Европейският съвет не постигна съгласие за среща между ЕС и Русия. Тя беше поискана от Франция и Германия, но се натъкна на съпротивата на 17 държави, повечето бивши колонии на Съветския съюз, запознати от собствен опит що е то Кремъл и неговата имперска политика.
Няколко извода се открояват по този казус.
1. Работи демократичният принцип да се зачита мнението на всички държави от ЕС, без значение какъв е техният размер и тежест по различни параметри в рамките на съюза. Ако някой си спомня какво беше СИВ, където безпрекословно се изпълняваше волята на Москва, ще разбере какво искам да кажа.
2. Не работи пропагандната лъжа на руската пропаганда, според която някогашните съветски сателити са “поробени” от ЕС- само си представете как предполагаемо обща инициатива на евразийския “аналог” на ЕС, начело с Москва, може да бъде демонстративно да торпилирана от Беларус или Казахстан ( независимо от развиващите се там националистически чувства, които в дългосрочен план работят срещу руските имперски домогвания спрямо нейните съседи).
3. Работи, макар и парадоксално, принципът “внимавай какво си пожелаваш”. Защото Путин и режимът му страстно жадуват да видят ЕС разединен, но в случая ефектът се оказа бумерангов. Разединените европейци препънаха надеждата на Кремъл да се изпъчи като желан събеседник на Европа въпреки разногласията си с нея. “Оказа се”, че Русия изобщо не е така неустоимо привлекателна.
4. Не работи руският опит за суровинен шантаж. Ако изключим България, която така и си остава 90 на сто зависима от доставките на руски енергоносители, останалите държави от ЕС работят усилено за откъсване от руския газов, петролен и прочее потоци от суровини – дори и “Северен поток 2” не променя този стремеж.
5. Работи в някаква степен в България и днес приписваната на кобургите мантра “Винаги с Германия, никога срещу Русия”. Особено по отношение на втората част от изречението. Българското мълчание сред европейските гласове против среща с Путин може да се тълкува, освен като традиционно снишаване пред Кремъл, също и като нежелание за противопоставяне на Германия.
6. Във връзка с горната точка възниква въпросът: наистина ли има промяна в България по оста Изток-Запад след като “ балансьорът” Методиевич падна от въжето, върху което жонглираше?
Това четиво трябва да се препоръча на управлявящите РСМ, които отидоха на изпит без дори да си прочетат конспекта. Велико беше възмущението от този странен ЕС, дето една нищо и никаква страна-членка може да тури прът в колелата на шеметния им прогрес. Ето сега Германия и Франция /нещо като Сталин-Тито-Димитров навремето/ искат, обаче няколко нищо и никакви държавици изобщо не се впечатляват от величината на искащите и спокойно им заявяват в очите, че дори очите не искат да й видят на Русията. Да им стане ясно на на господа северномакедонците, че уважението и взаимното зачитане са в основата на този толкова странен за тях ЕС. Първом това да асимилират и после да се спущат на съюза като кокошка на просо.
В двата края на полическата греда са Русия от едната страна, САЩ и ЕС – от другата. Борисов се опита да се прави на “балансьор” с шпагат в центъра на гредата с поглед към Русия, игнорирайки членството на България в ЕС и НАТО и откритата руска агресия към двете организации. Пишман гимнастичката бе бутната от гредата на земята на 4 април 2021г. от българския избирател, с помощта на САЩ. Две неадекватни политически персони като Меркел и Макрон са зявили желание да изпълнят същото гимнастическо упражнение, за да разсмеят публиката и да докажат своята политическа негодност. Не е случаен фактът, че във Франция и Германия има много силни националистически неофашистки партии, финансирани от Русия.
Някой знае ли кои са 10-те държави, ненамигащи (засега) на Русия?
Германия, Франция, … ?
Да се опитам да позная по-нататъка: България, Унгария, Словения, Гърция, Австрия..Ирландия? Португалия? Кипър? Малта?
Опс, станаха +1
Като отговор на въпросът по точка 6, отговорът е едно тихичко и плахо ДА! Но пречката грубо обобщена лежи в това, че българите могат да бъдат разделени в две качествени категории.
Едната, от работливи и можещи, другата от некадърници, мързеливци и злобари.Първата, търси условия да се изяви и просперира като използва собствените си качества, но ползва и европейската законност. (Като пример) В Германия една българска болногледачка осъди набираща за тази дейност там фирма за това, че при 24 часово наглеждане е заплащала минимални, далеч под определеният праг на възнагражденията надници, и спечели делото.
Втората качествена категория, осъзнава некадърността си и търси начини за да я елиминира, като изплзва за криминални средства и помощи. Като такава помощ се явява връзката им с вражеска Русия, чрез която са внедрени специално за това обучени ченгета. Бойко беше една такава руска маша, поставена тук на ръководно ниво и ползваше успешно прикритието на проевропейската мантра (точно петоколонник). И понеже решенията в ЕС се вземат демократично чрез мнозинство, правеше мили очи на „началниците му“, които пък от своя страна го смятаха за приближен, понеже демонстративно подкрепяше желанията и избора им. Сега, след като Байдън даде рамо на Европа, настъпи известно осъзнаване, особено след като той нарече в прав текст Путин убиец и изобличи вражеските стремежи и похвати на руската политика. Така, че осъзнаване ще настъпи след като начално осъзнахме корупцията подкрепяна от Борисов и ГЕРБ. Втората крачка е съдебната система да бъде основно променена за да гони поголовно корупцията. Дано там Христо Иванов, като юрист може да напраи успешен пробив. Важното е такива личности да бъдат осъзнати и делегирани за това. На тях трябва да бъде обърнато специално внимание и да им се даде подкрепа!
Радев (+….) = Борисов (+….) –> същата пиеса, но с други артисти за ролите.
към Българин@
Ако извадим от списъка Унгария, може би бройката ще пасне
Радев побърза да отговори на въпроса от т. 6 с категорично ‘”Да”! Дано да няма изненадани…
Тази унизителна за софиянци и за всички българи арогантна оргия на предателството е разрешена лично от кмета на българската столица!
Фандъкова българка ли е ????
Руска пропаганда се вихри пред паметника на окупатора на България
https://faktor.bg/bg/articles/ruska-propaganda-se-vihri-pred-pametnika-na-okupatora-na-balgariya
тест1 работи когато телефона не е в portrait
със здраве 😀
Радо
Към Radoslav Andreev:
Welcome back !
братушкинската оргия – част 2
(на фотото товарищ Мутрофанова като една “софийска дева” развява руския флаг и пее …”Моя Болгария” в центъра на българската столица. Оргията се осъществява с разрешението на кметицата Фандыковна)
Пред паметника на окупатора Митрофанова пее „Моя страна, моя България“, но мълчи – „нечовеци“ ли сме?
https://faktor.bg/bg/articles/smotanyatsi-pred-pametnika-na-okupatora-mitrofanova-pee-moya-strana-moya-balgariya-no-malchi-nechovetsi-li-sme
De Profundis: Не случихме на Евросъюз или го развалихме?
Пламен Асенов
“Диалог въпреки всичко с една безкрайно агресивна държава, в международните отношения е глупава позиция. Това е все едно да водиш диалог с бабаита, който прелита на червено и блъска трошката ти, а после налита с щангата да те бие, задето си потрошил скъпата му лимузина. Какъв ти тук диалог? Все едно да си говориш с бесен орангутан.
А Меркел ще ми развива диалог, вместо да спре „Северен поток“ 2 в името на всички европейци, както и заради преките интереси на евро-атлантическата общност от сдържане на Москва – защото дистанцирането от Русия, оставянето тя да се пържи в собствен сос, е сериозен път към това сдържане. Както и други мерки – силно ограничаване достъпа на руски граждани изобщо до европейските държави, до европейския бизнес, до европейските банки и капитали, изключване на Русия от системата SWIFT, спиране продажбата на нови технологии на руски фирми…..много начини има.
А и по този повод предшественикът на Меркел, железният канцлер Бисмарк, казва две изключително важни неща, стига да има кой да го чуе. Първо: „Не вярвайте на руснаците, защото те самите не вярват на себе си“. И второ, особено актуално: „Нито един договор с Русия не струва дори хартията, на която е написан“
https://kafeneto.wordpress.com/2021/06/26/de-profundis-%d0%bd%d0%b5-%d1%81%d0%bb%d1%83%d1%87%d0%b8%d1%85%d0%bc%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d1%81%d1%8a%d1%8e%d0%b7-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%b3%d0%be-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0/
Украйна повярва на договора с Русия и си плати а има да плаща оше.
Иво, по точка 1 не си прав, за съжаление. Да, в конкретния случай се развиха добре нещата (засега), но я виж със Северен поток какво стана – Германия си налага мнението, напук на възраженията на половината ЕС. Даже и Байдън изнудиха да не пречи на СП2, въпреки че и той е против него.
Към кбожилов:
Косьо, прав съм в това което казвам- че в ЕС е възможно да бъдеш ПРОТИВ общото мнение. А дали това е добре в случая, прав си- не е добре. Но в условията на плурализъм, без който няма демокрация, няма щастие за всички.
Тепърва предстои да видим дали при евентуално овластяване на зелените като водеща сила на изборите през есента в Германия, няма да се наложи да свикнем и с друго: че нашите идеологически съюзници , за каквито припознаваме християндемократите, не винаги са прави, докато левите ( поне в Европа) могат да бъдат по-близо до мнението ни като жертви на съветския колониализъм.
Не пледирам за ляв завой в Германия ( а и няма значение какво мисля аз, да му мислят германците). Само казвам, че трябва да проумеем че “братството по оръжие” на идеологическия фронт не е универсална причина за съгласие. Боя се, че този хап ще трябва да бъде преглътнат и с новото правителство у нас, ако бъде съставено такова. Тогава Методиевич ще вие на умряло “казвах ли ви”, макар самият той да искаше страстно да се направи на Меркел и да привлече в управлението СИ бившите комунисти, срещу които иначе води бутафорна идеологическа битка с патоса на настоящ комунист – с предизборна цел.