Онези, които по дефиниция би трябвало да са опозиция на властта, но я крепяха всеотдайно толкова години и ругаеха по-слабия по остта “власт-опозиция”, в момента са в еуфория. Най-после могат да позабършат нахакания си дирник, надявайки се постигнат ефекта на “куче влачи, диря няма”. Не могат да се нарадват, че има толкова вкусен за глозгане скандал с президентския съветник Пламен Узунов, който е илюстриран с видео и не може да бъде отречен така безгрижно, както Методиевич увърта около кадрите от неговата спалня.
Преди да продължа кратката си реплика, държа да поясня: да, Пламен Узунов, дори и да може да докаже някой ден, че е получил някаква си бутилка ром и някакви си пури, а не пачки и златни кюлчета, трябва незабавно да напусне бункера си. Или поне бункера на мълчанието си. Казвам това не защото съм загрижен, че иначе ще пострада авторитетът на работодателя му. Това не е моя грижа. Но е задължение на журналистите да погледнат на подобен казус от безкомпромисно критична позиция, каквато споделям в тази част от сюжета.
Същевременно също така искам да попитам къде бяха всичките яростни борци срещу филмираната корупция на един отделно взет президентски съветник, когато тя – корупцията, галопираше с джипката си покрай широко затворените им очи и накрая се преобърна в канавката на историята след нокаутиращия удар на избирателите и на американските санкции?
Да си “пропуснал” толкова едър пример, като този с Пеевски и да се фиксираш върху вече погнатия от прокуратурата на Методиевич и Гешев банкер Цветан Василев, е най-малкото самопризнание за професионално безсилие. Всъщност е още нещо: жалко съучастничество с тази власт, което дискредитира не само конкретните й помагачи, но и професията на журналиста.
Виждаме го от оценките за окаяното състояние на българската журналистика. Те са обобщаващи. Не казват, че някой си конкретен слагач се излага като писач. Казват, че българската журналистика е смачкана. Толкова е сгазена от джипката, че си трае и продължава да е на командно дишане и повикване. Харесва й дори да я мачкат срещу бонусите, с които й запушват устата – защо й е да диша свободно, когато е овладяла изкуството да плюска със затворена уста.
Така изглежда българската журналистика в очите на мислещата част от българите и на онези в чужбина, които изобщо се интересуват от нея. Обидно е за изключенията от това правило, които са съпътстващи жертви на описаната по-горе тълпа, готова да стъпче всеки “колега”, различен от нея.
Не по-малък е скандалът с Илко Желязков, който е бил сив кардинал в държавата по корупционна линия дълги години, но на новоизпечените сега журналистически морализатори не е “направил впечатление”. Трябваше да ни го посочат от чужбина, за да възкликнем “ау, лисица”, както лицемерно се стреснал бракониерът след въпроса на горския какво носи на рамото си.
Гневен съм. Макар да знам, че с това само радвам кресливите си колеги, някои от които са мои преследвачи в хайката на властта от дълги години насам.
Ако имаше начин да се разгранича от тях чрез някаква оставка, щях да го направя. Правил съм го “пред строя” и съм доказал, че не говоря празни приказки на мегдана, за да се изтъкна като “жертва”. Не съм. Усещам се като бенефициент на читателско внимание от тази битка. Подавал съм оставка под политически натиск два пъти като главен редактор и съм напуснал в знак на протест добре платената си работа на водещ в БТВ – също под политически натиск, както отбелязаха в един доклад от Държавния департамент на САЩ. Но как да “подам оставка” от позицията на свободен журналист?
Да взема да се присламча към доказано несвободните, за да променя нещо в поведението си, че да заслужа съмнителната “чест” да запея в техния хор под диригентската бухалка на поваленото, но озлобено и ръмжащо статукво?
Пускат ми някакви ехидни стрели онези, които се надяват да ме хванат натясно като пристрастен. Защо не пиша за скандала на деня с президентския съветник Пламен Узунов и онзи Петър Петров, който се оправдава, че всъщност е почерпил приятеля си с алкохол и цигари ( като на свиждане в затвора в частта за пурите), подпитват ме подличко анонимници в мрежата.
Отговарям: не пиша толкова по тази тема, колкото гузните писачи, защото не мога да се вредя ( дори и да исках) от тях в кампанията им по очистване образа на дългогодишните корупционери чрез “геройско” надвикване в стил “дръжте крадеца”.
Така че, дръжте си крадеца, радвайте му се като котка на мишка в капан, която не могат ( засега) да докопат. Господарите ви, като и преди, ще оценят вашия котешки “героизъм”. Иначе мишкуването ви е знайно и незабравимо. Не се надявайте да се изкарате герои сега, когато най-сетне ви се отдава възможност да се направите на истински журналисти, които рискуват спокойствието, добруването и кожата си понякога в сблъсъци със силните на деня.
Полага ви се презрение от страна на дълго лъганите потребители на фалшивата ви журналистика и не си правете илюзии, че ще го избегнете със залавянето на един крадец, който ви е подхвърлен наготово в краката, за да си го ритате.
Скромното ми мнение е, че вторачването в съдържанието на плика е малко глупаво (да не кажа контрапродуктивно). Дори по-глупаво от подпитванията защо не пишете за това.
Ако има някакъв проблем в този филм, това е оставянето на телефоните на съседната маса. Например затъналият в корупция и други безобразия Методиевич се оставя да го записват, дори как пикае (с извинение), а по принцип почтенният резидентски съветник се пази от сянката си…
Аз пък искам да покажа едно ученическо (да, ученическо) разследване. Това няма да видите нито в казионните телевизии, нито в ПИКливите медии.
https://scoolmedia.com/youth-policy/
П.П. А, да не забравя да честитя рождения ден на Слънцето. Пожелавам му през годината нов главен прокурор. И безплатна храна при бай Ставри.
А в САЩ защо бият негрите?
Пламен Узунов май е в ложата на Гергов. А знаем, че Гергов е близък с Борисов по корупциоен модел.
Опитваме се да казваме коя кукла от театъра на карабас барабас е лошата а другата е добра, защото се бори с лошата.
Глупаво е да си мислим, че като помогнем на едни негодници да избутат от власта други негодници нещата ще бъдат по-добре.
И да си кажа – бай Байдън прави простотия след простотия. Незнам от деменцията ли е или просто с нея се оправдава, но светът след него въобще няма да е хубав.
Особено след като идиотите от СЗО започнаха да говорят за нов локдаун но не заради вируса а заради екологията.
Към Питай:
Да не се променя нищо, за да си царува Методиевич, нали?
А глупостите на Байдън наистина са много – от гледна точка на путинистите, за които Тръмп беше възхитителен приятел.
Пожелавам на Б.Борисов за следващия му рожден ден най-желания подарък да е пила в тортата!
Каквото и да е правил или прави в момента президентският съветник по правни въпроси, на такива хора мястото им изобщо не е на тези позиции в тези институции. От самото начало на президентстването на Радев. Взел си бил съветник по ПРАВНИ ВЪПРОСИ !!! не от къде да е, ами от полицейското управление в Пловдив. Сигурно се довършиха цивилните юристи, та се наложи да си приберем “у София” още една полицейска фуражка. Този зализан тип когато и да го разкарат от Президентството, все му е късно.
Ами явно някой ги устройва нагайката да я държи не методиевич а радевич.
Това е истинска промяна. Признавам си. и се извинявам за късогледството и неразбиране на тези важни и сложи неща.
А Байдън е голям антипутин – спря нефтопровода от Канада за да може руснаците да си продават техния нефт. Спря да натиска за северен поток. Въобще – страхотна антипутин политика. Да не забравяме и най-новото. За НАТО, най-важната задача вече става глобалното затопляне. Това също е антипутин. Предполагам, че руснаците вече даже няма да копаят въглища, защото чичо Джо е обещал 100 000 000 000 на година за държавите, които спрат да ги копаят.
А това да поздравиш Кралицата със слънчеви очила сигурно ще бъде помнено с години. Но какво да се прави – той е антипутин и му е простено.
Към Питай:
Малеее, страхотни компромати срещу лошия ( на фона на добрия Тръмп, който любеше Путин откровено) Байдън, който бил с очила, а и спрял един проект в полза на Путин, а не защото предизборно е обещал да го направи по екологични съображения.
Може ли да престанете да се опитвате да употребявате моята скромна трибуна за подобни тъпи тръмпизми?