Ако си мислите, че руската пропагандна хибридна война се води с някакви тайни средства в България грешите дълбоко. И плитко грешите, що се отнася до средствата, с които тя работи на принципа на фокус(ника), който ви показва очевидното, но разчита на отклоняване на вниманието на зрителите, които го зяпат в ръцете, докато той ги мами с други средства.
Имам известна представа що е то информационна агенция. Бях номиниран като директор на БТА в началото на 1993 година от директорите на австрийската, белгийската, швейцарската и германската агенции за заместник- президент на Асоциацията на информационни агенции в Европа. Пазя си факсовете с потвърждението на тяхната обща инициатива, подписани от съответните директори.
Номинацията им трябваше да бъде гласувана в мое лице през септември 1993 година в Цюрих на годишната среща на организацията. За първи път представител на агенция извън Западна Европа щеше да бъде избран за вицепрезидент на организацията. Можеше да се случи и година по-рано през септрември 1992 година, но тогава отказах да се конкурирам за поста с директора на ДПА, когато бях издигнат за негов конкурент. Заявих, че не желая да допринасям за още едно противопоставяне на Европа между Изтока и Запада. Получих бурни аплодисменти за тази крачка назад.
Гарантираното ми избиране на поста не се случи. Два месеца по – рано мнозинството на БСП, ДПС и напазаруваните в онзи период на триумф на проруската власт на “Мултигруп” отцепници от СДС гласуваха в Народното събрание да бъда уволнен от поста. Много пречих на мафията, която си беше излъчила правителство.
Назначеният след моето уволнение с протекцията на ДПС за директор на агенцията Стефан Господинов, както и всички следващи директори на БТА, така и не получиха предложение за ръководен пост в тази европейска професионална организация.
Междувременно в България започнаха да никнат алтернативи на легендарната БТА, една от най-старите институции в страната. Сред тях – агенция “Фокус”.
Отварям днес сайта им и виждам следното: там тече банкянски поток на зле маскирана руска пропаганда. Всяка втора и трета информация, поднесена на ползвателите, е от руски източник. Като Телеграфната агенция на Съветския съюз ТАСС или конкурентната й в прокарването на руската пропаганда също така прокремълска РИА “Новости”. Или като подобният им по своите зависимости руски сайт “Газета.ру”…
Ето така “честните частници” в България се наложиха на пазара на облъчването с руска пропаганда.
По радио “Фокус” върви автореклама “Ние предоставяме новини от първоизточника, докато другите ги преразказват” (или нещо подобно), а в същото време преразказаха интервюто на Зеленский пред немски вестник, позовавайки са на РИА Новости…
Поне да си слушаха рекламите…
Да бе, да.
За Буци га ги поздравяваше преди няколко години за някакъв си юбилей, най-важното бе, че:: “Вие сте най-бързите”.
.За пословицата за сляпата кучка мълча. Като са тръгнали да се позоваватт главно на руски източници има и други там които дават първи инфо, потвърдено бързо от най-големите световни агенции. За протести, за техногенни катастрофи, за политически преследвания, вкл. и убийства и други. Ама тогава нещо от Фокус си трайкат. Защо ли не съм изненадан.
Кат са такива гяволи какво им пречешеда да обяват първи на роден терен суперновината от 7 февруари 2018г. в Сирия. Когато руският блогър Ел Мюрид засичайки инфо от малко популярни извън БИ арабски сайтове пръв на планетата обяви за касапницата при която няколко стотин наемници от ЧВК Вагнер бяха ликвидирани при опита им да атакуват база на проамерикански кюрдски бунтовници и обучаващите ги няколко американски инструктори, Последните поискаха въздушно прикритие и стана тя, каквато стана. “Загубите” на отбраняващите се бе драскотина на един от защитниците.
Няма да подведа никога ако декларирам, че именно от БЛОГА НИ-ivo.bg тази “скръбна вест, омайна сладка“ тръгна в България. Архивите са живи.
Господин Инджев, как стана така, че най-“мракобесните” времена родиха най-добрите журналисти у нас, а като уж дойде свободата на словото занаятът ви някак помръкна?
Аз по никой начин не се чувствам експерт в областта, но количеството “журналисти” (по Б. Рашков) у нас ми се струва, че е едноцифрено число.
Към Явор:
Най-често срещаният отговор на този въпрос е, че деградацията на професията е отражение на процесите в обществото. Което е доста вярно ( ако се направи сравнение и с политическата картина), но не изчерпва темата.
Истината е, че журналистиката беше подложена на особения интерес на явно и не съвсем явно господстващите кръгове в страната, вдъхновени от успеха на Путин на това поприще. Първото нещо, когото Путин направи като президент, беше да овладее медиите до степен, че изпрати специални части да нахлуват в телевизии с критична към него нагласа, а собствениците им избягаха в чужбина.
Първата фаза на т.н. преход беше белязана от битката за овладяване на икономиката и службите. Медиите, при цялата им нескопосаност при своето свободно прохождане, бяха по-свободни от днес. Както и партиите.
След това настъпи фазата на подчиняване на медиите ( началото “съвпадна” с идване на Путин на власт) като първостепенна задача за прикриване на резултатите от първата фаза. И, разбира се, съдебната система, която и без това не се е променяла кой знае колко,особено в кадрово отношение, стана “съпътстваща жертва” на тези процеси.
Така стана възможно тук да триумфира един балкански вариант на путинизма – “мек”, както комунизма на Живков със селските му хтрини и подкупване на цели слоеве от населението.
Пример, един от многото: някои от подкупваните известните артисти си останаха с носталгичния спомен за “прекрасното българско кино”.Богопомазаните печелеха от една роля хонорари на стойността на един автомобил, за какъвто останалите обикновени хора бачкаха и чакаха с десетилетия.
И днес БНТ пропагандира неистиво “прекрасните успехи” на това пропагандно кино, в което критиката на действителността се свеждаше до някой и друг мрачен разговор на равнище партиен секретар в предприятие в рамките на “градивната критика”, а иначе действителността беше показвана в най-розови краски. Такава я гледат с просълзени очи и днешните носталгици, благодарение на пълната безкритичност от страна на БНТ.
Когато написах това с упрек за подклаждането на носталгията към онази паралелна реалност, създаване от социалистическото ни кино, си развалих отношенията с дългогодишни приятели от БНТ, които спряха да ми говорят.Но аз съм свикнал и с това. Отдавна съм престанал да се учудвам на всякаква безпринципност.Изпаднал съм ролята на селския идиот, когото оставят да си приказва (почти) сам без да му обръщат внимание.
Друг пример: така си “приказвах” за руската намеса и влияние, за което бивах обявяван за краен, за екстремист и т.н. дори от либерални съмишленици, а днес не мога да ги надприказвам, когато тази тема изведнъж беше открита като самозащитна теза на гузните руски слуги по гербаджийска линия, които се представят за руски жертви, но на тези лъжливи овчарчета вярват само собствените им агънца в кошарата, в която ги вкара техният Методиевич.
Гаврата с българската журналистика е поголвна. Включително падат жертва и “наши” хора. Лицето Ива Николова (бабата от ПИК) е пример за това. Една жена, ако не се лъжа съпругата на депутата Ал. Симов беше го обяснила много добре.
Ива Николова е осъдена за едно от най-високите обезщетения в БГ от Томислав Дончев, заплата е запорирана от ЧСИ. Тази клета женица (казвам го без грам ирония) е жертва на еб.. ти и сюреализма – трябва да си изкарва парите в прогерберска медия, да громи враговете, да лиже маже и всичко каквото й се поиска , за да … може да плаща всеки месец на “вторият” в ГЕРБ. Ако това не е за съжаление .. здраве му кажи.
Не, че съм се загрижил за бабата, не ме разбирайте погрешно, по-скоро давам пример за цинизъма на който е подложена журналистиката днес. Естествено – и е смешно специално в нейния случай 🙂
П.П. Иво, няма да се уморя да настоявам (доколкото може да настоява читател на личен чужд блог), всеки път когато стане въпрос за лицето Симов – да публикувате на всеки 4-юли страхотното есе този красавец “Моите причини да обичам Америка”. На ваше място бих го правил всяка година. Няма такава гавра с този … не знам съкратената форма за човек който си звърта задника към инереса…. Бяхте започнали тази хубава традиция и изведнъж се отказахте.