Методиевич попадна в задънена улица и дава вид, че дава “път на младежта”

При комунистическата геронтокрация, управляваща НРБ по съветски образец, един от най – лицемерните лозунги беше “Път на младежта”. Като че ли някой нормален възрастен е имал някога нещо против младежта.

 

Истината беше, че тоталитарната държава държеше да държи младежта под контрол. Всяка творческа организация си отглеждаше младежки филиал. Имаше Институт за младежта, организираха се младежки спартакиади и фестивали, бригадирски рейдове…Падаше голямо маршируване по къси гащи и полички под сластния поглед на старците, окупирали началническите позиции и трибуните, от които бащински махаха на собствените си портрети, носени от впрегнатите в един строй младежи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бившите управляващи от ГЕРБ в момента заиграват на това старо младежко хоро. Ако сте обърнали внимание, вождът Методиевич, който обичаше да влачи със себе си при внезапните си посещения по разни строителни обекти за среща с “трудови колективи”, работници и селяни свои министри ( без непременно да имат нещо общо със строителни дейности), сега използва за собствен фон в публичните си монолози напълно неизвестни  на публиката младежки физиономии. Анонимността им се подсилва и от медицинските им маски, зад които се крият едни мълчаливи усти докато шефът им си говори сам пред камерата на обслужващия го персонал.

 

 

 

 

“Хитро”, но не и трудно за разгадаване е поредното пропагандно изобретение на авторекламната къща “Методиевич енд ко”. Хем вождът не изглежда сам като куче, както в изборната нощ на 5 април, хем се внушава някакво обновяване и подмладяване на втръсналия от години постоянен миманс около фюрера.

Това ли са “буйните младежи”, с които той ни заплаши, че може да насъска срещу противниците му във въпросната изборна нощ, когато самотно разсъждаваше на глас, задаваше си въпроси и си отговаряше? Защото видяхме и лицата на буйстващите на протест, който техният вожд им препоръча да не организират, за да не заприличат на омразните му протестиращи срещу самия него.

Впрочем, ако не се броят пристаналите му стари лица от старото СДС, в ГЕРБ по принцип винаги е имало на сцената предимно млади и също така послушни като не толкова младите кариеристи. Кариеризмът не е запазена марка за старчоци, дори напротив. 

Както при всяко хитруване обаче възникват съпътстващи въпроси от страна на онези, които не желаят да бъдат мамени за истинския подтекст. Един от тези въпроси е къде се дянаха прехвалените министри и депутати на Методиевич, с които той се обграждаше за снимка при публичните си пропагандни изяви? Той така вдъхновено си хвалеше тази стока като най-качествената и безалтернативна на управленския пазар, а сега я натика в склада на забравата за стоки с изтекъл срок на годност, за да не му разваля картинката на все така пръв и единствен, но на фона на младежта, неопетнена в очите на обществото с управленски “подвизи”.

Номерът с младите физиономии изобщо не е патент на застаряващия Методиевич. От БСП винаги тикат за снимка отпред на своите шествия млади кадри. По времето на Жан Виденов сред тях дежурна беше снажна девойка, която се превърна по-късно в едно от репортерските лица на голяма частна телевизия. Методиевич е взел този изпит по визуални измами с отличен в своя Правешки университет.

Сред човеците винаги се намират такива, които са готови да продадат човешкото си достойнство срещу някаква облага. Ето в това отношение търсачът на таланти сред кариеристите Методиевич е наистина ненадминат в наше време. Направо е като прасе, което усеща трюфелите със зурлата, изравя ги и ги трупа в кочинката си. Докато не дойде време да ги излапа, когато вече не му трябват на пазара на пиара.