България е копие на ЕС по един показател: тук няма единна позиция за Русия и тя се възползва користно от този факт

 

 

 

 

 

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви пред депутатите от Европарламента, че в ЕС няма единодушие по въпроса за отношенията с Русия.

Ето най-сетне един показател, по който България е копие на Европейския съюз в момента. А доскоро не беше така- само допреди месеци в Българския парламент имаше  единна позиция в полза на Русия. Състоеше се във факта, че в 44-тото Народно събрание беше постигната консенсус да няма нито една партия на власт или в опозиция, която да възразява по какъвто и да било въпрос на Кремъл.

Сега сред партиите с влияние се очертава една, която да пречи на проруския консенсус, оглавяван досега от ГЕРБ, БСП, ДПС и т.н. патриоти. Това е “Демократична България”, която не случайно е най-омразният противник на досегашните управляващи. “Има такъв народ” няма ( и) такава позиция, а “Изправи се! Мутри вън” с мълчанието си по темата оставя впечатлението, че ще остави “Демократична България” в изолация сама да опонира на Кремъл, ако се добере до парламента.

В края на управлението си Методиевич се опита да изобрази нещо като различна позиция от тази на Москва, но само по въпроса за правата на затворения опозиционер Навални. Няколко пъти той се похвали с тази своя необичайна храброст, но бързо му мина. Вече престана да се изказва за свободата на руския опозиционер. 

А и фалшивата плоча, която той и прегракналите певци от пропагандния му хор завъртяха за някаква връзка между осветените руски шпиони в България и смяната на шефове на силови ведомства от служебното правителство, видимо се изтърка бързо. Не дойде подкрепа от дядо им Иван и новоизлюпените “русофоби” се върнаха обратно в обичайната си пещера на мълчанието по крайно деликатната за тях тема. 

Има ли други желаещи да дразнят руската мечка, освен “Демократична България”, сред заподозрените  по данни на социологията бъдещи обитатели на задаващия се нов български парламент? Един по един и всички останали вкупом стоят в позата партер пред самбиста Путин и гледат да не го предизвикват с разни изказвания и въпроси във връзка с корупцията с руски корени у нас или да речем да потърсят сметка на ( основателно) омразните им бивши управляващи защо с такъв ентусиазъм платиха огромни суми на Русия за оня що духа в платната на обречения съветски ядрен проект край концлагера в Белене. 

А има защо да се пита. Само за сравнение, докато уж приятелска ( по исторически причини от 19 век ) Русия беше субсидирана от нас със стотици милиони под формата на изискани от Москва глоби по този проект, най-богатата на природни ресурси държава света, притежаваща една трета от световните запаси на полезни изкопаеми, ударно опрощаваше в епохата на Путин дългове за милиарди долари на истинските си приятели по света. То пък едни приятели, но това е друга тема…

Общата сума на опростените от Русия дългове на нейни приятелски страни е 140 милиарда долара от 2000 година, насам. По този показател най-мили на Москва са КУБА с опростени 31,7 милиарда и ИРАК с 21,5 милиарда $. 

В класацията по симпатии и проявена във връзка с това съответна щедрост от страна на Русия се нареждат следните братушки на Путин:

Монголия – $11.1 млрд

Афганистан – $11 млрд

Северна Корея – $11 млрд

Сирия – $9.8 млрд

Виетнам – $9.5 млрд

Етиопия – $6 млрд

Алжир – $4.7 млрд

Либия – $4.6 млрд

 

Къде сме ние ли ? 

Ние сме сред спонсорите на Русия не само със стотиците милиони глоби, платени с някаква мазохистична бързина и самохвална дори (!) радост от предишното ни правителство за натрапения ни светския ядрен проект край концлагера в Белене, но и сме щедри платци в рамките на абсурдната по своята асиметричност в търговския баланс с Руската Федерация. Монополната ни зависимост, създадена по съветско време, ни принуждава да продължаваме купуваме  руски суровини ( някои от тях по завишени като за нас цени) за милиарди. Изнасяме за руския пазар стоки на стойност в много пъти по малко.  

И когато руски пропагандисти и политици ехидничат по арес на България като най-бедната в Европейския съюз държава, да знаете, че са прави да ни се надсмиват. Подиграват ни се се основателно, защото сами сме си виновни. Избираме си управници, които се правят на граждани за европейско развитие, но източват България в полза на деградиращата руска държава. Помагаме й с каквото можем, но не е по силите ни все пак да обърнем тенденцията там сами.

Ето какво се случва на потребителския пазар в Русия. Само за година, от май 2020 до май 2021 година, поскъпването на хранителните стоки в Руската Федерация е следното по официални статистически данни:

Захар – с 41,5%

Цвекло – с 35,3%

Яйца – с 27,9%

Пилешко – с 19,6%

Моркови – с 18,8%

Картофи – с 15,5%.

В руските социални мрежи се шегуват мрачно, че с 1,8 на сто са паднали само цените на погребалните услуги ( специално изкопаването на гроб). Услуга, която се търси много в държавата, която се бори за световен рекорд по бързо измиране на населението.

България е магнит за трайно заселване за стотици хиляди руски граждани, а работещите тук се радват на близо двойно по-високо почасово заплащане. БВП на страната ни на глава от населението изостава само с около два процента от този на държавата с природни ресурси, оценявани на повече от 37 трилиона долара.

Проблемът тук е, че “главата” на населението, влизайки в политиката, не желае да направи нищо да откачи българското тяло от системите за източване на националното ни богатство в източа посока ( преливайки на гигантското руско туловище и част от приходите, получени от западната помощ по линия на еврофондовете), на които слабоватото ни икономическо телце е закачено като донор по времето на съветския колониализъм.