Дреме им на къра на хомофобите и расистите у нас за някакви си права на човека

България пасува в ЕС когато става дума да се накаже Унгария на Орбан за уникалния му в рамките на организацията закон срещу ЛГБТ хората. Съответно България, чрез своя президент Радев, ( ако са верни информациите на гербаджийските медии ) се натиска за среща на ЕС с Путин.

Има ли връзка между п(а)суването по въпроса за “обратните” и натискането в скута на Путин?

Има и още как. За пазители на “традиционното семейство”, за каквито се обявяват гонителите на хората с нетрадиционна ориентация у нас, се обявяват приблизително толкова много нашенци, колкото са и онези, мразещи сънародниците си поради цвета на кожата им, но изтъкващи за това всякакви други причини да се гордеят със своята традиционност. Говорим за едно и също мнозинство и неговото отношение към малцинствата, ако използваме термина от времето на презрелия социализъм.

Омразата към “обратните” беше официална политика в НРБ със съответните съдебни процеси, затвор и публичен линч в най-буквалния смисъл срещу “заловени” в градските тоалетни нещастно откроени или заподозрени  като пе…, абе знаете какви. Биеха ги доброволци и ги хвърляха за забавление в езерото “Ариана”. Доброволците се наричаха отрядници, верен отряд на Партията. Официалното им призвание по заръка на властта беше да поддържат реда. Защото да бият и линчуват в рамките на глутницата си беше в реда на нещата в онази държава, която поощряваше разправата с различните хора.

Как този манталитет не само се пренесе, но и избуя в днешната уж правова, уж демократична, уж европейска България? Ами така. Не си е тръгвал. За кратко беше срамно да си го показваш на публични места, както и любовта към съветските паметници, които за около три години след началото на промените бяха пременени в шарени графити във всички цветове на дъгата като знаме на ЛБГТ.

Нашенците обичат да мразят по руски образец – защото в Русия хомофобията е узаконена и Москва се самоизтъква като световен лидер в тази измислена борба, нещо като водеща сила в Интернационала по времето на СССР. И не е вярно, че в многонационална Русия били толерантни към различните националности. Фамозната пратеничка на “Комсомолская газета” Даря Асламова, твърде представителна за съвременната руска простащина, ми потвърди категорично циганомразието си, когато й обясних, че не желая да й давам интервю, споменавайки как илюстрира статиите си с роми на бунището като обобщаваща картина за това как изглежда днешна Европейска България ( защото във вчерашната съветска България нямаше нито бунища, нито ровещи там роми, нали!?).  

НА СНИМКАТА: Ето така Даря Асламова представя  България пред читателите на тиражния посткомунистически таблоид “Комсомолская газета” 

 

 

Как ли щеше да се развие разговорът ми с Асламова, ако не бързах да й затворя телефона ( защото устата й няма как, фанатиците не разбират от аргументи) и бяхме коментирали темата за “еврогейска Европа” и нейните български измерения? Най – вероятно щеше и тази “приказка” да протече в духа на омразата от нейна страна и напълно политкоректно по мерките на руската хомофобия, която изисква безпрекословна хетеросексуалност от поданиците на Путин. Самата Асланова обича да се демонстрира в този дух в социалните мрежи.

 

НА СНИМКАТА: А така Асламова представя себе си в съответната предизвикателна поза, “облекло”  и на подходящ фон

 

 

 

 

За съжаление не сме в европейския отбор, а в евразийския по този неформален показател. А съжалението ми е свързано с факта, че деградираме, вместо да ставаме по-толерантни, каквито бяхме в началото на 90-те години на миналия век в желанието си да бъдем като европейците. Това говори много за успеха на управляващите да си внесем колкото се може повече руско влияние, след което да се правим, че се борим с него, за да умилостивим богатите си западни партньори да отпуснат някой и други милиард за крадене.

Само едно не ми е ясно: как до подобно нещо се стигна в европейска Унгария, която по времето на комунизма се смяташе за най-отворена към Европа по своя манталитет и най-разкрепостена в сексуално отношение дестинация сред бившите съветски европейски колонии. Не случайно тъкмо в Унгария, която беше и първата паднала крепост на комунизма през лятото на 1989 година, позволила масово преселение на туристи от ГДР в лелеяния от тях капиталистически съседен свят, процъфтя порнографската индустрия както никъде другаде в Източна и Централна Европа. Дали все още е така, не знам.

НА СНИМКАТА: Италианската порнозвезда и депутат Чичолина изпраща съветските танкове на тръгване от Унгария след краха на комунизма там

 

 

Фактът, че Орбан обича да прави напук на Брюксел не ми е достатъчен да проумея как свободните по дух унгарци се оказаха впримчени в подкрепата си за един режим, който става все по-мракобесен. Има тук един специалст по Орбан и орбанизацията на Унгария, който дори написа възторжена книга за своя кумир, но до неговите услуги не желая да прибягвам. Знам как ще обясни феномена с превръщането на Унгария в европейски анклав на хомофобията – ще изтъкне всичко друго, само не и руската подражателска връзка, която по никакъв начин не “забелязва” и когато стане дума за неговото политическо божество у нас Методиевич.

А на онези, които ще се опитат да ме уязвят като поборник за правата на “обратните” и ромите ще отговоря предварително ( защото няма да влизам в спор с безспорни простаци), че отношението към различните и по-слабите е въпрос на цивилизованост, а не на ориентация е етнически предпочитания. Точно както отношението към възрастните хора, на които иначе държавата и политиците се подмазват грозно с предизборна цел просто защото са много, дори прекалено много за застаряващия демографски пейзаж в България. 

Пък и възрастен човек е обречен да стане всеки, който доживее до съответните години, та и за най – яростния расист и хомофоб е лесно да си представи, че и него го чака същото. Докато гордият със своята хетерозаслуга пред Родината е малко вероятно да бъде сполетян от съдбата на различните от него, а цветът на кожата му се променя към по-тъмни багри само на плажа или на къра. Така че му дреме на къра за онези, които псува на педал или циганин.