Цезар от Банкя премина своя Руб(л)икон – спомена с лошо Русия без да се извини

 

 

Без да иска, а и без да съзнава най-вероятно, уволненият от избирателите премиер Методиевич днес произведе новина. 

Не знам за вас, но за мен е новина, че той се престраши за първи път да произнесе думата Русия в негативен контекст. Моля, желаещите да ме опровергаят, да приложат цитат. Ще се покая, ако греша.

Каквото и да се е случвало през годините на неговия политически възход, Методиевич винаги много внимава да не натовари тази свещена за него дума с нещо, което да подразни Путин и петата му колона в България, обгрижвана толкова дълго от самия Методиевич. 

Случвало му се е да промърмори през октомври 2015 година срещу Газпром заради високата цена на руския държавен монополист за България, макар самият Методиевич да е главният виновник за вечно отлаганата под всякакви предлози алтернатива на руския монопол в снабдяването ни с газ.  Последва моментален шамар от руския външен министър Лавров, който му каза да се засрами. 

Засраменият Методиевич благодари за шамара с репликата, че Лавров бил най-добрият дипломат на света.https://gospodari.com/борисов-русия-ни-е-приятел-но-съм-им-ка/

Устойчив навик на Методиевич е да избягва да споменава с лошо Русия дори и тогава, когато се опитва да търси дивиденти у нас и на Запад заради руското “шпионстване” срещу България. “Казал съм им да не шпионстват тук”, безадресно възкликна той на 29 април тази година в един от своите монолози, в който отново включи задължителната извинителна пред Путин реплика, че Русия ни е приятел ( имайки явно на ум в множествено число себе си и онези, с които Кремъл предпочита да си общува в управлението на България). https://gospodari.com/борисов-русия-ни-е-приятел-но-съм-им-ка/

Не щеш ли, днес му посегнаха на животоспасяващите за неговото бъдеще наследство в службите, чрез смяната на шефа на ДАНС Димитър Георгиев и др. И Борисов  се осмели да премине под дъгата…

Като дългогодишен наблюдател на действията и бездействието му срещу руското хибридно проникване в България беше впечатляващо за мен, че Методиевич п(р)огледна в камерата и промълви за пръв път без подмазване думата Русия. Замисли се преди тя да се изтъркаля мъчително от устата му, но все пак заяви с един потръпващ от напрежение на лявата му скула мускул: “За мен обяснението, което аз си давам, за това , че се стигна до тук е, че в работата си сме допуснали някакви грешки, като една от тях е операциите по разкриване на шпионски мрежи, особено последните, свързани с хващането на шпионите, които работеха за Русия”.

И не декларира този път, че Русия му е приятел!

Както е тръгнало да търси закрила от “русофобите” у нас и в чужбина,  той би могъл да се покае и за закрилата си над съветските окупационни монументални капища у нас!

Шегувам се. Все пак и той е човек, не може с избити предварително зъби да хапе ръката, която целуваше толкова дълго и страстно. Пък и Западът все още не е заявил публично подкрепа за българската кауза да се освободим от имперското монументално натрапничество у нас, което по нищо не се родее с монументите на Червената армия там, където тя е воювала и давала жертви. Когато това стане, можем да очакваме подмазвачът  Методиевич евентуално да “прогледне” и по тази линия за вредата от съветската окупация за националното и човешкото ни достойнство.

Междувременно сериалът на гербаджийската самозащита срещу глухата политическа изолация в страната дълбае нови висини чрез имитацията на “русофобия”. Въпреки факта, че Методиевич най-сетне се престраши да спомене Русия без витиевати безадресни намеци срещу нейното “шпионстване”. Дали той ще направи следващата мъжествена стъпка да посочи и Путин като виновник за “шпионстването”?

Едно е да си “Мъж на годината” в покорената от твоя телохранителен “чар” България ( полегнала между “Лукойл” и и “Газпром” – по посланик Нанси Макълдауни), друго е да се държиш като мъж пред самбиста Путин, който ти се привижда като сумист, надвиснал над теб да те смачка. Не ми се вярва нашият храбрец (като за пред малките и слабите) да прояви чак такова необичайно за него мъжество пред по-силния.

Но се обзалагам, че поредната прогноза на Методиевич, според която вече НИКОГА НИКОЙ няма да си сложи главата в торбата в България да лови руски шпиони, след като са уволнили неговия човек от върха на ДАНС, рано или късно ще рухне. Както се срина също толкова категоричното му предсказание, че “Демократична България” ще си трае за Росенец и Доган, за да не си разваля отношенията с ДПС.

Проблемът не е в това, че на лъжеца краката са къси. Проблемът е, че паметта на хората е къса за лъжите му, толерирани без съпротива срещу тях от “усвоените” от него медии . Кухите прогнози на такива, като Методиевич, трябва да се помнят и когато бъдат опровергани, както ще стане с новата порция негови предсказания, да се търси сметка на фалшивия пророк.

За сведение на навалицата от “патриоти”, която се чуди как да му услужи със себе си и в бъдеще, ето една формулировка за техния патриотизъм по руски образец. 

Автор е руският хуморист Жванецкий, който иронизира  съветско-руския пример:

 

 

 

“Патриотизмът е точното, ясно аргументирано обяснение защо сме длъжни да живеем по-зле от другите”.

Адски пасва като диагноза за резултата от дългото “патриотично” управление на най-бедната държава в ЕС.