Българофобията на Кремъл е признание, че Русия губи влиянието си сред българите

 

За четвърти път изпратената по спешност тази пролет от Москва в София посланичка Митрофанова доказа в рамките на по-малко от три месеца, че е мобилизирана да води война, а не да прави дипломация на българския фронт. Три пъти тя реагира реагира на американски критики срещу корупцията ( с руски корени), липсата на върховенство на закона ( по руски модел) и окаяното полежиние на медийната свобода ( умалено копие на руската имитация на журналистика).  

Макар и без е подписана лично, тя напада от засада зад стените на своята амбасада неназовани врагове в България, но този път спестява намеците за “чуждата намеса”. Поводът е споменаването на “ръката на Кремъл” като причина за уволнението на разузнаването Атанас Атанасов- мнение на един вече бивш държавен служител, на което “великата” Русия смята за нужно да отговори с подигравки и назидателен тон. 

Цитирам в мой превод доста лошо преведената в някои медии у нас на българско-руски език  изява на руската т.н. дипломация. А лошото качество на превода споменавам не като заяждане и лична претенция за “нещо повече”, а като тъжна констатация за злополучно потвърждение на случилата се русификация на нацията като една от основните дългосрочни цели на руската подривна стратегия за задържане на България в орбитата на Москва. 

“ За пореден път ставаме свидетели на забавно поведение на лишени от постове български длъжностни лица, които обясняват своите оставки именно с интриги на «дългата ръка на Кремъл». Уважаеми господа, за какви взимате гражданите на България ако смятате, че все още някои от тях могат да повярват на тези плоски клишета? Ако сте склонни да обвинявате за неблагополучията си руските специални служби е учудващо как с толкова несериозен и непрофесионален подход изобщо сте могли да работите в такива важни за държава ведомства.

Що се отнася до вашата уж «успешна борба с руски шпиони», която съществува само в болните ви фантазии и кухи изявления в медиите и се свежда до изгонване на дипломати от София и Москва, тук по-скоро става дума за героична борба срещу здравия смисъл, в която без съмнение побеждавате.

Напомняме, че Русия е отговорен, равноправен и конструктивен партньор, който не се занимава с груба намеса във вътрешните работи и с прокарване на своите интереси с помощта на съмнителни санкции. Стигаме до извода, че някои просто нямат смелост да признаят, че всички тези антируски глупости не носят нищо добро на България”.

_____

 “В очередной раз становимся свидетелями забавного поведения лишившихся своих постов болгарских должностных лиц, которые объясняют свои отставки ничем иным, как кознями «длинных рук Кремля». Уважаемые господа, за кого вы принимаете граждан Болгарии, если считаете, что эти заезженные клише ещё кто-нибудь способен принять на веру? Если вы склонны винить в ваших неудачах российские спецслужбы, то удивительно, как с настолько несерьезным и непрофессиональным подходом вы вообще смогли работать в таких важных ведомствах. 

Что касается вашей якобы «успешной борьбы с российскими шпионами», которая существует лишь в Вашем больном воображении и пустопорожних заявлениях в СМИ и сводится к взаимной высылке дипломатов из Софии и Москвы, то речь здесь идет скорее о героической борьбе со здравым смыслом, в которой вы однозначно побеждаете. 

Напоминаем, что Россия – это ответственный, равноправный и конструктивный партнер, который не занимаемся грубым вмешательством во внутренние дела и продвижением своих интересов с помощью санкций. Приходим к выводу, что кому-то просто не хватает смелости признать то, что вся эта антироссийская чепуха не приносит Болгарии ничего хорошего”.

Устойчивата нова линия, която Кремъл налага чрез новата си посланичка тук, личи отново от пасквила, който продължава да се мъдри на сайта на посолството. Като вече няколко пъти пролича в подобни (не)дипломатични “изцепки” ( да използвам на нивото на посолството подобен език), Митрофанова и компания са натоварени със задачата да говорят от името на българите като техни защитници от американците и от “русофобите”. Това се е случвало и преди. Посланик Юрий Исаков наричаше “маргинали” българите, които си позволяват да да настояват за премахване на съветската окупационна символика от българската публичност.

Отгоре на всичко адресатът на (не)дипломатичната реакция на “великата” Русия е конкретен човек без институционален статут, в чиито твърдения, че е свален по нареждане на Кремъл, мнозина се съмняват поради конюнктурното им звучене в рамките на личната му самозащита.

Никога досега т.н. руска дипломация не е слизала на толкова ниско вербално и смислово ниво в изразяването на своето презрение към несъгласните с нея българи. Обикновено си мълчеше имперски, подчертавайки, че смята за незначителни българчетата, които й опонират. Но вече е на път да постигне обратен ефект: демонстрира фобия спрямо “малките камъчета”, които могат да преобърнат и без това обърната на Запад българска каруца, от която започнаха да изпадат проруските тикви, с каквито е претоварена.

От името на тези камъчета се чувствам упълномощен да изразя благодарност за признанието от страна на българофобите от руското посолство, които играят ролята на дългата ръка на Кремъл от името на късокракия му господар. 

 

 

 

Не се отказвам от наблюдението си за русификацията на нацията ни, както написах по-горе.