващо се военно присъствие в Крим.

Румъния се опитва да стане център на тези усилия и се опитва да постигне засилване на американското присъствие, като инвестира 10 милиарда долара във военна инфраструктура, включително железопътна линия, шосе, самолетна писта и модернизация на военните бази. Всички тези мерки са насочени към

осигуряване на “стратегическа гъвкавост” на САЩ

на юго-източния фланг на НАТО.

“В момента в Крим върви процес на сериозна милитаризация”, съобщи посланикът на Румъния Георге Майор, който подчерта непосредствеността на заплахата.

На 4 февруари президентът Байдън поръча на Остин да направи глобален анализ на силите, за да се убеди, че военното присъствие на САЩ отговаря на всички изисквания на националната сигурност.

Това може да означава допълнителна ротация на източния фланг, за тази идея за пръв път заговори бившият министър на отбраната Марк Еспър през юли миналата година.

Очаква се, започвайки от пролетта на тази година, планираните мащабни съвместни учения на САЩ и НАТО да съберат до 30 хиляди военнослужещи.

“САЩ остават солидарни със старите и новите си съюзници и партньори – големи и малки”, заяви Остин, който обеща, че САЩ ще се вслушват в мнението на новите партньори, когато се вземат решения за дислокация на войските.

“Времената, когато САЩ отстъпваха пред лицето на агресивните действия на Русия, намесата в нашите избори, кибератаките и отравянето на нейни граждани, отминаха. Ние без колебания ще заставим Русия да си плати и ще защитаваме нашите интереси и нашия народ”, увери от своя страна и новият президент Джо Байдън.

Георге Майор твърди, че басейнът на Черно море, където и трите страни (Турция, България и Румъния) са членове на НАТО, са новият,

жизненоважен фронт на сдържане на Русия

Европейското командване на САЩ (EUCOM) потвърди, че укрепването на отбранителното партньорство в Черноморския регион е новото направление, в което ще се действа.

“Този регион придоби особена важност след руското нахлуване в Крим през 2014 година”, коментира пред медията ни високопоставен представител на EUCOM.

“Знаем, че руснаците увеличават значително морските и военновъздушните сили в Крим и говорейки за колективната отбрана на европейския театър на военни действия, трябва да предвидим, къде може да се случи “следващият Крим”, добавя той.

Нарасналата активност на руските подводници и хибридни сили против НАТО, включително милитаризацията на полуостров Крим, води след себе си преориентация на САЩ и НАТО към “забравения” досега югоизточен фланг на НАТО, където са разположени новите членове на организацията.

Румъния и България се присъединиха към НАТО през 2004 година, а Русия разруши плановете на съседите им от региона – Грузия и Украйна, за членство като разпали наново замразени конфликти и вътрешни разногласия.

Без да са членове на НАТО, те си сътрудничат със САЩ в областта на отбраната, участват във военно-морски учения, имат общ достъп до пристанищата и получават дарения – кораби за засилване на своя граничен флот.

Досега НАТО и САЩ съсредоточаваха мнозинството от своите учения и ротационни операции в страни, непосредствено граничещи с Русия, но експертите отбелязват, че акцентът последователно се премества на юг.

“Когато през 2014 година се случиха събитията в Украйна, ние в голяма степен се съсредоточихме върху страните от Прибалтика и Полша”, признава експертът от европейска сигурност Пал Дунай.

“На нас ни се струваше, че с Черно море всичко е наред. Румъния е много добър съюзник и тя заслужава подкрепления и гаранции за подкрепа”, казва Дунай, който работи в Европейския център “Джордж Маршал”.

През октомври Министерството на отбраната на САЩ подписа в Пентагона споразумения за сътрудничество с България и Румъния, включващо пътна карта на сътрудничество в сферата на отбраната за 10 години.

Споразумението има за цел да повиши бойната готовност и да укрепи отбранителните способности на двете страни.

Посланикът на Румъния предупреди, че Русия разгръща нови ракети, модернизира Черноморския си флот и засилва дезинформацията, пропагандата и кибератаките против най-близките партньори на НАТО.

Залозите растат и САЩ се замислиха над преориентиране на силите и инвестиции на фона на призиви да бъде съсредоточено вниманието в Индо-Тихоокеанския регион и Китай.

Но, припомня Георге Майор, неотдавна военизираният Крим се намира на 300 километра от бреговете на НАТО.

“Ние сме длъжни да разбираме стратегическата ценност на Крим за Русия. Ние смятаме, че руската заплаха срещу източния фланг на НАТО, който се простира от Прибалтика до Черно море, се запазва”, смята бившият шеф на румънското разузнаване.

Американското присъствие в Румъния наброява 800 военнослужещи — на авиобазата “Михаил Когелничану”, близо до пристанището на Констанца, на обекта за противоракетна отбрана “Иджис” (“Егида”) в Девеселу и в рамките на многонационалната дивизия на НАТО на югоизток.

Подобно, макар и по-ограничено е присъствието в България – учебният полигон в Нова село, авиобазата “Граф Игнатиево” и авиобаза “Безмер”.

Конвенцията от Монтрьо позволява на САЩ да провежда учения с продължителност до две седмици до девет пъти годишно – общо до 100 дни в годината.

Румъния от своя страна е изпратила общо 40 хиляди военнослужещи в Афганистан в състава на многонационалните сили под ръководството на САЩ, поддържайки редовен контингент от 800-900 души.

Сега Румъния настоява на нейна територия да бъдат разположени повече американски войници.

“В района на Черно море е необходимо да бъде засилено американското присъствие. Ние винаги сме казвали, че ще се радваме да приемем повече американски войски. Смятаме, че това се вписва в работата ни по увеличаване на потенциала на сдържане и отбрана на НАТО, а също така служи на интересите на САЩ и Румъния”, казва Майор.

През юли, заедно с Марск Еспър, командващият EUCOM генерал Тод Уолтърс обясни новата европейска стратегия, която призовава за събирането на по-голям брой американски войски на източния фланг на НАТО.

“Така ще можем да редуваме подразделения на неограничен срок едновременно в няколко места, така че потенциално да обхванем Полша, североизточната част на Прибалтийския регион и югоизтока на Черно море”, заяви Уолтърс.

Доколкото Байдън замрази другото, прозвучало в същия ден изявление — за изтеглянето на 12 хиляди американски войници от базите в Германия, призивите да бъдат разположени войски на Изток, според анализаторите, има стратегически смисъл.

“Това е много важно и много полезно за нашите съюзници и партньори от НАТО в този регион и за американското присъствие”, смята директорът на Центъра за национална отбрана  Том Спор.

“Ние сме длъжни да провеждаме учения и да разполагаме кораби в точно съответствие с рамките на допустимото. Аз не мисля, че този район (Черноморския-бел. ред.) е затъмнил Прибалтика, но сега на него се отделя, като минимум, повече внимание”.

Майор призова специалистите по отбрана да разглеждат Черно море наравно с Прибалтика от гледна точка на сдържането на Русия на източния фланг на НАТО.

“Ние сме длъжни крайно съгласувано да реагираме на това, без да допускаме никакви различия, фокусирайки се върху северната част на Черно море. Нужно ни е от гледна точка на стратегическото мислене”, казва той.

Майор добавя, че Румъния е готова да поеме значителна част от разходите, за да се позиционира като един от главните съюзници на Америка в региона.

През миналата година Румъния първа в региона разположи две системи за противоракетна отбрана “Пейтрийт” и се готви да приеме още пет до 2025 година. Освен това Румъния купува F-16 и разширява отбранителните си възможности по море.

“По този начин Румъния става един от най-големите доставчици на военен потенциал в региона”, коментира Майор.

Той подчертава, че 3 милиарда долара от 10-те милиарда инвестиции в инфраструктура за срок от 10 години ще бъдат вложени в авиобазата “Михаил Когелничану”, където вече са разположени американски войски.

При това Румъния поеме 80% от разходите, а останалите се покриват от НАТО и САЩ чрез Европейската инициатива за сдържане (EDI).

Русия не е във възторг от военното присъствие на САЩ в Черно море, но от EUCOM отбелязват, че в бъдеще ученията ще зачестяват.

В рамките на ученията на НАТО в международни води на 31 януари американският кръстосвач “Доналд Кук” стана жертва на опасна руска маневра.

Руски Су-24 прелетя ниско редом с кораба и това е пример за постоянно преследване на американски военни кораби, действащи в този регион. Инцидентът е заснет на видео, по-късно публикувано от Шести американски флот.

Усилването на американските войски и огнева мощ в Черноморския регион може да доведе до

промяна в разстановката на силите в региона

и да засили напрежението в отношенията с Русия.

“Би могло в Прибалтика да бъдат въведени американски войски, но това ще изглежда сякаш се опитваме да седнем в скута на Русия. Аз не съм убеден, че Байдън може да въведе американски войски в Прибалтика, но това не може да се реши в самото начало на управлението му”, смята Майкъл О’Хенлон от Брукингс институт.

И нарича скромното увеличение на контингента в Румъния “идея жизнеспособна  и разумна”.

От своя страна Георге Майор не е съгласен, че нарастването на военната мощ в региона ще “разстрои” Русия.

“Разбира се, това не е агресия. Това е просто отговор на всичко, което Русия вече е предприела в Черно море”.

Представителите на EUCOM са съгласни, че активността на Русия е нараснала и мерките за сдържане не трябва да бъдат спирани.

“След нахлуването в Грузия и незаконната анексия на Крим, освен това погледнете и Азовско море (Русия незаконно затвори Азовския пролив и обяви, че в морето може да се влиза само с нейно разрешение-бел. ред.) има само една страна, която действително подкопава сигурността в морето”, заяви представител  на EUCOM, визирайки агресията на Русия в региона, включително и пленяването на три украински военно-морски кораба през 2018 година, които опитаха да влязат в Азовско море.

“Има сила, която би искала да господства над цялото Черно море, и НАТО, САЩ, всички наши черноморски партньори са бариера срещу това. Ето защо трябва да запазим своята бдителност и да запазим присъствието си тук”, добавя той.

Министърът на отбраната на Румъния Николае заяви по време на визитата си в Пентагона, че страната му от 2015 година харчи за отбрана минимум 2% от БВП.

Но за увеличаването на американския контингент това може да се окаже недостатъчно.

В миналото за преодоляването на този разрив със страните от бившия източен блок помагаха средствата от Европейската инициатива за сдържане, но бившият президент Доналд Тръмп отмени проектите да военно строителство в Европа, като насочи средствата към строежа на стената с Мексико.

EUCOM не можа да отговори на въпроса на колко от проектите за военно строителство в Европа се е отразило това.

Европейската инициатива за сдържане достигна 5,9 милиарда долара през 2020 година и съществено облекчи предварителното разполагане на американски личен състав и въоръжения в Източна Европа.

По-късно Конгресът разпореди средствата да бъдат върнати по предназначение, но някои от планираните проекти на EDI въпреки това изостават от плана с две години.

Но работата по някои от тях вече е започнала: например, новата база за безпилотни самолети MQ-9 Reaper в Румъния ще снабдява САЩ и НАТО с оперативна информация за дейността на Русия.

“Това ще подобри ситуационната ни осведоменост за случващото се в Черно море. Възможността да имаме по-дългосрочно присъствие в тази област е действително много важна”, коментират от EUCOM.

Но въпросите за готовността на инфраструктурата остават.

“Ако приемащата страна е готова да разположи на своя територия отбранителна инфраструктура, аз не мисля, че ще възникнат проблеми с ограниченото присъствие”, казва Дунай.

В EUCOM наричат масовото придвижване на приблизително 30 хиляди военни част от учението “Защитник на Европа – 2021”.

В EUCOM подчертават важността на ученията в региона, който според командването, може да стане следващия обект на руската агресия.

“Затова провеждаме учения тук и го правим, в случай, че ни се наложи да реагираме на военна заплаха или криза. Съсредоточили сме се в Черно море и адриатическия регион, защото това са най-вероятните сценарии”. https://faktor.bg/bg/articles/evropeyskoto-komandvane-na-nato-chernomorskiyat-region-mozhe-da-stane-sledvashtiyat-obekt-na-ruskata-agresiya