Нямам навика да “описвам” чужди текстове, но се изкуших да добавя няколко реда към написаното от Евгений Дайнов по повод похватите на нашите управлявали близо 12 години фашизоиди, които омърсиха понятието “евроатлантик” ( което е сред най-големите им престъпления на фронта срещу беззащитната българска демокрация).
Накратко, Евгений прави паралел между излъчването на видеоклип със сцени на сексуално насилие над арестант като предупреждение за други потенциални жертви, непокорни на Фюрера от Банкя. По този повод авторът припомня заснетата с подобна цел брутална екзекуция на част от заговорниците от кръга на полковник Щауфенберг, оглавил неуспешния опит за преврат срещу Хитлер на 20 юли 1944 година. https://offnews.bg/dw/potresavashti-gledki-v-kraia-na-erata-borisov-i-shte-stava-oshte-751063.html
На това поприще на шантажа със смразяващи кадри за назидание на потенциалните зрители не по-малко “изобретателни” са съветските другари от организацията ГРУ ( прочула се отново в наши дни по света с терористичните акции на своите злополучни агенти, разкрити вече в поне две европейски държави), която и днес си запазва названието. Беше почетена за своята 100 годишнина на 2 ноември 2018 година от Путин, произхождащ от конкурентната гангстерска съветска банда КГБ.https://bnr.bg/post/101040260/putin-pozdravi-razvedkite-ot-gru-za-100-godishen-ubilei
В книгата си “Аквариумът”, която разчупи ледовете на мълчанието около най-опасната терористична организация в света ГРУ, бившият офицер и беглец от тази шайка, подписващ се като Виктор Суворов, описа наистина ледено смразяваща сцена, несравнима с нищо подобно. Резун, както е истинското му фамилно име, разказва като въведение към книгата си как на постъпващите в редиците на ГРУ прожектират филмче на ужасите. Но не измислено, а документално. Кадрите възпитават кадрите на ГРУ в лоялност чрез демонстрация какво ги чака, ако не се подчинят.
Накратко: облечен в костюм и вързан за метална шейна грешник ( по стандартите на ГРУ) , е заснет как бавно го изгарят жив в пещ. С всички натуралистични подробности, които начинаещите кадри на ГРУ трябва да видят и да си правят сметката. Както отбелязва Суворов: идеята е, че човек може да напусне ГРУ само през комина.
Не искам да гледам клипа със сексуалното насилие над български бизнесмен. Но искам да видя онези, които са го организирали и заснели на една подсъдима скамейка с поръчителя.
МУТРИТЕ са престъпници, генетични престъпници ,нали!
Няма МУТРА която да не е престъпник, както няма престъпник , който да не е МУТРА, нали!
Престъпниците не спазват никакви закони, МУТРИТЕ също не спазват никакви закони, нали!
бокоТИКВАТА също не спазва никакви закони, НИКОГА!
ДОЛУ ПРЕСТЪПНАТА банкянска МУТРА!
ДОЛУ банкянският изверг!
ДОЛУ гнусният ПСИХОПАТ и УБИЕЦ-бокоТИКВАТА!
НЕзабавна ОСТАВКА!
ВЪН!
МАРШ!
ОСТАВКА!
Изтезанието или всяка друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне се смята за тежко нарушение на международния правов ред. България е ратифицирала конвенцията на ООН още през 1986 г. Мои близки твърдят, че казаното от бизнесмена не може да е вярно или поне трябвало да се докаже. Допускам, че това тяхно отрицание е форма на самозащита или опит да се държат разумно. Да, няма сила, която да ме накара да гледам подобни неща. Това също е начин за съхранение, но прав е Дайнов – нещата трябва да бъдат назовани с истинските им имена. П.П. В. Днес отворих, не знам защо, един роман на Ремарк. Може би единственият, който не съм чела. Смятах, че няма да се върна към този автор. В един от диалозите става ясно, че книгите за Винету били любимите книги на фюрера. Казано е в характерния елегантен стил на Ремарк: “Всеки знаеше, че човекът, който бе започнал Втората световна война, държеше в спалнята си трийсетте или повче тома на един писател за индианци, трапери и ловци, които дори едно петнайсетгодишно момче възприема с лека насмешка”.
Бойко Ноев: Борисов е бутафорен образ, зад който стои прост човек, готов да продаде държавата си за пет стотинки
https://frognews.bg/novini/boiko-noev-borisov-butaforen-obraz-zad-koito-stoi-prost-chovek-gotov-prodade-darjavata-pet-stotinki.html
Към Мария:
По мое скромно мнение Ремарк е сред най-добрите разказвачи за постравматичната реалност в Германия ( Франция) след Първата световна война ( “Черния обелиск”, “Триумфалната арка”…).
Писателите от неговия ранг бият камбаната, но кой да ги чуе. Особено, когато става дума за един, който е чел само “Винету”, а години по-късно се заяжда с опонентите си, че не знаели от колко тома се състои “Винету” и показва с пръсти : “два тома”. А всъщност те са три. Не пръстите му, а томовете…
Не че се Фаля но цитираната от Мария сентенция на Ремарк макар и аз да съм чел от него всичко преведено на български но нулев спомен за нея се отнася с пълна сила и за мен. Въобще не съм приемал на сериозно автори от рода на Майн Рид. Просто, не им вярвах. Най-вече заради сладникавата юношеска романтика.
Ако се върна на темата за мен вчерашната сценка в комисията на Мая Манолова е сламката която пречупва гръбнака на камилата. Никога повече обществото ни въпреки неистовата съпротива на Буци и КО няма да се върне към досегашните “изпитани” практики. Не че “новите” а и не би трябвало са апостоли и ангели. Просто ще са научили уроците, че “така повече не бива да продължава”. И мечът на възмездието-Бог забавя но не забравя ще настигне баращи се днес за недостигаеми. Много мина, мъничко остана.
Аквариумът
Аз допускам, че е чел само заглавните страници на “Винету”. И то, както се оказа, не на всичките томове. Хрумна ми, че все пак има разлика между книги, макар и за инфантилни мозъци, и кюлчета, пачки. Съгласна съм, прекрасен разказвач е Ремарк – и заради автентичния разказ за една болезнена Германия
(и Европа) на смъртта и разрухата между войните, но най-вече го харесвам заради онези персонажи, които съумяват да спасят човечността си, въпреки непоносимите загуби. Ремарк е страдал от депресия. Съвестта на просветения вероятно може да се прояви и по този начин.Към споменатите от Вас бих добавила също толкова любимите и въздействащи “Трима другари”, “Време да се живее и време да се мре”, “Живот назаем”. Цитатът по-горе е от “Нощ в Лисабон” . Много пъти ми хрумват паралели със следвоенна Германия на вината и меланхолията и онова, което очаква страната ни след мутренската ера и вината на поколенията, които го допуснаха. Германската нация съумява да се изправи, скептична съм по отношение на българската.
Мисля си, че след първоначалното стъписване и шока от тези разкрития, а и следващите такива – в обществото ще се надигнат възмущение и гняв. Това е естественото, ако в обществото ни все още има здрави сили. Политическата сила, която съумее да поведе, да даде смисъл на този гняв, ще доминира в следващия парламент. Дано лидерите от Демократична България осъзнаят в пълнота мисията си в този момент, така че да не позволят следващия прост човек да доминира отново в болезнено опростачените български власти.
@Георги Николов
Не мисля, че Борисов е стигнал до Майн Рид…
Според мен докато комисията Манолова изслушва преодолели страха си бизнесмени, трябва да си отваря очите на четири, за да не би Борисов да изнесе в чували кюлчетата и пачките. Защото сега, като падна от власт, всяко келяво заптие може да нахълта под бащина му стряха и да ги намери, дори да ги е закопал под магнолията…
Може понякога да съм се подигравал на хората, приемащи на сериозно тази снимка, но с радост ще им се извиня, щом зърна ухиления Гешев с по едно кюлче в двете ръце.
Към Георги Николов
Всъщност авторът на “Винету” е Карл Май – германски писател, който не знам дали е стъпвал в Америка, но пише за индианци и янки. Майн Рид е ирландец, който живее в Америка и Ню Йорк, работи като журналист там и т.н. Според мен романите му са автентични и увлекателни. Все едно. Не е страшно да четеш “Винету”, страшно е да останеш там в развитието и мисленето си. Винету плюс Симеоново, Тато, Царя, СИК и ВИС и се получава ето това чудо на чудесата.
Не е по темата, но в по една друга интересна тема.
Слушам по БНР, че днес е международният ден на радиото. На тази дата Попов е предложил своя апарат. Денят е започнал да се чества в СССР, макар че още вървят спорове кой е изобретателят, Попов или Маркони.
Тъкмо се чудех как са убедили ООН да признае тази дата и чувам, че ООН си има съвсем друг ден на радиото….
Е, тогава на днешния ден какво му е международното? Вярно, че честването му от Русия, Беларус и Казахстан му придава известна международност… За Украйна не съм сигурен, макар че както са разкрачени между 8 и 9 май, и както не пускат В. Суворов да се прибере, няма да се учудя, ако се гордеят с Попов. А ние кога ще се отърсим от съветските лъжи?
@dkaraivanov, абсолютно сте прав! Има обявен и отделен World Television Day, който е на 21-ви ноември. Само ще допълня какво е написано в Уикипедия по отношение на отбелязването на 7-ми май, защото това говори само по себе си: Radio Day is officially marked in Russia and Bulgaria.
Мария, Благодаря за уточнението. Стават грешки: “Казал таралежът на лисицата слизайки от четката за дъски.” Та и моята такава.
От Карл Май нищо не съм чел. За разлика от Дийн Рийд на когото още кат дете прочетох с увлечение “Десет дни които разтърсиха света”. Авторът на Винету изцяло съм го пренебегнал. Основен мотив-Не му давах вяра. За разлика от суровият, мъжествен и реалистичен Джек Лондон.
Но всичко това е минало-бешало.
Интересна връзка намирам в методите на БГмафията и ГРУ.
Дали пък едните не са учители, а другите талантливи ученици.
Гледам, че и Гешев се ослушва когато го питат какво е правил в руската прокуратура когато в България са ехтели руските взривове във военните ни заводи!? Дали пък и Гешев не е вербуван от ГРУ? Пък нашите служби гонят “шпиони”. Нещо не се връзва!
към dkaraivanov:
Спомням си стар виц:
– Защо Попов е открил радиото?
– За да слуша ББС!
Имаше и допълнителни обяснения, че е открил изхвърлено радио на един боклук край Лондон и сам го е поправил!
Уважаеми г-н Инджев, много ми хареса Вашето експозе.Не трябваше обаче да съкращавате сцената на ГРУ.Доколкото си спомням огнената екзекуция във филмчето е била частично прекъсната, за да може да бъде преди това изгорен заслужил член на ГРУ/починал някак си/ с всичките му медали, почести и церемонии.
Манолова се очертава като единственият честен и безстрашен политик, посмял да се опълчи на Борисов! Нещо като българският Никита Сергеевич.