Отношението и грижите за най-уязвимите хора в едно общество са мерило за неговата цивилизованост. Вече направих някои сравнения между Изтока и Запада чрез разликата в качеството на живота на възрастните хора. https://ivo.bg/2021/05/18/четиво-за-български-пенсионери-за-изб/
Бегло и без претенция за изчерпателност, но достатъчно показателно правя същото сравнение във връзка с грижите за децата.
Дали ви се вярва или не, но в Норвегия за цяла година няма нито едно убито дете при пътен инцидент. Пишат го в руските социални мрежи като истински повод за национална гордост в Норвегия.
В Германия, където детските градини са измислени в края на 19 век от капиталистите ( с цел да са доволни работещите за тях хора, разбира се), се случват и днес чудеса. Пенсионерът Хорст Ешлер ( на снимката по-долу)купил 33 333 билета за зоопарка в Мюнстер като благотворителен жест за децата, желаещи да го посетят. Пенсионерът направил на 82 години дарението си на стойност 750 000 евро от натрупванията в пенсионната му сметка.
А у нас? В столицата ни продължават да не достигат 12 000 места в детските градини. В най-богатия град в държавата, в който е съсредоточена приблизително една четвърт от националната икономика, този проблем е хроничен и емблематичен за самохвалното управление на гражданите за “европейско” развитие на България. Не им стигнаха десетилетие и половина кметуване на Методиевич и негова заместничка в партията Фандъкова да решат проблема.
В поднебесната Народна република, където все така управляват не мимикриращи, а откровени комунисти, дори бройката на децата, позволена на семействата, е под строг контрол от страна на диктатурата. В КНР през 1980 година беше приет закон за единствено дете в семейството. Резултатът от тази демонстрация на предимството на “плановата държава” днес е такова застаряване на нацията, че по последни данни тя ще се смали с близо половин милиард до края на века. Ето защо Политбюро на ЦК на ККП, което преди няколко годони благоволи да позволи второ дете на китайските семейства, вече им разрешава от днес да имат и по три деца. Със закон!
За последните 40 години изключение от забраната за второ дете се допускаха от комунистическите власти предимно в селата, но само ако първото дете в семейството е момиче ( т.е. непълноценен човек). Градските семейства пък можеха да си позволят второ дете, ако и двамата родители нямат братя и сестри.
Другото “изключение” , макар и неофициално, бяха богатите, които могат да си плащат огромните глоби. Но и да си милиардер в Народната република не е голямо щастие, май. През последните 8 години от 72 китайски милиардери 15 са били убити, 17 са се самоубили, 7 загинали при нещатни случаи, 19 са се споминали от болести, а 14 са били екзекутирани.
Също със закон в КНР е наредено на децата да се грижат за родителите си, тъй като “социалната държава” напълно е абдикирала от тази функция. Пак по официална информация, на един внук се падат задължителни грижи за по две баби и двама дядовци, за които внукът е длъжен да отделя време и средства “според възможностите си”. Изглежда на пръв поглед човеколюбива, но тази принуда е всъщност признание за провала на комунизма в Китай в демографската и социалната сфера. Виж, по отношение на робовладелския капитализъм, командван централно, проблеми няма, но това не пречи на нашите носталгици по комунизма да се прехласват по успехите на китайския комунизъм.
Да видим някои щрихи от историята и съвременността на страната на победилия социализъм – история на геноцид спрямо собствения народ и цели националности, 11 от които са депортирани до последния човек като форма на колективно наказание.
Една от най-срамните страници в историята на тази държава е създаването на концлагери за децата на “враговете на народа”. Ужасяващ разказ за това уродливо явление цитира Александър Яковлев в книгата си “Здрач”. Да виждате една усмивка на съветско дете на долното снимка?
В днешно време като мерило за отношението към децата в Руската Федерация се е превърнал въпросът за продължаващото нещастие на милиони ученици, лишени от нормални тоалетни в училищата. Коментатори изчислиха, че разходите за ликвидирането на тази неразрешима досега задача за властта биха възлезли на 438 милиона долара. Но Путин предпочете да даде онзи ден на Лукашенко 500 милиона долара, възкликват в руските социални мрежи разярени руснаци. Ако ги беше дал за нуждите на 16 милиона ученици, щяха да останат и 62 милиона за нормална тоалетна хартия, иронизират критиците.
НА СНИМКАТА: Тоалетна в руско училище
На снимката: Действащо училище град Уст Кут, иркутска област. Властите отказват да обявят състоянието му за аварийно, защото имал и по-тежки случаи…Същевременно Путин се заканва да “избива зъби” ако някой му посегне на богатствата на Сибир ( където впрочем все повече се разпореждат китайските комунистически капиталисти)
Но не си мислете, че в любимата на нашите русофили държава не се грижат се децата изобщо. Нищо подобно!
Грижат се все по-фанатично да им промият мозъците като бъдещо пушечно месо – още от пеленачета в семейството ( на стоп кадъра от руско домашно видео) .
Статията е у десетката. Или както отговарят в “страната на изгряващото слънце” когато не могат да се сетят за по-добра мотивировка га си ги питал за нещо си местно “странно” от г.т. на “белият човек” : “Това е така, защото е така”. Край на “дискусията”.
Сега да се върнем към други актуалности на дневният ни ред. Разграждането на Моделът КОЙ няма в никакъв случай да свърши с евентуалното туряне под ключ на Буци и близкото обкръжение. Ех, мечти. Никой засега и лаф не е обелил какво правим със задкулисието. А то, съдейки по фактите и обстоятелствата от долната разследваща статия си върши неговата си работа. Без кавички. Камбаната трябва да бие нон стоп до пълното и окончателно “изчегъртване” на довчерашните (?) силни на деня, вкл. и кукловодите им.
https://segabg.com/category-observer/koy-durpa-koncite-na-sluzhebniya-kabinet
Познавам служители в една от ОНЕЗИ служби. Въпросните служители знаят най-добре КОИ са “КОЙ?” и каква кална локва е тяхната България. Поради това готвят децата си за емиграция на Запад още от раждането им. Целта е децата да заминат да следват на Запад и никога да не се върнат в калнатa локва.
Частта за колибата-училище в иркутска област, дeто “властите отказват да обявят състоянието му за аварийно, защото имало и по-тежки случаи…” ми напомни как в детско-юношеските ми години в соца живеехме пет души от три поколения в две стаи и всяка година ни навестяваше някоя лелка от съвета, за да прецени дали сме “нуждаещи се” от повече жилищна площ и си тръгваше винаги единодушна, че не сме. Което ме смайваше, но само до момента, в който видях, че на един съученик родителите му спяха в кухнята им, а той и сестра му в хола. И те не бяха “нуждаещи се” – вероятно защото не спяха прави…
Колкото до манията да ce обличат невръстни деца във военни униформи, то тя маркира дъното на извратеността на необятната “руска душа”. Болна нация. Колкото по-далече от нея, толкова по-добре.
Добавям към снимката с “благодарните” деца.
На первомайской демонстрации колонна глубоких стариков несет плакат: “Спасибо товарищу Сталину за наше счастливое детство!”
К ним подбегает некто в штатском:
-Вы что, издеваетесь? Когда вы были детьми, товарищ Сталин еще не родился!
– Вот за это ему и спасибо!
Към симпатизант/ка на ДСБ:
Израснах до пълнолетието си една стая с двамата ми братя. Майка ми и баща ми спяха в другата ( с преходен хол), а прабаба ми се сгъваше на малко канапе в миниатюрната кухня. Когато единият ми брат се ожени, а другият всеки момент предстоеше да се върне от казармата, “комисия” от общински чиновници дойде да провери какво толкова ни е тясното, че се жалваме. Препоръчаха ни младото семейство да се настани в преходния хол и да не мрънкаме, защото има много по-тежки случаи от нашия.
А когато се оказах с три деца в боксониера ( стая с кухненски бокс и клозет, в които си пишех първите статии като журналист), общинарите ми предложиха да кандидатствам най-много за две стаи. Отказах им и ме нарекоха “нахалник”. Заявих им, че ще се изнеса на палатка пред кметството на “Московска”, което “атакувах” дни наред. Имах два месеца отпуск като завърнал се от Ливан кореспондент и ги посветих на тази битка.Но така и не ме прие Теменужка Теофилова ( “желязата лейди” на общината, както я наричаха), заместничката на кмета, която отговаряше за жилищната политика.
Два месеца опитвах упорито да пробия милиционерската охрана и накрая някакъв ужасно сърдит другар в съседната сграда на ъгъла на ул. “Париж” благоволи да ме приеме и ми хвърли като на куче ключ от 4 стаен апартамент в “Младост” 4, за какъвто в молбата си настоявах, твърдейки, че този род апартаменти стоят празни, а като многодетен ( и член на творчески съюз) имам законно основание да ползвам.
18 години по-късно пожелах да купя апартамента направо ме направиха на луд. Караха ми се, че се ширя в голям апартамент при положение, че децата ми вече са пораснали и са заминали ( да учат) в чужбина ( т.е. не отричах, че имам право, но ме заклеймяваха морално). А къде да се върнат, ако някой друг купи на пазарна цена квартирата, където са израснали, каквато опасност имаше? Отговорът на този въпрос не ги интересуваше ( по едно време ми стана ясно какво ги интересува, но бяха бесни, че “не разбирам”).
Отново трябваше да се боря до побъркване за правата си…
@Иво Инджев
Ето такива вълнуващи преживявания, каквито описвате, трябва да е имала предвид Курнэла, когато възропта, че демокрацията ни е отнела много…
Понеже имам информация от първа ръка да споделя какво ми казаха китайски “другари” преди десетина години. Както и у нас в Китай по селата закона е врата в полето и никой никого не гони колко се “плоди и множи” в библейски смисъл. В градовете обаче се следи много строго и не, че е забранено, но второто дете “струва” 100 хиляди юана, които към онзи момент бяха 10 хиляди евро. До колко това е по силите на едно китайско семейство при положение, че цените на имотите вече надвишаваха тукашните (за София говоря) оставям на вашата фантазия.
А да, и там жителството съществува все още. Няма как да раждаш на село пък да живееш в големият град. На входовете има КПП и строги милиционери те проверяват от къде си, къде отиваш и по каква работа.
Към симпатизант/ка на ДСБ:
Ок, провокиран съм да кажа още нещо.
Мнозина са ме съветвали да не споделям такива подробности от живота си, за не да ги използват срещу мен “недоброжелатели”. В случая – да не се подиграват, че нещо се оплаквам при положение, че съм бил “нещо повече” от останалите по “онова време”. Обаче не съм бил. Бях като останалите в огромното си мнозинство “човекоединици”. Уязвим за свинщините на “системата”.
Едно от нещата които не ми понасяха по рождение като характер, беше несвободата. Двете години в казармата за мен бяха кошмар. А когато отидох да ме образоват в СССР попаднах за мой ужас в казармена система в университета, където преклонението пред началството в лицето на преподавателите буквално ме втрещи още от първия момент на допира с тази система. Мислех си, че съм загърбил казармата и попадам в някаква свободна университетска среда, а се натъкнах на наплашени студенти, които скачаха на крака при появата на началника и се долепваха с гръб до стената по коридорите раболепно, докато началството минава.
Никога не можах да разбера онези, които толкова много си харесват насилственото лишаване от свобода и собствено мнение. Голяма тема е, за да я “смачкам” в няколко изречения.
Единствената “привилегия”, която съм ползвал, е че се оказах подходящ да запълвам кадровата дупка на ДС в Бейрут с невръстното си тяло на неопитен във всяко отношение младеж ( с 2 години трудов стаж на преводач-репортер на бюро в Международна редакция на БТА и с нито един ден каквато и да било подготовка за опасния свят в условията на войната в Ливан).
Истинските ченгета, абонирани като офицери или дечица на висши комунистически сановници за готини кореспондентски дестинации, отказаха де си рискуват в Ливан живота и кефа на семействата.
Но за мен, след като сам се зачеркнах в списъка на ДС за подобни постове с решението си да се оженя за чужденка ( както пише ясно в досието ми), предложението беше неустоима възможност да отида в пъкъла на световните новини по онова време, където увеличих семейството си с още две прекрасни деца. Днес те ми се отблагодаряват с общо 7 внуци.
Ето това е “привилегията”, с която се отличавам. Не че ми се зачита, а напротив – веднъж обявен за “евреин”, съм дамгосан с “жълтия шестоъгълник” до края на живота си от страна на мнозина “арийци”, които никога не са рискували и косъм от гордо вдигнатата си днес глава, когато това комплексарско ( компесаторно спрямо страхливото им живуркане) перчене не им струва нищо. Тикат ме в кюпа и ме приравняват под общ знаменател по формален признак, за да се почувстват значими като съдници на моя живот.
Иво, шапка ти свалям, че успяваш да преодолееш личната си гордост и “суета”, за да споделиш публично униженията и издевателствата, на които си бил подложен, заедно със семейството си, от мракобесната система на духовен и физически тормоз над всички мислещи, духовно независими граждани и най-вече онези, най-опасните, с непоклатимите си нравствени устои! Този целенасочен болшевишки тормоз отне живота на хиляди българи, пречупи професионалното реализиране на най-талантливите български учени, премаза творческия порив на изобретатели и творци, непреодолимите битови проблеми по време на “най-хуманното общество” разбиха стотици семейства на стойностни личности и съсипаха детството на децата им. Чета тези шокиращи съвпадения с личните ми патила и разбирам, че това си е била една добре обмислена и стриктно прилагана ТИПОВА сатанинска тактика за нравствено смазване на отделния гражданин, довеждане на обществото до състояние на избиващи се помежду си животни, за да бъдат удържани във веригите на духовното робство, ангажирани ЕДИНСТВЕНО с физическото си оцеляване. (Днес същите пионки на “соц”системата наричат подигравателно тези граждани с достойнство “умните и красивите” и ги заплашват с агнешки главички !) За съжаление, както и повечето българи, все още не успявам да превъзмогна внушените ни тогава комплекси за малоценност и предразсъдъците, за да споделя лични спомени за изживените унижения от онова дълбоко неморално и престъпно общество. По-скоро се опитвам да забравя тази част от живота си!
Момчил Дойчев: Абсолютно съзнателно замислена операция на руската агентура във военното ни министерство
https://faktor.bg/bg/articles/absolyutno-saznatelno-zamislena-operatsiya-na-ruskata-agentura-vav-voennoto-ni-ministerstvo
СКАНДАЛЪТ С АТАКАТА НА АМЕРИКАНСКИТЕ ВОЕННИ
Е ДАЛЕЧ ПО-ГОЛЯМ, НО СЕ ПАЗИ В ТАЙНА
Григор Лилов
https://www.facebook.com/grigor.lilov?hc_ref=ARTrycFMmfkzQtjJJ4PCe-Tqu5EdaMayQS10iz3K_dPSTqLuvQw8gmNZTcQINuzDxYE&fref=nf
*** Искам да знам кой продаде националната ни сигурност и настани обект на чуждестранни граждани – турски и господ още знае какъв ( със съпруга – рускиня!) на военен обект! ***
Случаят вече ви е известен.
Американски войници от 157 въздушно-десантна бригада при учения атакуваха с оръжие частен обект – цех в Чешнегирово и насочиха дула срещу работници.
~~~~~
А сега да го видим в целия му блясък, който абсолютно всички медии, експерти, коментатори и дори официална институция като Министерството на отбраната и министър Георги Панайотов крият.
Фирмата с атакувания обект е „Ким инженеринг” ООД.
Сградата е в местност “Поделението” на Чешнегирово. И не само е в този район, а се намира в … самия район на летището!
ІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІ
Кой е допуснал на територията на военен секретен обект да работят частници (цех за биодизел и олио с 12 души персонал), не ми известно. А частниците също не са случайни, а са особено скандални. Защо?
ІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІ
.
При това тази фирма е свързана с друга – КИМ Агромашини ООД.
Тя също е посочила за свой адрес на регистрация и местопребиване военното летище.
______________________________
Още по-скандалното е, че и в нея участват чужди граждани – турските Левент Бенджан и Екир Гюршен Янар! Не ми е ясно засега от коя държава е и лицето Карлос Ернесто Делгадо – Мансерат, което освен съдружник е и управител и се подвизава и в двете фирми. И което вероятно има съпруга – руска гражданка?!
______________________________
Ако вие като български граждани се опитате да влезете в района на това военно летище, ще бъдете незабавно арестувани, а ако се наложи – и застреляни.
Чуждите граждани обаче необезпокоявано си работят там.
=
Това е най-големият скандал, а не жалката пропагандна операция за лошите американски военни и лошото НАТО, толкова охотно раздухвана от политици и медиите!
Вероятно и заради това две седмици се е мълчало за случилото, а не само заради евентуалния скандал с американските военни. (инцидентът е от 11 май)
После някоя пропагандна калинка от руското лоби у нас на техните спецслужби е пуснала сензацията с цялата си “компетентност”, с която не е съобразила, че вместо да изпише вежди, ще извади очи.
Така скандалът с атакуването на цеха се оказва следствие от
първия скандал, за който абсолютно всички медии и журналисти мълчат.
Скандално е и кой от нашето министерство – дали защото е калинка или не, не е изключил изрично съответната сграда от учението, разигравано на военното летище, а при ученията целият район на летището е обхванат. Другият вариант за пропуска е умишлено подготвена провокация, за да се шуми в медиите за лошите САЩ и НАТО (както предполагам аз).
Скандално е, че и министърът си мълчи.
Изненадани сте, нали, че частният цех е на територията на военното летище, на военен обект, а не в селото, катто ви информираха? И че цели две частни фирми с участие на чуждестранни граждани са регистрирани там – на военен секретен обект и го ползват като свое местопребиване и адрес.
Давам скрийншот с адреса от интернет-страницата на фирмата с атакувания цех, ако на някой не му се вярва и извадка от търговския регистър за другата.
Да проверите пълните регистрации в търговския регистър оставям на вас, макар че съм си извадил копия от тях (нищо чудно на пожар да ги заличат или подправят)
https://www.facebook.com/photo?fbid=3946746885441221&set=pcb.3946746958774547
Оказа се като във вица за новината: не били изнесени родни компютри за Германия, а домати, и не е станало износ, а са ни ги върнали с рекламация заради лошо качество.
А запитайте се защо в България няма нито една медия или журналист или политик да изнася тези данни? Давате ли си въобще сметка как ви информират и кой формира представите ви за случващото се у нас?
*** медиите съобщиха мин. г., че летището се продава. Включено е в план-график за продажба, но това не означава, че е продадено и че се продава, че вече е организирана процедурата. В последните години редовно се използва като военен обект за тренировки и учения, вкл. и летатални.
На Явор: Днес по програма: Хоризонт съобщиха, че в ком. Китай вече са разрешили по 3 деца на семейство.
На т.н. Георги ник-в, под какво разбирате СИСлънце”, Япония ? Слушам радио Япония на английски и руски език. Не е точно да цитиратеи неща, които не сте чели. Препоръчвам Ви да слушате радио Япония на къси вълни от 7.30 ч на 6165 КХц на руски език или ….. на англ., ак искате ще Ви съобщя предаванията им им и на други езици, които ползвате. С почит РП.
@ sms
Уважаеми г-н sms,
Вие задавате отговори…
В държава, в която медиите не са превърнати в послушни мисирки, това щяха да са въпросите и големия скандал!
112
Децата на Путин, Лавров, Медведев, Абрамович, Шойгу и так далее и так далее… Живеят на ЗАПАД! Гнилия ЗАШАД!
Повече въпроси?
Споменаването на Норвегия, където нямат загинало дете при пътен инцидент не е докрай коректно за сравнение, защото те са много малко население на сравнително голяма площ (всъщност подобно на Русия). В развитите по-гъсто населени страни като България е около 20-30, в Германия – около 100 (за съжаление)…
Към Георги Георгиев:
О, извинявам се за “некоректната” истина…
Надявам се, след като няма друго за коригиране сред изнесените в текста ми факти, те да са достатъчно коректни и да получат сертификат за истинност от желаещите да ме опровергаят.
Пък и както сам отбелязвате, гигантската територия на Русия я прави подобна на Норвегия по показателя гъстота на населението. А пък в Германия , с извинение, случаят също е специфичен, тъй като това е държавата на култа към към автомобилите, която не ограничава скоростта по магистралите си.Т.е. сравнението на Норвегия с Германия направо си е некоректно ( за разлика от сравнението между Норвегия и с Русия).
Господин Инджев, бих желал да допълня за Китай, че тази политика за едно дете е отменена вече и китайците могат да си имат повече деца. По-страшна демографска статистика за Китай е значително по-малкият дял на жените спрямо мъжете, тъй като през 80-те е 90-те години е имало практика жените да правят аборти, ако им кажат, че детето е от женски род. Причината е, че жените са били с по-малко права. Бих желал да ви препоръчам един Ютууб канал, който се занимава с Китай и политиката им: China Uncensored се казва.
На червената шайка й е много удобно да мълчим за мизерията, в която ни е държала, за да държи следващите поколения българи в неведение. Затова не бива да мълчим за българската история, на която сме живи свидетели.