Ако трябва да направя съкращение от изречението “Бойко Борисов дава пари на попмузиканти” ще се получи “ББ дава на поп”. Почти като “Баба дава на войник” като съкратена версия от страна на колхозниците, на които им се причуло така във връзка с прожекцията на филма “Балада за войника” – съветски филм, който им се щяло да е шведски.
ББ дава, ама пак избирателно. Захранва попа, наследен от соца. Важен му е попът предизборно. Това са изпълнителите, които обикновено партиите обикновено канят на предизборните им концерти. А с тях се получи като в онази приказка “научил се поп на варен боб, свършил се боб, отучил се поп”.
Попът пострада от липсата на работа заради китайския грип. Спор няма. Има нужда от държавна подкрепа, както още много други гилдии. И ето, че ББ избра да подкрепи точно него “на калпак”.
Не оспорвам правото на точно тези музиканти да се възползват от “щедростта” на ББ. Но ще припомня още един виц, пак брадат като поп. За председателя на текезесето, който награждавал текезесарите с гумени цървули заради трудовите им успехи, а за себе си присъдил “само” хиляда лева. Без гумени цървули. А текезесарите скандирали “нека оди бос”!
Така е и с попа. За него са трохите от държавната трапеза, на която ББ заделя тлъсти мръвки за най-важните му гласоподаватели от администрацията, чиито заплати през пандемичната година са скочили рекордно. А за попа- гумени цървули.
Но не е само това. ББ отново не раздава нищо на нищожните в неговите очи музиканти от графата “други” ( като онези партии, чиято електорална тежест социолозите мерят в тази графа) .
“Други”, т.е. немили и недраги за ББ, са например класиците. Но не като онези във вица за мутрите, които искали да си купят картини от музея, но като разбрали, че класиците са като правило покойните художници и затова са скъпи картините им, казали на продавачите да не берат грижа, а да им продадат произведения на живи художници, пък те ще се погрижат да ги направят “класици”.
Класиците у нас не ги канят на предизборни митинги. Представяте ли си Софийската опера и балет да подгрява предизборно мераците на гербаджии, депесари и прочее другарки и другари, които подвикват насред “Турандот”: “победа, победа”?
Не, нали. И ББ не си го представя. Така че за класическия жанр той скандира на практика “нека оди бос”!
Ама класиците, певци, инструменталисти, балетисти и прочее неразбираеми за ББ същества разнасяли славата на родината по света ( за разлика от попа, който е прекалено нашенски, за да бъде канен по световни сцени). И какво от това? Какво го интересува ББ какво си мислят в чужбина хората? На него му е важно да го обичат тук на селския мегдан, в малките градове и крайните квартали, а онези от “жълтите павета” да ходят да си слушат класиците ( ако им отвори “заведенията” и на тях ). Те и без това са кауза пердута за ББ ( с извинение към феновете на ББ за неприличната дума ).
Ако има професионална гилдия, сред която да имам много приятели, това е точно музикалната. Не бих искал да засегна никого от нуждаещите се музиканти, но да попитам дали журналистите на свободна практика, които също се борят за оцеляване много преди китайското бедствие, боси ли да одат или направо да мрат от глад, че да не му се пречкат под колелата и да му е комфортно на ББ да си говори сам от своето студио на 4 колела?
Отгоре на всичко някои от тях ( от нас) ги влачат и по съдилища заради свършената от тях свободна журналистическа работа.
Поредното дело срещу мен на Георги Жеков, обиден заради написаната от мен истина за неговото агресивно хулиганско поведение на публично място, травмирало детето ми, ще се състои под номер 4731 на 26 март 2021 година от 11.30 ч. в Софийския градски съд.
Нещастното психо Георги Жеков “компрометира публично” винаги по поръчка, дори думите, с които атакува като бесен койот набелязаната от господарите му “жертва”, са предварително съгласувани до последна подробност и той няма разрешение да променя нищо. Каквито и колкото разумни доводи да му представи човек, той ще продължава да повтаря циклофренично (като дресиран папагал) само онова, за което са го инструктирали. Все едно да спориш с радиото или с телевизора. Би трябвало още преди началото на делото съдът да поиска психиатрична експертиза за лицето- жалбоподател, както и за майка му, защото тези “психоособености” са наследствени.
Буци е същински барон Мюнхаузен. Хванал се е за олисялото си теме (пусто не мога да пробутам лафа приписван на харизматичният НС Хрущов: “Умна глава, косъм не търпи) до гуша е затънал в л…… си и отнийде взора недежда не види.
А “войната” дето отвори на янките задължително му изяжда главата. Който както си ще да го тълкува.
По повод на екскурзиите на преторианците на Борисов в дебрите на дипломацията и “личните” позиции на “хвърчащи” листа на шефовете от двете партии на Сенатската комисия на външните работи – сред които разбирам са блеснали и Георги Харизанов и Антон Тодоров, та си спомням за вица “по-добре тъп и упорит, отколкото само тъп”.
https://frognews.bg/obshtestvo/naroden-glas/iliian-vasilev-jiveem-vav-vits-anton-todorov-harizanov-razoblichavat-amerikanski-senatori-koruptsiia.html
Към sms:
А, моля, моля. Майка му Ани Дръндарова познавах, макар и бегло, като автор в “Демокрация” в качеството си на главен редактор. За разлика от Жеков, който бълва какво ли не срещу моята покойна майка ( включително като ме е карал пред негова видеокамера да отговарям за майка си, която била виновна за …концлагерите), не мога да му отвърна със същото реципрочно. А и да имах повод, не бих го направил.
Впрочем Ани Дръндарова, лека й пръст, написа похвално есе със суперлативи за президента Петър Стоянов (поместено в сборник от нейни есета, с който разполагам), когото синът й успя да провокира да реагира вбесено. След това Жеков го осъди заради острата му реакция. Окрилен от това той явно искаше да повтори този свой успех по подобна схема, но на първа инстанция в Районния съд се провали.
Ще видим какво ще стане в Софийския градски съд на 26-ти, когато той ще се жалва пред по-висока инстанция…
Памет българска:Райко Алексиев
ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
7-ми март,
1893-та година.
Роден е Райко Алексиев.
Райко Николов Алексиев с псевдоним Фра Дяволо е виден български художник, карикатурист, фейлетонист.
Той е неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България.
Сътрудник е на периодичните издания „Македония“, „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“.
Основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932 – 1944).
Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони.
Участва в няколко художествени изложби.
Райко Алексиев е пребит до смърт заради шаржове на Сталин
На 18 ноември 1944 г..
Заради шаржове на Сталин!
Зверски е убит при “разпит” в подземията на ДС-“Щит и меч” на БКП!
Още на 10 септември 1944 г. талантливият журналист е арестуван.
Издебват го в сладкарница “Цар Освободител”, която по онова време е средище на интелектуалния елит.
Подобно на много други български патриоти, и той е натикан набързо в една камионетка.
Откаран е в Училището на слепите на ул. “Нишка” в София, което набързо е превърнато в щаб на комунистическото ГПУ.
Подложен е на ужасни инквизиции и в крайна сметка е пребит до смърт.
Съпругата му, актрисата Весела, успява да се добере
до вратата на тази импровизирана от комунистите-изверги, човешка скотобойна.
“Веси, така ме тормозиха – едва мълвил Щуреца.
– Измъчваха ме физически и психически…
Това, което направиха с мен, не съм очаквал.
Аз обичах този народ, но никога няма да простя, че така постъпиха с мен…
Ако даде Господ да оздравея, ще взема децата на гръб,
ще преплувам Черно море,
но ще се махнем оттук… макар и голи и боси, с просешка тояга.”
Но не би!
Райко Алексиев е пребит като животно от комунистите!
Такава е сътбата на над 40 000 родолюбиви българи!
“Безследно изчезнали” или убити БЕЗ СЪД и ПРИСЪДА
от комунисти-садисти, марионетки на Кремъл!
Между които внучката и зетят на Баба Тонка Обретенова,
синовете на Райна Княгиня,
родственици на Ботев, Левски, Вазов…
ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
Комунистите са садисти и човекомразци!
И до днес тероризират българите на дъното на ЕС!
ОПГ-ГЕРБ и комунистът Лъжльо Борисов
са от най-долната и некадърна утайка на БКП!
И до днес изборите предваринелно са фалшифицирани!
По комунистически!
Чрез противоконституционния избирателен закон.
…Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…
@ Иво Инджев
Присъствах на представянето на някаква нейна автобиографична книга, която ми остави впечатлението за “акцентирана личност” (както меко се изразяват психиатрите) Имаше противоречия и премълчани истини: хем е била дисидентстваща личност, хем е била протежирана и е имала странни “пълномощия”.
А с Георги Жеков няколко пъти имах стълкновения все на обществени места, вероятно нарочно избрани с цел публично дискредитиране. Първият път се шокирах, после прозрях диагнозата му и всичко си дойде на мястото 🙂
Димитър Кралев: Майката на Георги Жеков беше въдворена в Хасково
Това момче трябва да се лекува, в неговите възприятия има нещо сбъркано, смята коренякът хасковлия
https://blitz.bg/article/17597
Като продължение от миналата тема идва и това с подаянията.
Песента Black на Pearl Jam се смята от много рокаджии за най-добрата песен за раздяла. Вече почти 30 години човек лесно може да разбере дали съседът му е зарязан от гаджето си. Ако вътри нон стоп Black, значи работата е ясна. Но всеки фен на Сигнал знае, че най-добрата песен за раздяла е “Спомен мил, спомен мой” по текст на Иля Велчев.
Срамота е творците да чакат подаяния от онзи, който казва, че любимата му песен е “батальона … се строява … за послееееден път”. Това дори не е чалга! Това е извращение с една от най-добрите рок балади за всички времена. Как от момичето с перлите в косите се стигна до старото се уволнява, зайците ревЪт, не знам и не искам да знам. Отивам да повърна…
.
.
.
Така. Ако има някаква справедливост на този свят, Бацката трябва на тези избори да бъде предаден от своите. Може да си лош политик, може да си крадец, може да си прост, но не е разрешено да си нагъл. България наистина е виц, а не реалност. “Не е риба, дръж се естествено!” – не звучи вече смешно. На всички ни влиза нещо отзад, ние с последни сили се опитваме да избегнем унижението – уж, че е риба… Не, не е риба.
Да се държим естествено.
—
Г-н Инджев, не е въпросът на кого е дал и на кого не е искал да даде. Кой е той, че да дава? Достатъчно е да спре да взима! Да спре да пречи! Творците ще преживеят ковида, както са преживели чуми, холери и войни. Но унижението не вярвам да преживеят. В “любимия” роман на Бацката “Братя Карамазови” момчето Илюша не може да превъзмогне унижението на баща си (унизен в уличен бой от Димитрий К.), последван от подигравки и тормоз в училище. Когато другият брат (Альоша К.) предлага на бащата не малко пари, той не ги приема, въпреки че живее в отчаяваща бедност. Покъртителен опит да спечели отново сина си и да измие срама. Как свършва всичко? Прочетете романа, ако още не сте.
Сега, когато всички творци са публично унизени, започва предлагането на пари.
Аз не бих ги приел. Знам, че съм смъртен, тялото ми ще изтлее. Но за душата си все още не съм сигурен. Бих пял, рисувал, правил театър пред блока за хората от прозорците и терасите. Ако ще прося, няма да е от … този.
Никого не съдя. Просто не искам хората, които обичам или просто харесвам, да бъдат унижавани.