Тиквата в саксията на 4 колела иска постоянно поливане от четвъртата й власт

В държавата, управлявана от медийния продукт Бойко Борисов, създаден за политическа употреба от първата по значение в това отношение, но уж четвърта власт у нас,  е важно да се напомня кои са медийните фактори, отговорни за цъфтежа на това дебеловрато явление на 4 колела, което (в)кара медиите в четвърта глуха ( и избирателно сляпа).

“Членът на Надзорния съвет на бТВ Красимир Гергов и новият собственик на Нова ТВ Драган Шолак са в имотни отношения през люксембургска фирма, показва анализът на документи от OpenLux. Става дума за недостроената “Вила Апсарас”, която се намира на първа линия в луксозния френски курорт Сен-Тропе. Собственик на вилата е люксембургската компания Aclepios SA. В края на 2020 г. Гергов продава на Шолак Aclepios и така Шолак придобива и вилата”. https://kafeneto.wordpress.com

 

 

 

 

Грешите ако си мислите, че частните медии не са като държавните. И те са зависими от властта на раздавача на порции от бюджета и еврофондовете. 

Той е прост. Гордее се с този факт, но е наследник на сложни схеми от зависимости и осмози. Да го лишиш от медийното обгрижване е все едно да отглеждаш тиква в саксия на сухо без да я поливаш. И кактус не би издържал дълго, какво остава за тиква.

Без тях го пишете (политически) труп, какъвто не е  и това доказва важността им за неговата бурна вегетация. Пращи от политическо здраве на фона на конкуренцията ( ако не броим изключението Румен Радев). Рейтингът на останалите политици все така линее като култивирано растение край див бурен, наторяван приоритетно с медийни сълзи и сополи.  

На пръв поглед горното вече не е вярно. Не му трябва на ББ вече нито Гергов, нито Шолак. Намерил му е цаката по уникално арогантен начин да си говори със суверена еднопосочно от джипката. Ощастливява единици на живо и хиляди адресати в интернет. 

Фейсбук си е Фейсбук, помага, но в парламент не вкарва. Телевизията му е майката. Продължава да е. До нея опира формирането на образа Му. Ваятели, колкото щеш ( макар да не ги щем, но ни се натрапват от екрана денонощно).

Мнозина питат кои са тези прословути кукловоди, за които мнозина говорят боязливо с намеци и безадресни обобщения като деца на гробищата, които си разказват страшни приказки в тъмното. Ето случай, когато могат да се “запознаят” тях. Сценката как си менкат луксозни имоти за милиони “на първа линия” в едно от най-скъпарските кътчета на Европа и света ги изважда на светло.

Дали? Едва ли. Защото пак се искат усилия за достигане до този факт от страна  любознателните отделни храбреци, които не се боят от караконджули. Храбреците трябва да се постараят лично да се разровят в мрежата, за да научат нещо за тази мрежа от зависимости. Такива като тях като правило не оцеляват на екрана, ако изобщо ги допуснат до него. 

Осветяващата информация няма да я разгласят по телевизиите, чиито босове си прехвърлят недвижимите съкровища, придобити от хипер успешна медийна търговия в най-бедната държава в ЕС , в която масата журналисти тънат ако не в мизерия като мисирки в текезесарски двор, то в блатото на народното презрение заради посмешището, в което ги превърнаха.

Да забогатееш от бедния български медиен пазар толкова, че да изпревариш “на първа линия” богаташите от богатите страни, е номер, достоен за урок от учебник как от рециклиране на употребявана многократно инертна биомаса може да се добие злато. 

През средновековието алхимиците са си блъскали главата над тази задача. Тя се смяташе за нерешима. Рожбите на развития социализъм обаче явно са намерили решението й. Може и да не е на научна, а на банална основа чрез привидно забогатяване от печалба, дивидент и комисионни, а всъщност цъфтежът на кюлчетата им да идва от златен дъжд, изливащ се върху забогателите по волята на онези, които знаят как да поливат тиквата в саксията, придобила напоследък 4 колела. 

Съмнявам се на “откривателите” да им присъдят нобелови награди. Или някакви присъди изобщо да им се случат. Не и в тяхната държава. Тук присъди получават глупаците, които не играят в отбора на победителите по техните правила и вместо на Лазурния бряг лежат в Софийския или Старозагорския.

 

 

 

 

 

Грешите ако си мислите, че частните медии не са като държавните. И те са зависими от властта на раздавача на порции от бюджета и еврофондовете. 

Той е прост. Гордее се с този факт, но е наследник на сложни схеми от зависимости и осмози. Да го лишиш от медийното обгрижване е все едно да отглеждаш тиква в саксия на сухо без да я поливаш. И кактус не би издържал дълго, какво остава за тиква.

Без тях го пишете (политически) труп, какъвто не е  и това доказва важността им за неговата бурна вегетация. Пращи от политическо здраве на фона на конкуренцията ( ако не броим изключението Румен Радев). Рейтингът на останалите политици все така линее като култивирано растение край див бурен, наторяван приоритетно с медийни сълзи и сополи.  

На пръв поглед горното вече не е вярно. Не му трябва на ББ вече нито Гергов, нито Шолак. Намерил му е цаката по уникално арогантен начин да си говори със суверена еднопосочно от джипката. Ощастливява единици на живо и хиляди адресати в интернет. 

Фейсбук си е Фейсбук, помага, но в парламент не вкарва. Телевизията му е майката. Продължава да е. До нея опира формирането на образа Му. Ваятели, колкото щеш ( макар да не ги щем, но ни се натрапват от екрана денонощно).

Мнозина питат кои са тези прословути кукловоди, за които мнозина говорят боязливо с намеци и безадресни обобщения като деца на гробищата, които си разказват страшни приказки в тъмното. Ето случай, когато могат да се “запознаят” тях. Сценката как си менкат луксозни имоти за милиони “на първа линия” в едно от най-скъпарските кътчета на Европа и света ги изважда на светло.

Дали? Едва ли. Защото пак се искат усилия за достигане до този факт от страна  любознателните отделни храбреци, които не се боят от караконджули. Храбреците трябва да се постараят лично да се разровят в мрежата, за да научат нещо за тази мрежа от зависимости. Такива като тях като правило не оцеляват на екрана, ако изобщо ги допуснат до него. 

Осветяващата информация няма да я разгласят по телевизиите, чиито босове си прехвърлят недвижимите съкровища, придобити от хипер успешна медийна търговия в най-бедната държава в ЕС , в която масата журналисти тънат ако не в мизерия като мисирки в текезесарски двор, то в блатото на народното презрение заради посмешището, в което ги превърнаха.

Да забогатееш от бедния български медиен пазар толкова, че да изпревариш “на първа линия” богаташите от богатите страни, е номер, достоен за урок от учебник как от рециклиране на употребявана многократно инертна биомаса може да се добие злато. 

През средновековието алхимиците са си блъскали главата над тази задача. Тя се смяташе за нерешима. Рожбите на развития социализъм обаче явно са намерили решението й. Може и да не е на научна, а на банална основа чрез привидно забогатяване от печалба, дивидент и комисионни, а всъщност цъфтежът на кюлчетата им да идва от златен дъжд, изливащ се върху забогателите по волята на онези, които знаят как да поливат тиквата в саксията, придобила напоследък 4 колела. 

Съмнявам се на “откривателите” да им присъдят нобелови награди. Или някакви присъди изобщо да им се случат. Не и в тяхната държава. Тук присъди получават глупаците, които не играят в отбора на победителите по техните правила и вместо на Лазурния бряг лежат в Софийския или Старозагорския.