Когато ластикът на управленските гащи му се скъса, Бай Га(д)ньо си показа откровено моралния заник

НА СНИМКАТА: Бай Га(д)ньо се гаври с паметта на 7 загинали американски астронавти чрез колаж, в който на мястото на лицата на астронавтите са монтирани физиономиите на враговете му в българската политика

 

 

 

 

 

Падението на Методиевич, както се видя от самодоволната му демонстрация на простащина чрез подигравката му със загинали американски астронавти, не е само политическо. То е най-често е (м)орално. Чували сме неговия глас да плещи всякакви цинизми ( няма да ги популяризирам – паметливите помнят, а безпаметните да се сърдят на собствената инертност спрямо злото).

От медиите научавам, че ( този път) от посолството на САЩ са реагирали.  “Този път”, защото трябваше да реагират още когато той си позволи онази просташка изява с насилствената си прегръдка с посланик Херо Мустафа. 

 

 

 

 

Писал съм, по сведения на дипломат, че преди години от Берлин са изпратили послание до Методиевич да престане да спекулира с близостта си канцлера Меркел. Беше още през първия му мандат, когато ставаше и лягаше с името на Меркел на уста за щяло и не щяло ( най-вече за не щяло), разказвайки какво му била казала и едва ли не какво си мисли тя. Предупреждението тогава сработи за известно време, но както знаем Бай Га(д)ньо от Банкя не спря до последно да се позовава на Меркел за какво ли не, вкл. като пророкува, че тя ( както и други западни лидери) нямало повече да дойдат в София, щом самият той няма да им е домакин. 

Споменавал съм също и гафът на невъзпитания ни премиер, който налетя в Турция да целува съпругата на Ердоган, шокирайки цялата страна. Но и това му се размина, както видяхме от злополучната му предизборна демонстрация на близост с турския президент.  

Не си спомням някой западен лидер да е давал знак за неодобрение за неговото поведение. Ако не броим един многозначителен поглед на холандския премиер Марк Руте ( на снимката по-долу) със скръстени ръце ( в поза “не ме докосвай”) към демонстрацията на пълна незаинтересованост от ставащото в залата на седящия до него нашенец, загледан в телефона си и без слушалки, за да разбира за какво изобщо се говори от трибуната време на официалното връчване на Нобеловата награда за мир на Европейския съюз в Осло на 10.12.2012 г.

 

 

 

Иначе отдавна съм наясно какво си мисли всеки западен дипломат за нашия автократ. Когато бях поканен за  говорител на месечната среща на дипломатите от ЕС в София по време на шведското председателство, Методиевич току-що беше встъпил в длъжност като премиер. Петима души от различни държави поискаха от мен прогноза по различни въпроси, които се свеждаха до едно и също: “кога ще се случи в България…”. Настъпи леко оживление когато още на първия въпрос отговорих, че ще стане, когато каже Борисов. А на петия път вече лекият смях премина в бурен кикот. Много добре ме разбраха… 

Това, което си признавам, че не разбирам добре, е до каква степен “целесъобразността” определя правилата на дипломацията, че го търпяха толкова години да се хвали като приятел на Запада и да навлиза телесно в личното пространство на мъже и жени, оглавяващи достойни за уважение ( и към собствените им избиратели) народи и държави.  

Казвал съм го и преди, но ще се повторя с надежда да бъда чут: не ни направихте услуга с толерирането на един “колега”, който вече се смята за освободен от необходимостта да се подмазва на най-голямата демокрация в света. Видя се от свалените му задръжки в случая с колажа.

Иначе той не ни е единствен на попрището на простащината в политиката. Неговият бивш (?) приятел Георги Първанов се накара злобно на БиБиСи, че показаха отврателното отношение към изоставени деца в държавния дом вс. “Могилино”, а след това отиде в Могилино уж по друг повод и без свян се снима с едно от децата, инквизирани там.

НА СНИМКАТА: Президентът Първанов не се посвени да си прави закъсняла реклама по човеколюбие в Могилино с болно дете, нито от” 24 часа” се посвениха да го обслужат с тази снимка на 19 септември 2008 година.

 

 

 

 

 

 

У нас е възможно, ако не и желателно за определени слоеве от населението, да гласуваш за мъже, които ритат възрастни жени или се гаврят с болестното състояние на децата им. Тук избирателите не наказват и за мръснословие от рода на онова за вината, която БСП би поела, но само с мезета. В края на краищата в една страна, толкова горда с русофилстването на мнозина, не е странно да върлува цинизмът от рода на демонстрирания от Путин, отговорил на въпроса на Си Ен Ен какво стана с подводницата “Курск” с подигравателното “потъна”.

Но “висотите” на падението, които демонстрира Методиевич в това отношение, както “скромността” му да обещае, че ще остане ненадминат като управленец през следващите 50 години, наистина са рекордни. Можем да очакваме и повече от същото сега, след като се скъса ластикът на управленските му гащи, които поне малко скриваха заника му на човек.

Какво означава да си човек ли? 

Докато усещаш болка, значи си жив. Когато усещаш чуждата болка, значи си човек. Казал го е през 19 век Гизо Франсуа, френски политик, историк и философ. Мисълта му явно не се отнася за онзи, който може се гаври със смъртта на загинали герои, каквито са американските астронавти.