Автопилотът на автомобилния ни автократ ще го доведе до катастрофална за него победа

 

 

 

 

 

“Автомобилната” автокрация в България рисува с автомобилни гуми автопортрета на автопилота  с дебелия врат и дебелашкия “шегаджийски” нрав, който си прави тънката сметка да продължава да управлява напук на голямото мнозинство български избиратели, разнебитени от неговото шофиране като повечето пътища в страната, в която ползва високо проходим джип за нискочела агитация по пътищата на неговата пропаганда. 

Този арогантен джипкаджия толкова е ядосал хората извън верния му електорален корпус, заел в момента кръгова отбрана, че дочувам със скромните си, но достоверни като за моите възприятия локатори, пропукване на монолитното разногласие по идеологически признак, на което той разчита, за да разделя, владее и балдее ( от руското балдеть, т.е. да се кефи).

Да, на парламентарните избори на 4 април няма да има обединение на обзетите от омерзение. Мерят сили с него поотделно. 

Това му е играта. Също както на Путин, който търси пролуки в защитата на държавите от НАТО и ЕС чрез преговори с тях поотделно. Защото се надява да успее да пробие отбраната им по путински образец. Страна по страна. Но няма никакъв шанс срещу юмрука на обединените си противници.

Юмрук? Не можаха да измислят друг символ, освен “юмручето” на Радев и с това му направиха услуга. Едва ли не го обявиха за нещо като Кубрат, ама не Пулев с юмруците, а бащата на Аспарух, който искал от синовете си да се държат заедно и докато бил жив те следвали заветите му.

Издадоха се Бойковистите къде ги стяга чепигът. Пардон, Чепига беше истинската фамилия на отровител на Путин, пратен да трови непослушен сънародник в Англия. У нас става дума за чепик, милиционерски при това. Бутафорният генерал Бойко  все по-малко издържа сравнението с генерала Радев. 

Това не е мое откритие, а се вижда и от битката между рейтингите им. Пилотът отново побеждава пожарникаря, както на самите президентски избори.

Великанът Путин и дребният му имитатор Борисов са си лика прилика като два леви  чепика.  Наемниците на Борисов, които денонощно го представят за “десен” ( чепик),  само го закопават в очите на мислещите хора у нас. А и на Запад, смея да забележа, също гледат на Радев като на по-качествения от двамата българи начело на държавата. Това тепърва ще става ясно и на незрящите тук, които предпочитат да вярват на собствена си пропагандна заблуда.

Основната мантра на Борисовите пропагандисти е, че той нямал алтернатива. Е, има. Казва се Радев. Той не може да му попречи да вкара пореден гол на свирен мач в парламентарната врата, но тази пирова победа ще струва на Борисов скъпо. Ще катализира процеси, при които непоносимостта към него и корупционерите му ще избие отново на улицата, а след това и в урните на първите последвали избори.

Грехът на Радев в миналото беше уклончивото говорене за руската окупация на Крим, която и Борисов благосклонно не определя като окупация. Кокурентът му Борисов обаче рязко го изпревари по “греховност” чрез прокопаването на руския “Турски поток”, за чиято цена президентът вече постави въпроса и пръста в раната, но не получи отговор от гузния премиер. Самото фалшифициране на названието на този руски поток от Борисов е опит да измами българите, който отвори очите на мнозина кой е истинското (про)путинско зло у нас.

На тези избори ГЕРБ ще използва по инерция разделението на онези, които не пожелаха да се обединят срещу окопалата се армия на властта. Но на президентските избори нещата няма да са толкова прости в лагера на простите, обсаден вече отвсякъде. 

Радев не успя и нямаше как да стане обединител на разединените сред омерзените от тази власт. Това може да се промени при мажоритарния избор, както долавям да се променя отношението вече и към самия Радев сред мои познати, традиционни противници на всичко що червенее в политиката у нас.

До тази мисъл достигнах със спомоществователството на хора, които чувам напоследък да казват : “ако трябва да избирам между Радев и Борисов, следващият път ще заложа на Радев, само да се махне Тоя”. Този порив, подобен на позив за повръщане от отвращение, което повече не може да бъде сдържано, бива иронизиран от апологетите на Тоя, но ще видим кой ще иронизира последен.

Ето дотам я докара Борисов с упорития си отказ да забележи, че е сам срещу всички и едноличната му евентуална победа на парламентарните избори, към която неистово се стреми, ще се превърне в многолика трагедия за него и лакейската му свита в наближаващото бъдеще, когато тази победа ще изкопае гроб за ГЕРБ.  

 

22 мнения за “Автопилотът на автомобилния ни автократ ще го доведе до катастрофална за него победа”

  1. На 26-ти март т.г. от 11,30 часа в СГС, в сградата на Съдебната палата ще се проведе заседание по НДЧХ 4831/2018г. по жалбата на георги жеков срещу ИВО ИНДЖЕВ,
    Всички които се чувстват съпричастни към каузата на Стопанина на БЛОГА НИ и имат възможност нека дойдат да го подкрепят морално. Предвид обстоятелството, че не се знае номера на залата най-удобно би било това да се осъществи по следния начин. В 11, 00 часа желаещите да се съберат пред таблото-указател на партера. След приключване на заседанието, по Закон, съда обявява решението на място.

  2. Защо ГЕРБ направиха коалиция със СДС???
    Защото Цветан Цветанов привлече структурите на ГЕРБ на своя страна!
    Погледнете само, регионите където се кандидатираха за водачи на листи министри от правитеството и хора с безспорен авторитет в съответния регион, точно там цялата регионална структура на ГЕРБ премина към Републиканци за България.
    Точно затова и направиха коалицията със СДС, за да ползват структурите на СДС в съответния регион, където цялата структура на ГЕРБ е преминала към Републиканци за България.
    ГЕРБ ще изгуби изборите, защото СДС са бита карта в съответните региони.

  3. De Profundis: Руската ваксина на Нинова, единството на Европа и камбанките на вожда Оху Боху
    Като истински гаден вирус, кремълската бесовщина унищожава всичко, включително своите носители и гостоприемници, само не себе си

    https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-ruskata-vaksina-na-ninova-edinstvoto-na-evropa-i-kambankite-na-vozhda-ohu-bohu

  4. Напълно Ви подкрепям за преосмислянето на позицията Ви за Радев. Лично вече изживях тази трудна метаморфоза. Когато го номинираха социалистите го гледах със смесица от подигравка, ехидност, даже жал… Ако някой ми беше казал, че ще го подкрепя за втори мандат нямаше да му ударя шамар, защото щях да съм умрял от смях… Всеки е по-малкото зло от това отвратително същество Борисов!

  5. Към Александър Андонов:

    Не съм си преосмислял позицията, а констатирам докъде Борисов доведе много хора, отвратени от него.
    И понеже съм написал това достатъчно ясно, моля да не ми бъдат приписвани мисли и идеи извън онова, за което съм се изказал без нужда от “превод в ефир”.

  6. Моите 5 стинки по темата. Льотчика, такъв-онакъв ама видимо израства. Даже се съгласи да скрие носещата му негативи генерал Деса. Освен това е шампион на Инциативата “Трите морета” на която янките повече от всичко държат в Европа и дори материално са заангажирани. Нямам и спомен напоследък да е правил теманета в посока североизток. Както казва Генерал Наско, туй по Доктора: “В последната година не е направил нищо което да си заслужава критика от страна на Демократична България”. До президентските избори, време-бол. Да мине първо 4 април.
    Много мина, мъничко остана.

  7. СДС умря,когато хората на Бисеров, Данчо ментата и други внедрени продажници избраха за негов председател Надето Михайлова, Останаха само трите букви, за които ББ се хваща като удавник за сламка.
    С тях той опитва да се представи за десен пред неосведомените чуждоземци и,ако има, да добие някой кьорав глас за изборна употреба.
    Така че няма структури,има само няколко жалки “СДС” кратуни. Халал да са му на тиквата от джипката.

  8. Към Асен,

    СДС умря, когато Иван Костов реши да го преобразува от коалиция в партия. Този му акт доведе до маргинализирането на автентичните десни и дясно-центристски (а дори и ляво-центристски!) присъдружни партии, повечето от които имат история отпреди 9-ти септември. На практика, решението на Костов доведе до естествен подбор – кариеристите избраха да са членове на СДС, а идеалистите избраха да останат членове на своите си партии. Така че СДС (вече като партия) е предшественик на НДСВ и ГЕРБ – сдружения без идеология, не с идеална, а с практическа, чисто финансова цел. А партиите, които участваха някога в СДС (и в ОДС), сега са по два файтона хора. Тази тъжна равносметка показва само едно – че, дори и 30 години след формалното падане на комунистическия режим, хората, които могат да бъдат определяни като демократи (НЕ НА ДУМИ, А ПО МИСЛЕНЕ!), са много малък процент. И друг път съм писал за разликата между двата типа мислене – “демократ” и “комунист”. Да си демократ означава, ако срещнеш някой по-можещ от теб, да се закачиш за него като за “локомотив” – ако той е добре и ти ще си добре.Това е да си демократ – не да завиждаш, а да се радваш и да споделяш успеха на другите. Такова разбиране стои най-близо до Учението на Христос “да се познаеш в другия”. А какво е да си комунист – това значи всеки, който е по-кадърен от теб, да го обявиш за “класов враг” и да си присвоиш правото да го унищожиш по всякакъв начин – физически, душевно, материално. Това е. Ако си мислите “Чуждият успех е и мой успех, а моят успех е за всички!”, значи сте демократ. А ако си мислите “Другите (“богатите изедници”) нямат право да са по-добре от мен и каквото съм присвоил и откраднал, си е само за мен и няма да го дам на никого!”, значи сте комунист.

  9. Към Mihaylov:

    Както и очаквах, подпалената поредна война за и против Костов не стихва и постига целта си да бъдат противопоставяни съмишленици по основните въпроси, от които така се отклонява вниманието.
    Помолих вече коментаторите да не ме употребяват като домакин на такъв изтъркан дебат, полезен само за другарите и другарките.
    Но явно намеците и молбите не са достатъчни…

  10. Видно е, че за Борисов и ГЕРБ ще става все по-голям проблем фактът, че са недолюбвани в София, а ги избира провинцията. Очевидно е, че макар протестите на жълтите павета да спряха, недоволството от Борисов и компания никак не е намаляло. Въпрос на месеци е активните протести да започнат отново, защото нетърпимостта към корумпираното управление на България е огромна. Очевидна е и помощта, която от различни посоки се оказва на ГЕРБ да спечели и предстоящите парламентарни избори: президентът Радев му избра най-подходящата дата за изборите, социолозите неуморно му помпат рейтинга, “левите” партии воглаве с БСП останаха разпарчетосани, което е индикатор, че (както винаги) нямат никакво желание да управляват в криза… Явно се готви служебна победа за ГЕРБ, но този път тя няма да им се услади.

  11. Прав е Господин Инджев, че много избиратели биха подкрепили Радев като “по-малкото зло” в сравнение с Борисов. Но много се надявам на българите да не им се налага да правят подобен избор. За мен, да се избира между Радев и Борисов е съвсем същото, като да се избира между Сидеров и Първанов. Изобщо не смятам да си обременявам съзнанието с размишления кой бил по-бозаво червен и кой бил по-тъмно червен – все ми е тая. В моите очи, Радев си остава първо и основно един реализиран проект на ген. Решетников. Така че, още много път му предстои да извърви, за да убеди, че се е еманципирал от създателя си. А какво му е коствало да се присъедини към подобен проект, е въпрос за пред неговата лична съвест – дали с предварително съгласие за продадено достойнство, дали поради тщеславие или невежество – само Радев си знае. Второ, във външнополитически аспект, Радев ще бъде запомнен като най-изолирания от западноевропейските столици президент в новата ни история. И трето (за мен по важност равно на първото), най-големият парадокс – недоизясненият формален повод за началото на уличните протести хвърля сянка на съмнение и върху президента. Тогава хората излязоха на улицата, за да защитят президентската институция от посегателството на прокуратурата. Поводът хората на Гешев да влязат в Президентството, обаче, беше по подозрения, че хора от екипа на президента са издали данни от междудържавен договор с участието на България на “трета, заинтересована страна”. Тук има две възможности – или подозренията са изфабрикувани, за да се навреди на обществения имидж на президента, или евентуалната възможност Радев да бъде разследван за държавна измяна е предотвратена с организирането на “спонтанен” уличен метеж. Впрочем, двете възможности не са съвсем взаимно изключващи се.
    Най-важно, обаче, е да се спомене едно – родните политици не идват от Марс, те са огледален образ на моментното ментално и душевно състояние на българския народ. Така че, продължителното задържане на Борисов във властта всъщност е лош комплимент за самите избиратели. Не зная доколко всички онези, които използват социалните мрежи, за да се присмиват на Борисов, Радев, Пеевски, или който и да е друг, си дават реална сметка, че най-напред квалифицират самите себе си. Ето защо, ако искаме промяна, тя започва от нашето вътрешно “Аз”. Първо трябва да променим собственото си мислене и едва тогава, с личен пример и принос, да почнем да влияем и на външната среда.

  12. За Mihaylov
    Поста на sms -10.3.2021 13,43 часа е моят отговор за вас.

  13. Към Иво Инджев,

    Уважаеми Господин Инджев,
    Съжалявам, не знаех, че вече сте отправял такава молба. Просто досега не съм попадал на нея.
    Що се отнася до мен самия, аз съм последният човек, който би съдил някого. Просто защото смятам, че най-големият съдия е личната съвест – тогава, когато няма посредници и човек седне и прочете какво сам е записал в личния си тефтер на Небето. Ако в коментарите си посочвам имена, то е за да се извлече обща поука за всички, а не е лична нападка. Имам много приятели, които смятат Костов за най-големия държавник след 1989 година. Може и така да е, не знам. На мен, обаче, ми е мъчно, че по време на управлението на ОДС не беше гласуван закон за лустрация. А премиер беше Костов. Ето, това е. Сега, достатъчно интелигентен съм, за да правя разлика между мечтано и възможно – може просто да не е било възможно. Ако пък е било възможно, а не е направено – е, тогава това си остава на личната съвест на онези, които не са го направили (не само Костов). Може би е най-вярно да се каже, че Синята идея подрани във времето – дойде преди да сме научили какво е демокрация и как да се борим за нея и да я пазим.
    Не мога, обаче, да се съглася с Вашето мнение, че коментирането на конкретни личности е “противопоставяне на съмишленици”, което да отклонява вниманието от “основните въпроси”. За мен основните въпроси (принципи, идеи, идеологии) са си основни въпроси, а изпълнителите са си изпълнители – едното няма общо с другото. Винаги ще има изпълнители, които ще сътрудничат, и такива, които ще пречат, но това не може да е причина съмишленици да се отклоняват от общия предначертан път. Иначе не е правилно да се наричат съмишленици. Поне така смятам аз. Но ще си взема бележка, тъй като, все пак, това е Вашият блог – Вашето си лично пространство, така да се каже.

  14. Радев не е алтернатива на Борисов. И двамата не стават, всеки по своему. Наскоро Даниел Смилов беше публикувал според мен точен анализ, че статуквото не може да продължава, но алтернативата още не е готова. Проевропейската опозиция в България за сега няма масово разпознаваемо острие, което да може да генерира двуцифрен (над 10%) рейтинг. Причините са комплексни, от дефицит на импониращи харизматични лица до затруднен достъп до мейнстриим медии.

    Напоследък Иван Костов е медийно активен. С оглед на горенаписаното има сериозен смисъл в активната политика да се върне някой от тежката категория знакови политици от близкото минало. От дистанция на времето негативите, които Костов трябваше да понесе заради травматичната приватизация, вече отстъпват на ясно видимите достижения от управлението му- възстановяване на държавността и постигане на евроатлантическа ориентация. В допълнение Костов има очевиден интелект, който импонира на много от негласуващите в България, и много силно го откроява на фона на преобладаващо безличните и лишени от ерудиция хора, стремящи се към властта в момента.

  15. Към G_G:

    Не е алтернатива за хора с нашите разбирания. Но не ние решаваме изхода от изборните битки.
    Справка: победите на ББ, но не и над Радев, който го превъзхожда в очите на мнозинството български граждани.

  16. Към Mihaylov:

    Не искате да разберете, че не става дума за коментиране на “конкретни личности”, а за удобното за другарките и другарите насъскване на лагерите във вътрешновидовата борба.
    Очевидно желаете да участвате в нея до пълното (само)унищожение на вида, който подкрепяте, съзнателно или не.
    Но ще е за последно.
    Направете си блог и се борете с враговете с партийния билет колкото си искате.

  17. @Иво Инджев: разбирам мнението Ви и съм съгласен с него.

    Но с едно “но”… Рейтингите, които се съобщават от социологическите агенции се базират на хората, които се готвят да гласуват. В България процентът на негласуващи е много голям (30-40% от имащите право на глас). По мои наблюдения голяма част от негласуващите са такива, не защото винаги са били “пас” или са без мнение, а защото не виждат за кого. От тази гледна точка връщането на знакова личност като Костов има смисъл. Той е личност, която може да изведе до урните хора, които иначе се колебаят дали да гласуват.

    Разбира се тези разсъждения се основат на тясната извадка от мои познати. За такъв ход трябва да се направят сериозни социологически сондирания.

    В едно съм сигурен: България спешно се нуждае от връщане на сериозни хора в политиката. Ако се проследи “еволюцията” на политическата фауна от 90-те насам, се вижда ясно как от времето на тройната коалиция насам сериозните експерти бяха изтикани от политическия живот, за сметка на влизането в него на все по-отвратителни марионетки. Мисля че Дилов-син (с всичките му недостатъци) беше казал точната фраза, че в БГ политиката, колкото повече напускат отвратените, толкова повече стават отвратителните. Време е за обрат.

  18. Към Иво Инджев

    Уважаеми Господин Инджев,
    Ще си позволя няколко изречения, след които наистина ще спра да Ви “досаждам”.
    Първо, ако Вие или Ваши симпатизанти ме смятате за някакъв трол. който се е появил, за да сее раздори, очевидно става въпрос за някакво недоразумение и неразбиране. Ще приема, че аз не умея да се изразявам както трябва и затова се получава разминаване. Тоест, ще приема, че грешката е в моя “телевизор”.
    Второ, и фамилията ми, и мейлът ми са автентични. Аз не съм някой анонимник – стоя с лицето и името си и мога да се срещна и да си говоря лично и с Вас, и с който и да било друг (а не “през блог”).
    Трето, за мен принципът, изведен от Левски, е над всичко – “Да си кажем, байно, кривиците”. Ако в разговор между демократи някой не търпи да му посочват “кривици”, значи не е демократ (само се мисли за такъв). Посочването на кривиците не е за да се насъскват хора едни срещу други или за да се обижда някой, а за да се изчистват и да се върви напред – да не се повтарят стари грешки.
    Четвърто, ако съм си позволявал да коментирам лица и събития от прехода, то е защото съм бил пряк участник в тях. С двама сегашни министри и един настоящ евродепутат съм седял на една маса.
    И последно, като си говорим за съмишленици, ще Ви цитирам две имена – Илия Минев и Дянко Марков. Първият се спомина малко преди аз да започна да се интересувам от политика, а втория многократно съм слушал на живо и имам личен автограф от негова книга. Така че, аз съм последовател и съмишленик на хората, известни и определяни с една простичка дума – легионери. В края на 90-те години имах възможността ежеседмично да слушам и да попивам “от първа ръка” техните живи разкази относно това каква държава е била България преди 9 септември 1944 година и какви са били комунистическият режим и лагери след тази дата.
    Така че, когато се самоопределям като демократ, съвестта ми е чиста (а други инстанции не ме интересуват). Чиста е, защото в сърцето ми е запален огънят на онези, за които свободата, демокрацията и държавността са същност от същността им (защото са ги живели!), а не външни понятия, върху които някой да се упражнява в словоблудство просто така – да си ласкае егото или да убие време.
    А иначе, “байновци” много. Левски затова е един. Съдбата нямаше как да му отреди по-достоен край от бесилото – най-достоен край на едно най-велико и Божие дело! Затова Левски не доживя до Освобождението – защото нямаше какво да прави при “байновците”…
    Пожелавам Ви успех в бъдещите Ви начинания!
    С Уважение: Михайлов

  19. Към Mihaylov:

    Уважаеми г-н Mihaylov,

    Не разбирам защо сте Mihaylov, а не Михайлов.
    Виждам, че имате по-различна фамилия чрез имейла Ви.
    Не е толкова важно, но е за протокола. Понеже ни четат хора, които не бива да заблуждаваме. Защото аз наистина стоя с името си зад всичко, което пиша. А Вие?

    И с (Ванче) Михайлов да сте бил на маса, това няма отношение към нашия разговор тук.
    Няма(м) съмнение, че сте демократ и не съм си позволявал да се усъмня в това – още повече, че не Ви познавам.
    Но точно по тази причина си позволих да Ви посъветвам да не играете играете играта на онези, които използват слабостите на на демокрацията и нейните изявени лидери у нас, грешни, както мен и Вас, вероятно.
    Ако не разбирате това, наистина не се разбираме.
    Ако ли пък държите да бъдем откровени в критиката си към грешниците без пощада, започнете от себе си и се представете с нещо повече от намеци с кого сте Бил на маса.
    Моя милост съм на “масата”, разпънат на кръст от десетилетия.

  20. Към Иво Инджев,

    Уважаеми Господин Инджев,
    Щом съм Ви пожелал успех, значи смятам въпроса за приключен, но, за да не остане място за грешни тълкувания, се налага да направя няколко уточнения.
    Първо, въпросната “маса” не е за ядене и пиене, а беше за оперативни съвещания в МСДС, на които се обсъждаха и разпределяха работни задачи в условията на предизборни кампании. Някои от лицата, които съм посочил, че познавам, бяха ръководители, а аз бях редови изпълнител. За такъв тип познанство и отношения става въпрос, а не за шуробаджанащина от типа “Ти знаеш ли кой съм аз?”.
    Второ, доколкото съм възпитаван в принципа, че “домашните въпроси не са за на улицата”, мога да разбера Вашия съвет. Но се надявам и Вие да разбирате, че това може да не е единствената възможна гледна точка. Така например, ако встъпвате в брак едва ли е добра стратегия да запознаете бъдещата си съпруга само с плюсовете си, а минусите да ги скриете, нали…
    Така или иначе, обещах да последвам съвета Ви и ще удържа на думата си. Още повече, че едва ли има две мнения по въпроса, че най-важната задача е да не се допусне във втори пореден парламент гражданите с десни демократични убеждения да останат без представителство. По тази именно причина винаги съм оставял настрана личните си пристрастия и съм избирал да гласувам за онази дясна формация, която е с най-голям шанс за парламентарно присъствие. Така ще постъпя и сега. Ще си позволя само една лична вметка – препоръчвам на всички да се възползват и от опцията за преференциален вот. Въпреки че с поправките в Изборния кодекс квотата за преференция е завишена неимоверно много, може да има значение.

  21. Г-н Мihaylov, като фен/ка на кратките изказвания си позволявaм да отбележа, че Иван Костов не е кандидат за народен представител, затова напоителни коментари “ни в клин, ни в ръкав” по негов адрес са – меко казано – излишни.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.