КОЙ се разпозна и обозначи сам с реакцията си на американската безадресна критика за корупцията в България

 

 

 

 

След като има партии и коалиции, участващи в изборите у нас с невиждани и нечувани досега названия, като “Изправи се! Мутри вън!” и “Има такъв народ”, не виждам защо да не се учреди също формация, която да се казва “ Господи, какви нищожества стоят начело на България”. 

Това възклицание на бившия ректор на Софийския университет проф. Иван Илчев, макар и да не беше предназначено за консумация на телевизионната аудитория в предаване на БНТ, но се чу ясно в националния ефир на България, може да послужи за обединителна платформа на всички, които се съгласяват за необходимостта нищожествата да бъдат отстранени от власт у нас чрез избори. 

Появи се от само себе си и (не)случайно като еманация на една многомилионна въздишка в България. Тя, според мен, е обединяващо послание. Има го и желанието за такова обединение. Но явно това не стига за обща платформа от типа на онези взаимодействащи вече разнородни по своята идеология политически субекти срещу социалистическото управление в Албания, срещу автокрацията на Орбан в Унгария и на Ердоган в Турция. За френският пример, когато леви и десни се обединиха срещу заплахата от кафявата Марин льо Пен, да не говорим.

Напоследък се долавя и така жадуваната помощ отвън за едно мъчно, но крайно необходимо сближаване на силите срещу запушалката ГЕРБ в България. Беше нужен един единствен пробив в медийната монологичност на Борисов, за да разберем в края на миналата година от германския Франкфуртер алгемайне цайтунг какви щуротии се въртят в главата му за “Мата Хари” и за задоволяването на “човешките му потребности” от жени, които не смята за любими, а за необходими по физиологични причини.

Стига да бъде допуснат някой да му задава въпроси без те да са договорени, Борисов няма задръжки да се похвали, че ползва проститутки. Което не му пречи после да замазва впечатлението с умилителни коледни снимчици с внучетата си. 

Ето че и от Америка ни протегнаха ръка. Забележителното не е толкова в това, че изобщо сме забелязани от самия председател на сенатската комисия по междунродни отношения, демократа Боб Менендес и от колегата му републиканец в тази комисия Джим Риш. И дори новината не е толкова във факта, че двамата американски сенатори от двете големи партии в Америка са на едно ( критично) мнение за статуквото в България.

Истинската новина дойде от София. В опит да омаловажат американския “десант” в тила на окупираната от Борисовата пропаганда европейска България, второстепенни негови остриета успяха да заострят с доста истерична реакция общественото внимание у нас върху критиката на сенаторите, пренебрегвайки правилото на управниците ни да премълчават неудобните теми. 

Това се случва за пръв от нахлуването на ГЕРБ в българската политика. Златното правило на Борисов да прави мили очи на американския елит, за да си прави същевременно каквото иска в обслужването на Путин, девалвира дългогодишната си успешна котировка на пазара за шарани в България. Шараните най-после разбраха, че отвъд океана Борисов съвсем не е такъв домашен любимец, за какъвто арогантно се представя сам.

А така хубаво му се подреждаха нещата! Човекът, напълно в духа на руските анархисти от 19 век, реши да подари спонтанно сакото си на един пролетаризиран селянин. Нищо, че пролетарият от село еди кое си беше разкрит след това, че всъщност е общински съветник от ГЕРБ. Пак си беше готино да се види от всички през Фейсбук и телевизионните ретранслатори, как Човекът от народа сваля дори и дрехата от гърба си за народа, стига той да му ръкопляска на стриптийза.

Не че Борисов подарява за пръв костюм или част от такъв. През януари 2008 година, когато се печеше тук големият шлем на Путин и превъзбуденият му домакин Първанов не можеше да се нарадва да бъде рекламно лице на енергийните му проекти, Борисов все още беше само кмет на София. Но и в това качество не изоставаше от Първанов на своето си ниво, мазнейки се на кмета на Москва Юрий Лужков. Подари му пчеларски костюм, защото бил запален пчелар. 

Година и половина по-късно, дни след като двамата с Борисов ( вече като премиер) откриха тържествено руския анклав край Камчия, Лужков беше обвинен от самия Путин и от верния му паж Медведев, че е ужилил яко руската държава чрез корупционни схеми. Изхвърлиха го от третия в йерархията на Федерацията пост, макар той да беше изборен и формално да беше незаконно да го разкарат като обикновен мафиот ( какъвто, в интерес на справедливостта, действително беше, но на Борисов това не му пречеше да му се слага). 

На Борисов все му се “подреждат”. Имаше късмет още от времето, когато превзе изпълнителната власт буквално в началото на дъжда от милиарди евро, който се посипа благодатно за България и за приближените до раздавачите на порции у нас корупционери. 

Сега Борисов и неговите говорители припомнят този период като време на криза, която той толкова добре управлявал, че чак се говорело за “български ( успешен!) модел” на управлението на кризи, вкл. в борбата с китайската пандемия, насред която България постави световен рекорд по смъртност на глава от населението.  

И “изведнъж”, шамар от Америка! Направо “предателски”, а не приятелски огън, който нашият автократ не можа да понесе. Пречупи се от раз. Припозна се като обект на американската критика, изпращайки на първа линия в отбранителния окоп го бранят един абониран за ролята на пропаганден охранител на Охранителя заместник министър на външните работи и един благодарен бивш външен министър с гарантирано място в следващия парламент.

Как мислите, дали изявлението на сенаторите “случайно съвпадна” с началото на предизборната кампания у нас?  Познали сте, ако не вярвате да е случайно. И Борисов не вярва това да е станало случайн, поради което си изпусна и без това лабилните нерви, които го карат да ни се кара фалцетно в монолозите си. 

Вярно е разчел Борисов американското послание и се издаде, че той е неговият адресат. Изрева чрез своите говорители като “ранена в сърцето партера”, както казва “пролетарският” поет. 

Не бива обаче да се допускат две грешки във връзка с това.

Първо, Борисов не е зависим от Америка ( колкото от Русия чрез нейния зареден с огромна корупция енергиен диктат). Америка упорито го (бойко)тира чрез своите големи корпорации, отказващи да стъпят на местната корупционна динена кора, отглеждана от него. 

Корпоративна Америка добре помни, че точно той прогони “Шеврон” от България, най-голямата от тях, която беше спечелила почтено търг за търсене на природен газ. Тя дори направи нещо небивало по наши корупционни земи:  плати 20 милиона долара на правителството ( му) предварително за допълнителни разходи. С това вбеси корупционерите у нас, защото на практика им каза, че няма да се поддават на местно изнудване и те трябва да адресират претенциите си за всякакви “неочаквани” разходи към българската власт, щедро и авансово компенсирано, за да бъде обезоръжена обичайната лакомия на тукашните пеликани, надушили възможност да изнудват една американска компания с капитализация, по-голяма по своя обем от българския бюджет.

Само че “Газпром” мобилизира московската пета колона у нас. Организира си тук протести срещу правото да знаем дали можем да станем богати и независими, както предричат американските сателитни снимки във връзка със забелязан от тях океан от природен гад в недрата на страната ни. Борисов полегна на страната на “Газпром”, а от “Шеврон” отидоха да откриват природни богатства в някоя от държавите, които бяха петимни да се възползват от експертизата на гиганта.

Втората грешка, която не бива да се допуска във връзка с издайническата реакция на Борисов, е свързана с неразбирането какъв е неговият приоритет. Не е самоцелно да се хареса на Вашингтон, но му е животоспасяващо да продължава да поддържа илюзията, че е човекът на Белия дом в неговата “бяла държава” ( както сам обича да се изразява с расистки уклон ). Защото главният му враг в България са прозападните българи, а не измислените му врагове от БСП и ДПС, които, за разлика от него, се опитват да прикрият русофилщината със смокиновия лист на неговия “конграчулейшънс”.

Соченият за победител и на тези избори наш властелин се почувства застрашен именно на терена на прозападното политическо представителство.  На тази обсебена от него търговска площ той продаваше досега безконтролно своя лик  на “атлантик”, но получи точно в него силен ритник.  В същото време греши, според мен, ако си мисли, че акцията на двамата сенатори е солова, както и че ще бъде ограничена. Тя няма да остане последна от подобен род,  като двамината си “подвият опашките” заради болезнения рев на проскубания “балкански лъв”.  

Сбърка Човека от народа, в международната си преценка и се остави да го величаят като голям познавач на международните дела. Беше заложил на своето подобие Тръмп да спечели изборите в САЩ. И сега бере плодовете на тази сметка без американския кръчмар. 

А дали българите, които стоят на прозападни позиции на принципна основа,  а не заради търговията с влияние от Борисов тип, ще успеят да се възползват от този набиращ сила нещо като нов американски “План Маршал” за спасяване на Източна Европа от автокрацията клептокрацията, това остава една въпросителните в започната предизборна кампания у нас.

НА СНИМКАТА ( с която Борисов сам се похвали във Фейсбук): Предизборно посещение на Борисов  в централата на Национално движение “Русофили” през пролетта на 2014 г. за среща и ръкуване пред камерите с неговия ръководител Николай Малинов, обвинен 6 години по-късно в шпионаж в полза на Русия срещу България.

Пита се : коя централа трябва да посети днес Борисов “за баланс”, при положение , че не си е отгледал за снимки пред камерите Национално движение “Американофили”?