Съдът оправда окончателно Иво Прокопиев. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/04/06/4194564_sudut_okonchatelno_prekrati_deloto_za_prodajbata_na/?ref=home_layer2
През годините, когато го съдеха като приватизатор, не си позволих да влизам в ролята на негов адвокат – едва ли щях да му направя услуга в качеството си на също така преследван от властта, включително по съдебен път, журналист. А беше ясно, че го притискат по политически причини като издател, заставащ зад непокорна журналистика, която отказа да се подчини на шантажа и да се впише в медийното статукво.
След тази развръзка обаче ме се ще да попитам как спят хрътките, насъскани срещу личността му, които упорито го наричаха в своите писания “подсъдимия Прокопиев” и хиляди пъти го качваха на “бесилото” в своите поръчкови драсканици. Сред най-яростните от тях има и такива, които обичат да се аргументират като морализатори от позицията на родители, загрижени за децата си. Но това не им пречеше да ръфат с пяна на уста многодетния ми съименник.
Отговор не чакам на принципа на писмото от умрелия. След като си продал душата си, но продължаваш да твърдиш, че си журналист, не ставаш нито за събеседник, нито за опонент. Ти си едно нищо, на което не позволено да си признае дори след съдебно опровержение участието в една глутница, отвързана от синджира от силните на деня, за да гони неудобен за тях издател.
Знам, че думата ‘приватизатор”у нас е мръсна дума. Но чета “Капитал” вече повече от 20 г. и този вестник винаги е бил опозиция на власта. Повече от 20 г. И не знам друга медия да е такава.
Добре е, че ги има Дневник и Капитал. Доста крошета отнесе, но излезе корав мъж.
И аз чета “Капитал” и “Дневник” от създаването им и смятам, че това са наистина професионални медии, които не си позволяват да четкат текущата власт.
Доволен съм, че така се развиха нещата за г-н Прокопиев. Интересно сега как ще се развият нещата са Домусчиев и ония 56 000 000 лева!?
И аз харесвам и чета тези медии. Да, не са независими в собствения смисъл на думата, но там поне се публикуват сериозни аналитични текстове. Но все пак има неща, които за мен остават необясними – как Прокопиев от човек, подкрепящ Борисов в зората му през 2009 г., се превърна в негов заклет враг. До степен да му спретнат този позорен варварски процес, за който Прокопиев, разбира се, няма никаква вина. Някой би спекулирал с тезата, че съдебната власт все пак е независима. Така е по Конституция, но дефакто тук действат други закони – тези на омертата. Отговорът донякъде се съдържа в изтеклите записи от телефонните разговори на ББ, които разкриват зловещото му отмъстително лице и простотията му. Впрочем същото лице показа и в записа на фона на падащите снежинки, джипката и дувара.
В годините на прехода ДС допусна две грешки – едната грешка беше Иван Костов, а другата Лозан Панов! Благодарение на тези две грешки България все още изглежда като СЛУЧИЛА СЕ държава!