Не си спомням да се е случвало да използвам един информационен повод за цели 4 последователни реакции, с които съм предизвикан да опонирам на превъзбудените си претенденти да ми запушват устата. Но това се случва сега след уж незначителната ми(ни) изява от 11 май в БТА, където на пресконференция, дадена от името на общо 8 души, поискахме в лично качество демонтирането на Монумента на окупационната червена армия. И също в лично качество продължавам на отвръщам, без да намесвам в позицията си други съмишленици, засегнати от взрива на истеричните реакции, минирани с наистина робска привързаност към съветската окупация.
Вече “отговорих” на истерията на Блъсков, вестникарския Бай Ганьо на прехода, който ми налетя с обиди, но и с комплимента да ме открои като “най-големия херостратовец” в България във връзка с МОЧА и подобията му. Спасибо. И честито на Бакалов да е в една каруца с него – включително по отношение на обидните квалификации, употребявани от този тандем. Какво друго, ако не любовта към съветското статукво, можеше да събере тези двама жестоко скарани от години конкуренти на левичарския вестникарски пазар!
Вече имам в колекцията си от подобни комплименти твърденията на алфа вълка на руската моторизирана глутница у нас Денчо Златанов, който в едно интервю ме определи като “най-големия изкривител на историята” в България.
Реагирах на клеветническата декларация, пръкнала се по същия информационен повод, от страна на градската организация на БСП в София, която ме обявява за “платен” – в очевиден гърч на невъзможност да си представи, че има хора, различни от интересчиите-рублояди от техните среди.
Задочно отвърнах на един проправителствен руски сайт, на Телеграфната агенция на СССР ( ТАСС) и на цитирания от нея президент Радев, който като защитник на съветските светини пребивава в един отбор с уж най-омразния му противник у нас Методиевич.
Ето че сега се натъквам на поредната руска противопехотна мина със съветски заряд, заложена в сайта e-vestnik от неговия собственик Иван Бакалов. Написал е много полезна статия за всеки, който иска да види събрани на едно място всички мантри и всички злополучни по своята несъстоятелна фактология “аргументи” на пазителите на съветското колониално наследство. Гарнира ги с типичните за тази порода властелини на червената риторика обиди към “изпълзелите” и “късните антикомунисти”, наклеветени като “варвари”. https://e-vestnik.bg/34119/vazpalenieto-da-mahnesh-pametnika/
“Много обичам” застинал на нивото на бай му Живков с неговото прехласване пред дружбата със СССР другар ме кълне на “закъснял антикомунист”. Да беше страдалец, преминал през концлагерите, да му премълча. Само че антикомунизмът не му е бащиния, която той разрешава кой, кога и колко да изповядва в определени от него рамки. А и да попитам: доктор Канов, осъждан за антикомунизъм и лежал по затворите в НРБ, политически емигрант в САЩ след това ( който беше част от скромната ни пресконференция), също ли е “изпълзял” и “закъснял” антикомунист?
Куца му на Иван Бакалов фактологията. Тя или няма значение за него или съзнателно се опитва да я нагоди към тезата си, което го дисквалифицира като журналист с дълга практика. Иначе си има мнение- като онези, срещу които неговите идеологически събратя обичат да скандират “фашизмът не е мнение, а престъпление”.
Иван Бакалов е последователен критик на Методиевич и неговата власт в лявото пространство. В това качество години наред правеше ( явно мъчителен за него ) компромис с моя “варварски”, “изпълзял” и “закъснял” антикомунизъм, публикувайки системно мои статии с критичен заряд срещу Методиевич. Докато не се “разделихме” след като го помолих да спре да ме дискредитира с този род “сътрудничество” след като ме оплю чрез една публикация в сайта си.
Споменавам горното, защо ми се вижда долно да си толкова яростен враг на Методиевич, но да си в съгласие с него като главен охранител на Монумента на окупационната червена армия от 12 години насам. По този начин Бакалов доказва дългогодишното ми твърдение, че тук сме разделени не на леви и десни, а на защитници на съветско-руския манталитет на “твърдата ръка” и самодържието от една страна и на симпатизанти на свободата, независимостта и човешкото достойнство като основен белег на западната цивилизация.
Ако проследя безпомощната агитация на Бакалов в защита на главната символика на диктатурата в България трябва да започна от снимката на съветския паметник в центъра на Виена. На него също бил изобразен войник с шмайзер.
“Също”! Нима? Нима е същото да бъде поставен буквално месеци след войната такъв военен паметник във Виена, подгизнала от кръвта на десетки хиляди загинали само там червеноармейци и да го сравняваш с чисто идеологическия по своя смисъл 33 метров батко по ръст в София, където, както и в цяла България, не е бил убит от българи нито един червеноармеец? И нима да размахваш победно оръжие над отказалата съпротива България, след като тя е повалена от съветската диктатура и конкретно след смазването на 10 годишната въоръжената съпротива на Горяните, е същото, като да изобразиш червеноармеец, застанал мирно в скръб за загиналите си хиляди и хиляди съотечественици във Виена?
Това се отнася в още по-голяма степен за берлинската монументална аналогия. В родината на нацизма, както и в родината на самия Хитлер, монументите на окупационна червена армия изобразяват тъга и преклонение пред собствените жертви, а не агресия към поваления в наистина жесток бой враг, какъвто в нашия случай се оказва примирения български народ, подчинил се пацифистки на решението на своето правителство да не стреля срещу настъпващия окупатор.
Да се манипулира чрез чуждия неадекватен пример е най-малкото плод на незнание, ако не на комплексарщина. Защото Германия и Австрия наистина са обвързани с конкретни договорни отношения за съхраняване на въпросните монументи. Австрия подписва такава клауза, за да се отърве от съветските войски още през 1955 година и превръща това изтегляне в своя национален празник. Докато България с нищо не е задължена, освен с лъжата, че договорът от 1992 г. с Русия едва ли не ни принуждава вечно да съхраняваме имперските топоними на нашите бивши владетели. Нищо подобно. МОЧА и подобията му не попадат в нито една от хипотезите за военните гробища, братски могили и дори не е “национално-историческа” ценност, както се произнесе министерството на културата в отговор на писмен въпрос.
За разлика от МОЧА и подобията му, които са българска собственост и са резултат от чисто подмазвачество на СССР, сътворено 10 години след войната, монументите в Германия и Австрия, зад които се крият нашите съветолюбци, са съветска, а днес и руска собственост. Тук можем да се разпоредим с нашите фосили на застинало извержение на благодарността на местната диктатура към нейните господари без да питаме днешните им наследници за “разрешение”. Само че и най-скромният ( по мащаб) призив за това вади от кревата с викове “помощ, товарищи” и “ууу, варвары”, надзирателите на концлагеристкото ни минало с призиви да мируваме в робско съжителство с най-непоносимото наследство от времето на соцлагера.
Били сме “изпълзели” сега…Че къде сме били досега? Да не би ни нямаше през всичките години на протести срещу МОЧА и копията му в България? Организирали сме десетки митинги, хепънги, дискусии, публични обсъждания. Но Бакалов не ни е “забелязал” защото съди дали ни има или не по отсъствието ни от от медиите, на които се прави на голям критик иначе. Явно на охранителите на съветското ни минало им се иска да ни няма, да натикат със запушени усти “където ни е мястото” и да не се обаждаме.
“Чуден аргумент” е и “Всичката Мара втасала” – с позоваване на народа. Ех, Бакалов и ти ли взе да говориш от името на народа като онези с пистолетите, опрени в тила на българите на ръба на бомбената яма, осъдени от “народния съд”! Той и отвратителният тиранин Методиевич пльоска по някой недоразбран от него библейски цитат и претендира, че това го е казал “народът”. Браво. И по този показател ти се нареди до него.
Бакалов “открива”, че сегашната инициативна група не иска да взривява МОЧА и иронизира, че това говорело за “цивилизационен прогрес”. Явно той не (иска да) знае, че ВИНАГИ настоявам(е) именно за демонтиране. Правим го по отделно от близо 30 години някои от нас, а колективно като неправителствена организация – от най – малко десетилетие насам. Демонтиране е ключовата дума и в абревиатурата на легитимно регистрираната ни неправителствена организация. Бакалов обаче с лека ръка сипе подигравки, които изобличават собствената му злонамереност и мързел да се запознае с фактите, преди да ги коментира и иронизира.
Да, мавзолеят на Г. Димитров беше взривен защото нямаше как да бъде пренесен нейде. Докато МОЧА и останалите монументални маркировки на съветската империя могат без проблем да отидат по музеите, за да им се наслаждават носталгиците по диктатурата и съветската окупация.
Най-голям автогол на преклонението пред олтара на съветските светини Бакалов вкарва с настина глупавия си избор да се позовава на професор Любомир Далчев като един от най-известните автори на скулпторите на паметника. Защото точно професорът, който емигрира в САЩ след 1989 година, написа от там писмо с искане да се премахнат “жалоните на робството” от лицето на България. Писмото му беше публикувано във в. “Труд” през 1993 година. Да не знае този факт и да използва името на Любомир Далчев по превратен, да не кажа перверзен начин, е позорно за стария вестникар Бакалов.
Не е пропуснал Бакалов да се качи на влака на невежите и направо да седне в едно купе с лъжците чрез действително невежественото твърдение, че махането на паметници било нецивилизовано. Да не се връщам назад до ненавистния му царски период на България, заличен изцяло като монументално наследство от комунистическата диктатура в условията на чуждата съветска окупация. Няма да изброявам и паметниците на колко комунистически вождове у нас са премахнати от следващите комунистически вождове, съборени от сибирския вятър на промяната в Москва при всичките “затопляния” и “размразявания” там. Но дали Бакалов е съгласен с премахването на паметниците на Третия райх, маркирал с тях завоеванията си къде ли не в Европа? Или и те попадат под общия му знаменател, който би трябвало да включва и безкомпромисното демонтиране на паметниците на диктатора Франко, уредено със закон в днешна Испания?
Не е работа на Бакалов да внушава колко “тесен” бил кръгът на привържениците на демонтирането на МОЧА и подобията му в България. С тази претенция той се включва в говоренето на руското посолство, което претендира да е преброило русофилите в България и да знае колко процента са те от всички българи. Още по-манипулативно е той да свежда привържениците на демонтирането до процентите на гласувалите на последните избори за партията “Демократична България”. Най-малкото с това още веднъж се присламчва към стадото на “всички останали”, които по презумпция вкарва в кошарата на борците за непокътната святост на окупационната символика в България. По този начин Бакалов сам се настанява сред съмишлениците си в ГЕРБ.
Подобните на Бакалов защитници на огромното нещо от нас, дребосъците, обикновено изтъкват на преден план, че по въпроса за демонтирането има и други гледни точки и поради това то не бива да се случи. Такива ги приказва Фандъкова, с която Бакалов също се родее сега, но той я надцаква в тази игра с белязани карти.
Други гледни точки винаги има. Ако питате серийните убийци и те си имат гледна точка. Но това не значи, че онези с другите гледни точки могат да държат за заложници привържениците на възстановяването на човешкото и националното достойнство на българите, смачкано у нас от грамадите на почитта към чуждия окупатор.
Бакалов отива по-далеч от радетелите на “другото мнение”. Настоява за консенсус. Само тогава можело да се мисли по въпроса. А преди това, той явно пледира да се държим на принципа “молчать и не разсуждать”, на който руснаците започват да градят българската армия по свой калъп, докато един ден през 1916 година не се натъкват за тяхна неприятна изненада на победните български щикове в Добруджа.
Доживях да се сблъскам по фронтален начин с колега, когото съм смятал за свободолюбив, макар и да не съм споделял идеологическите му пристрастия. Оказа се обаче, че той е най-обикновен съветски реваншист. В това тъжно за мен ( като бивш негов приятел) качество за сетен път Бакалов доказва, че лакмусът за това кой какъв е в действителност в България по обществено-политическата си нагласа наистина е отношението към жалоните на робството.
Вече знам защо от желан от него автор, на който той единствен от всички собственици на сайтове плащаше за известно време хонорар за препечатани от блога ми статии ( не дори и поръчани екслузивно), съм се превърнал в “закъснял антикомунист”, “изпълзял” изведнъж “варварин”. При това моя милост през всички тези години ни най-малко не съм изменил на досегашните си позиции – вкл. по въпроса за МОЧА. Аз ли си съм при това положение “възпален”, както той заявява в заглавието си или собственият му мозък нещо е деградирал?
Не влагам ирония в благодарността си към Бакалов, че по такъв зрелищен начин потвърди наблюденията ми за деленето на българите, както и известното от времето на Симеон Радев съждение, че русофилството е плод на невежество.
Полезно ли ви беше това четиво или като Бакалов ще паднете на нивото да се позовавате на скейтърите около МОЧА, чието забавление там показвало как той не им пречи?
Чудя се дали Бакалов е в състояние да види в огледалото подобие на Путин, който е световен шампион по превръщането на приятели във врагове…
П.С. Горният текст е моето право отговор. Дължа го на читателите на е-vestnik, които години наред четяха мои статии в този сайт, но сега са насъскани от Иван Бакалов да ме смятат за “варварин”.
По всичко изглежда, че много мина, мъничко остана, време разделно е и маскте падат на мах и със страшна сила.
Най-голямото удолетворение на цитирания БОКЛУК бе, че гласувалите за Демократично България гледали подигравателно на избирателите на ИТН. В началото, де. После, му стана явно криво, че нашите Ора като са преминали горещите емоции след 4 април приеха с достойнство избора на суверена.
Правете му сметка за каква ниска топка иде реч. ДГД!
“Не е работа на Бакалов да внушава колко “тесен” бил кръгът на привържениците на демонтирането на МОЧА и подобията му в България.”
Чест и почитания г-н Инджев. Съдейки по моя скромна милост и не малко хора покрай мен, кръгът от привърженици на демонтирането никак не е малък. А тези внушения на Бакалов и на всички останали “пазители” на жалоните, бих ги нарекъл долнопробни и жалки. Жалки.
Преди повече от 20 години менте архитекти развиваха налудничавата теза колко хубаво е в центъра на София да има гробница с положена в нея мумия на слугинята на Сталин и враг на българския народ /най-вече в Пиринска и Вардарска Македания/ – Георги Димитров.
Сега разбирам за съществуването на някакъв “журналист” – фен и защитник на МОЧА с налудничави аргументи.
Кметът Фандъкова е ясна. Тя многократно е доказала своята преданост към окупаторите и грабителите на българския народ. Известни са заслугите на комуниста Борисов и президента на БСП Радев за безспорния факт – България е най-бедната страна в ЕС, вследствие на продължаващия грабеж на руснаците и техните български слугини.
Нека цитирания БОКЛУК си направи труда да прочете текста на наризматичната, очарователна умница Мария Спирова. Съгласен на 1000% с нея.
“И за да си стоя в паничката, няма да спекулирам как и защо хората в България гласуваха за ИТН. Но мога да кажа, че на опашката в Оксфорд и по сцените, които видях от Лондон, ние не виждахме хора, които гласуват от казионен интерес към политиката. Виждахме хора, готови да чакат по пет часа и да се бият, ако трябва, за да жертвопринесат на своето божество на възмездието. Възмездието изобщо срещу политиката в България, която провали живота на тези хора и ги запрати в чужбина (не е случайно, че поддръжниците на ИТН са обсебени от идеята за мажоритарна избирателна система – приемат я като единствен начин да пресекат изборните машинации на статуквото и да „очистят“ системата).
Тези хора не искат да живеят зад граница. Те искат да си бъдат у дома. Феодалната държава ги смля и изплю и те сега се завръщат – по единствения начин, който разпознават като автентичен. С очите си видях, че това, че могат да гласуват за Слави Трифонов, ги направи щастливи. Защото им даде за миг поне усещането, което всеки гражданин иска – усещането за сила. За убеденост, че може нещо да промени с гласа си.
И това е тяхно право.”
Така стоят нещата, МОЧА е “лакмус” за това дали си верен на принципите на антикомунизма без значение от “времето”. Много още лъжливи пророци ще видите г-н Инджев.
Но Вие дерзайте, накрая ще се поздравите с успеха на Вашата мисия.
Било нецивилизовано да се премахват паметници. А на мен ми се струва, че премахването на убиеца Дзержински беше едно от най-цивилизованите дела на почти демократична Русия през краткия период на нейното съществуване.
Преди доста години четох статия от съветски автор, който се възмущаваше, че някакъв немец попитал не трябва ли във Волгоград да има и паметник на загиналите от вермахта, които също са се сражавали геройски. “Не, господине, на тях не им се полага паметник, защото те бяха агтесири (захватчики) и окупатори”. Тази съветска реплика с много по-голяма сила се отнася за нашия паметник, защото немски паметник там или турски на Шипка, ще са войнишки паметници, а нашият е агитпроп на престъпен режим.
@Георги Николов
Много хубаво написано за клетниците, прокудени и запокитени от българските политици в Оксфорд и Лондон, но ми звучи малко като реклама за тези политици. Сигурно ще стане цяла опашка от желаещи да си припишат вината, че са прокудили Мария Бакалова да се скита немила недрага по Сънсет булевард.
Направо си я представям на предизборен плакат с надпис ‘Искате ли Вашата дъщеря да има нейната съдба (или поне на героинята ѝ) – гласувайте за ГЕРБ! “.
Прави ми впечатление, че в дебатите за МОЧА на първо място се поставя историческата истина за окупацията, което е безпорно и децата трябва да изучават това в училище!
Присъствието на този монумент има и втори също много важен аспект какво внушава на българите тази каменна грамада!
Ето мнението на известния и в чужбина малко преди да почине скулптор Александър Дяков по въпроса, като предложението му за решение за мен е друга тема. :https://m.youtube.com/watch?v=myELnD3Bh4M
Един ден може да попитат:
–Кой е този Иван Бакалов?
–Това е някакъв журналит от времето на Иво Инджев –е отговорът. –За него се знае, че е защитавал интересите на друга държава във вреда на българската, и вреда на историческата истина.
преди около два месеца в Украйна беше премахнат и последния от над две хиляди паметници на Ленин.Тук нашите родни предатели като един пиян Матросов са готови да бранят паметник на окупатора на България.Виждате ли разликите?
Представяте ли си в Париж,до Айфеловата кула “паметник” на въоръжени до зъби германски войници и надпис “От благодарният френски народ на Германската Армия Освободителка”!!!!!!!!!!!!!!!!!! Все пак национал-социалистите на а.хитлер през 1940г. окупират Франция.Или в центъра на която и да е ОКУПИРАНА държава (като злощастна България след 09.09.1944г. ) от КОЯТО и да е ЧУЖДА АРМИЯ, да има паметник, плоча или какъвто и да е символ, възхваляващ тази ОКУПАЦИЯ!!!???Само в България!!!!Затова-ДЕМОНТАЖ, а ако националните предатели-рубладжии си го искат, моля, поставете си го в двора на партийните централи(може и на ротационен принцип да си го връткат бсп,герб, дпс, юруш, ОПг, мВро,копейкин и прочие путлеристка гмеж ), а не да стърчи заплашително в центъра на натовска и европейска България!!!
Към Димитър Симеонов:
Ами да, иронизирал съм не веднъж, че по логиката на благодарността към окупаторите, трябва да вдигнем паметник и на Баязид Светкавицата. Нали все ни обясняват, че паметниците са затова, за да ни напомнят какво е било…Освен това др. Баязд ни е освободил от вековната ни борба за оцеляване с Византия.
В интерес на истината в края на 10 век най-напред ни е освободил руският варварин Светослав, в резултат на което Българското царство изчезва за повече от 160 години от картата на Европа и става провинция на Византия. На Светослав “освободителя”, който е набил на кол край Пловдив 20 000 българи, предимно военопленици ( двадесет хиляди, пише го в Манасиевата хроника, съхранявана в Бритиш мюзеум”), също трябва да вдигнем паметник.
Според някои историци това е дреболия като бройка спрямо причиненото кръвопролитие с ръцете на съветските маши в България, от които след това Горбачов ни освобождава с нареждането да бъде махнат Живков, за да ни зароби отново Елцин с онзи договор от 1992 за сътрудничество, в което България, в лицето на Желев, се подписва покорно и позорно под клауза за “взаимна защита на паметниците” без в Русия да има нито един български паметник.
В договора обаче пише, че се подновява автоматично на 5 години и има клауза за едностранно прекратяване с едногодишно предупреждение.
Преглеждам от време на време това “e-издание “, Днес реших да надникна – и що да видя
статия за “възпаления” и ” варвари ” с квалификации за инфантилизъм грее на челото с целият си блясък .
Г-н Бакалов не Ви прави чест паралели и внушения като в свинските “медии”.
Напушва ме смях представяйки си се като ” изпълзяла късна антикомунистка ” . Подпишете се под Петицията за премахване на МОЧА от съмото сърце на София . Уверявам Ви – Не боли !
Днес, 2021 г. варварство е не да махнеш подобен “паметник”, а да го оставиш. Даже е национално предателство, защото това е отрицание на всички национални въжделения от Паисий, та чак до днес. За варварите сред нас подобни “паметници” са толкова важни, защото за тези “хора” Бог, Родина, дом няма, те се прекланят само пред силата. Свобода не им трябва, тя е за продан. Прекланяли са се и пред Баязид, не бива да се лъжем, но за нас по-важна е паметта за тези, които не са го направили. Тях забравихме.
В Пловдив положението е още по-отвратително, защото гнусната хищна птица на върха на Бунарджика се вижда буквално от целия град. Което е и замисъла, разбира се. Опитите да се махне този позор отдавна прехвърлиха четвърт век, а защитниците му вместо да намаляват се множат.
Ще “открадна” идеята на близък приятел. Той казва:
“Щом не може да се махнат, то на другата страна на паметника да се сложи плоча, на която да пише: Толкова убити от народен съд, толкова убити без съд и присъда, толкова затворени в концлагери, толкова изселени, изхвърлени от университети, изгонени от дома си, изгонени от работа, се по политически причини…”
Тогава вече ще имаме паметник.
П.П. Добре е г-н Бакалов като е казал А да каже и Б и да спомене какво е положението в Чехия, Полша и прибалтийските републики. Не е зле и да хвърли светлина по въпроса защо споменатият паметник във Виена е известен сред виенчани като Паметникът на мародера. Не заради друго, но да сме наясно все пак пред кого трябва, според Бакалов, да бием чело в плочките.
Е-ветсника от доста време съм спрял да го отварям. Сега последвах линка от статията на г-н Инджев но не можах да дочета поредната глупост на Бакалов.
Към Nikolay Nikolov
“Днес, 2021 г. варварство е не да махнеш подобен “паметник”, а да го оставиш”
Точно така. Или както пише Игор Бунич в “Операция Буря”, цитиран от Виктор Суворов в най-новата му книга “Свободен полет”:
“Когато терористи владеят страната ти, най-висшата проява на патриотизъм е държавната измяна”
В правотата на изявата си спрямо този журналист Бакалов личат двете стани на медала- съжалението за изгубеното доверие към някаква личност към която е имало някакво доверие, дори създадено приятелство и загубата, по-скоро разочарованието от прозиращата истина, показана чрез действието му, което го е демаскирало. Наистина е голямо чувствено сътресение да се запознаеш с горчкивата истина, но това чувство го е преживял и един виден гръцки мислител (забравих му името, а и не събирам цитати, но се наслаждавам на умното изказване)…Сократес(??) го уважавам, но истината ми е много-по уважителна! Ех, господин Инжев, беше ни също много горчиво разочарованието да разбереш с какъв фалш си бил обслужван и как е била предавана всяка твоя дума на ДС от твой „МНОГО добър“ приятел. Това е комунистическото ни минало, от което поради посочените от Вас аргументи се е превърнало в многолюдна остатъчна психика и все още не можем да се отървем. Лошото е и друго, че това е станало единственото средство за препитание и забогатяване на некадърните индивиди всред нас, дори то е преминало в зависимост, която при нужда се задейства. Нужно е каточели пословичното „блуждаене на четиридеасте години в пустинята“ за да настъпи естественото прочистване. Така, че и бедността на българите се дължи на това, защото тя е взаимствана от същото место.