Изпадналият в немилост пред българските избиратели и пред американските съюзници Бойко Методиевич е лишен в това ( съмнително) качество от възможността да привлича вниманието към себе си с помощта на държавната джипка и услугите на сервилните медии. Една обаче му остава вярна дотолкова, че осведомява желаещите да поддържат познанията за всекидневието на бившия всевластен политик дори при негова протоколна среща с чужди дипломат. Така разбираме, че “най-големият геополитик” на нашето време, както го величаеха от “агенция” ПИК, си е казал довиждане със заминаващия си от София посланик на Саудитска Арабия.
Не бих обръщал внимание на това “събитие”, а още по-малко пък бих тиражирал тази изсмукана от пръстите новина, ако тя не беше повод да (си) задам въпроса дали Методиевич е благодарил на негово превъзходителство за превъзходната фасада, която саудитската държавна фирма “Аркад” осигури за рекордно бързото прокопаване на “Турски поток” от руски и белоруски подизпълнители.
Когато човек чуе за Саудитска арабия и проект, свързан с природен газ у нас, веднага си представя инвестиции. Но нищо подобно не се случи.
Кухата фасада на тази фирма, която представя баснословно богатата арабска държава, стана срамно прикритие за безсрамния факт, че най-бедната държава в ЕС обслужи със собствени милиарди своя неоколониален руски господар в неговата мания да наложи геополитическите си интереси на Балканите чрез подпомагане на проруската Сърбия на наш гръб. https://www.capital.bg/biznes/energetika/2020/09/23/4117849_kolko_puti_izluga_borisov_za_turski_potok/
В краткото съобщение, с което от ГЕРБ са захранили всеядния си за подобни “новини” бивш виртуален официоз, няма и дума по предполагаемата най-важна тема на разговор между двамата участници в протоколната среща.
А там, където отсъства логиката, се настаняват предположенията.
Дали пък Методиевич не си подсигурява убежище при “определени обстоятелства”?
Най-известният случай на саудитско гостоприемство спрямо чужд политик, когото не пожелаха да приютят в нито една друга държава, беше свързан с предоставеното от нея убежище на сваления през 1979 година с преврат в Уганда превратаджия Иди Амин. “Касапинът на Уганда”, както беше известен по света ( не на последно място и във връзка с твърденията, че след бягството му в неговия хладилник са намерени човешки останки), живя на саудитска сметка цели 24 години преди да бъде погребан през 2003 година в Джеда.
За Иди Амин, когато приласкаха в Саудитска Арабия, беше характерно, че се е издигнал от колониален слуга ( в британската армия) до генерал. Слабо образованият Амин, забележителен с туловището си, е бил професионален боксьор или по-точно – професионален побойник.
Ако ви се струва, че намеквам за някакви аналогии с един наш политик, когото обвиниха, че е заплашвал човек роднините му да ядат от месото му, това си е ваша работа.
Дано Методиевич да си уреди някак живота с помощта на доказани вече негови закрилници, че да си отдъхнем и ние от него. Пък “каквото сабя покаже”. Амин, дай Бойко!
Принудих се да надникна в пикливия сайт за новинката и честно казано илюстративната снимка ме озадачи. Ако се вярва на декорите, то срещата на двете лица се е осъществила в партийната централа на ГЕРБ. Което е крайно невероятно в контекста на публикуваното. Дали човекът в арабски одежди е точно коментираното дипломатическо лице от посолството на СА не мога да кажа. Обаче не ми е известно което и да е арабско дипломатическо лице да е посещавало седалището на ГЕРБ когато и да е по какъвто и да е повод. Като гледам крайно неестествената поза на лявата ръчичка на ББ с червения конец, основателно предполагам, че снимката си е прост колаж. Инак касапската тема не само се прокрадва, но направо си нахлува. Остава да се сетим кой точно български “Кашоги” се сговарят да разкостят техни превъзходителства.
А, не, не съм съгласен да си отдъхваме от него и други да го хранят! Искам ние да си го храним в нашите затвори до края на дните му, дано да са много и дълги!