В летните жеги и насред нажежените политически страсти около преминалата буря с парламентарните избори от 11 юли по темата за следващото най-важно събитие на годината за България цари затишие пред бира. В телевизионните говорилни не обсъждат наближаващите избори за президент у нас. А те са само след броени месеци.
Твърде конспиративно и абсурдно е да се предположи, че разнородните говорещи глави от телевизионните екрани са се наговорили да мълчат по темата. По – скоро наистина няма какво да кажат и да коментират поради една основна причина: няма провокация, няма интрига, няма алтернативна кандидатура на действащия президент Румен Радев.
Не казвам, че той е обречен да спечели втори мандат. Само отбелязвам, че дори да текат някакви издирвателни дейности на политическите геолози, които се надяват да изкопаят някое полезно изкопаемо за рециклиране на президентските избори, конспирацията ще да е много дълбока и засекретена. Ако ли пък търсят самородно злато сред неизхабени лица, за да бъдат противопоставени на Радев, задачата им е не по-малко сложна от евентуалното ровене в миналото.
Защо? Нима наистина в приблизително 7 милионна България не може да се намери подходящ за тази работа човек?
Ако питате мен, способни хора има много, но сред желаещи да се нагърбят с неблагодарната задача да бъдат завързани за дулото на оръдията за масово омаскаряване трудно ще се намерят доброволци. А насила президент не се става…
Интересното е, че у нас президентът уж не е много овластен, но на практика упражнява много по-силно влияние от онова, което му е отредено по конституция. Да, да, знаем защо – защото е пряко избран и това придава уникална тежест на орязаните му права. Правителствата могат да управляват и като представители на малцинството от избирателите, но президентите биват назначавани на работа задължително от мнозинството.
Въпреки тази съблазън само няколко месеца преди важната развръзка, която изглежда още по-значима на фона на парламентарния пейзаж, изпъстрен с безброй заровени гербаджийски мини, няма и няма волонтери на първа линия в борбата за президентския пост. Само генералът от пожарната промълви нещо “загадъчно” за собствен паламентьор, който щял да говори чужди езици, щял да бъде уважаван в чужбина и т.н. Но след загубата на изборите и гротескното изправяне пред строя на добре познатия в чужбина Даниел Митов, който говори и чужди езици, спря да рекламира своя “нероден Иванчо”.
Ваденето в последния момент на кандидат за президент от шапката с козирката беше специалитет на фокусника от Банкя, комуто много се искаше да се настани на президентския трон като завършек на победоносната му политическа кариера. Извъртя този номер с Плевнелиев буквално в последния момент след дълги терзания дали самият той да не се цани за тази работа ( подписвам се под това твърдение не за пръв път, но за пръв път ще спомена, че знам от самия Плевнелиев този факт ). Само че през 2011 година бившият телохранител на Живков и Симеон беше в зенита си като едноличен собственик на държавата, а когато приложи същата хватка пет години по-късно с Цецка Цачева удари на друг камък – генералски, но истински, а не бутафорен със сикаджийска закалка.
Кеф ти на президентския трон церемониални почести, кеф ти целувки с недостатъчно гнусливи чужди лидери – все любими занимания за него. Но се надцени, подхлъзна се и се пльосна на тепиха в изолация, която сам си докара. Тя пък го докара дотам да лъготи, че вече се бил науправлявал и нямал желание да се явява на състезанието с Радев. С други думи, предава се и минава не само в парламентарна, но и в персонална президентска опозиция за следващия мандат.
Мълчат апологетите му, които вещаеха как щял да размаже оня с президентското юмруче ако си пожелае. Е, вече не желае. И това е също една промяна, която (той) настъпи заедно с мотиката на повторните избори с низходящ резултат.
Каквото и да се говори за разрив между БСП на Нинова и президента Радев, левите в България пак ще гласуват за него, а БСП едва ли ще му противопостави друга кандидатура.
Ами традиционните противници на левицата ( сред които ГЕРБ не се брои заради традиционната си всеядност – доказана въпреки ядните слова на вожда на антикомунистическа тема в предизборно време)?
Затишието пред бира продължава, но не може да трае вечно. Колкото и да се снишаваме, бурята ще ни връхлети. Да бяха столични избори, да кажем, че шансовете за издигане на прозападна алтернатива на Радев извън популисткия спектър са добри, ако не и отлични. Задачата изглежда обаче доста по-трудна за решаване в това отношение на национално ниво.
Но кой е казал, че политиката е лесна работа? Победителите на парламентарните избори от ИТН го разбират в момента по трудния начин след “лесната” им победа, която постигнаха с протестния вот. Такъв обаче не се очертава като обединителна кауза на президентските избори. А нищо не показва, че има желаещи да се сборят с военния пилот, който кара влака по- самостоятелно от всякога и доказа тази увереност с кандидатирането си за втори мандат без да чака одобрение от никоя партийна ракета носител, каквато му беше БСП преди една петилетка.
И все пак моментната снимка на победител в двубоя с бутафорния генерал не му гарантира повторението на успеха от 2016 година. Освен ако наистина не го оставят да спечели служебно след служебния му кабинет чрез отказ от конкуриране. Време е в партийните централи да оставят настрани бирата и да се изправят срещу бурята, която неминуемо предстои. Защо тя ще бъде също и буря от негодувание на гражданите, очакващи истинско политическо състезание, ако то бъде подменено с безпринципен сговор.
Едва ли Марк Солонин е чул, че у нас РР е местният шампион на Инициативата “Трите морета”. Съмнявам се дори, че му знае и името. Но без да иска, някъде около 15-та минута на долният клип разкрива смайваща за неинформирания зрител история с 100-годишна давност която налива вода в мелницата на “натовския генерал”. С няколко думи, Инициативата “Трите морета” не се пръква току така и не на празно място. Целта винаги е била една. Ефективно противодействие на мечока от североизток.
Не е по темата.
Либерастия на мах както биха изригнали душманите на Истанбулската конвенция по света и у нас.
https://www.gazeta.ru/social/news/2021/07/20/n_16268798.shtml?updated
Наздраве!
Позволявам си да отбележа, че Цецка Цачева – майката на нацията беше нарочена за провал на президентските избори. ББ си правеше сметката да даде един мандат на “врага”, за да може на бял кон да се довлече на Дондуков 2 и да “посече змея”. За зла беда уж-партьорите му натиснаха по техните си фронтове и вбесиха хората твърде много. Отделно COVID докара малка финансова криза. Те така от два стола та на земята.
“Но кой е казал, че политиката е лесна работа?”
Е, Иво, не помниш ли? Има един от Банкя, ака Тиквата, дето като стана сефте премиер каза, че сега като премиер му е много по лесно отколкото като кмет на София. Само вдигал телефона и се обаждал на ресорния министър да свърши работата, а готово. Отиваше в работно време да рита. И така работеше по 12 часа, к’в е проблема?
Дано паметта на избирателите да помни винаги следните обиди, изречени към хората, от бившия премиерстващ Борисов и някои негови съпартийци и доскорошни съуправленци:
“Келеш”, “прости”, “подли”, “полукриминали”, “маргинали”, “тулупи”, “мисирки”, “тиня”, “тълпа”, “лумпени”, “бандити”, “разглезени терористи”, “изроди”, “злобни и яростни гадове”, “маймуни”, “анархо-комунисти”, “развилняла се алкохолизирана тълпа”, “стадо”, “глутница”, “главорези”, “сатрапи”, “четници”, “недоразумения”, “некадърници” и какви ли не още!
И досега, този бивш, и неговите съпартийци и съуправленци, не се извиниха!
И ако избирателите помнят тези обиди, то едва ли някога биха гласували отново за един бивш…!
И така никога повече да не го допускат в държавното управление! Никога!
Иво, благодаря за откровението! Прекалено сте честен и почтен, та толкова време “покривате” този, за когото “честност” и “почтеност” са отвлечени понятия….Народът с пълно право лепна на Плевнелиев заслуженото прозвище “чехльо”, като вероятно се имаше предвид не толкова пълната зависимост от жена му, колкото тази от Боко….
Към Valio:
НЕГОВИТЕ избиратели не смятат, че обидите се отнасят за тях и му гласуват като на главатар на бандата, с когото така си говорят.”Тулупите” за него са онези, които “спинкат” до късно – такива много често са разни творчески личности, които имат такъв режим на работа и нямат чиновническо работно време.А както е известно още от Ленин, интелигенцията е “лайно”, което явно се споделя като отношение от еднокнижния пожарникар.
Подмазвачите му наричаха простащината му “харизма”…
Уважаеми господин Инджев, правите отлични коментари, и най-важното, точни и далновидни. Моля, не го приемайте като критика, а като молба, да насочите вашето внимание, а с това и нашето (като възможност за да не бъдем подхлъзнати). Това, защото НИ предстои низбор и може би той да е съдбовен. На кого да дадем съгласието си в едно бъдещо правителство. Правителство, което да изведе страната ни от комунистическо-руският батак в който тя след двете ни освобождения (особено второто!) е вкарана и още дълго ще се намира. „Такъвият Народ“ явно след критиките от страна на личности ползващи положително обществено мнение каточели се осъзна и оттегли (?) Министър-Председартелят си, но това дали е достатъчно, поне аз, а предполагам и много други, не знаем. Моля Ви, оставете битата карта Методиевич поне за сега дотолкова настрана за да подложите на анализ бъдещите важни за правилен избор в страната ни събития. Според мен бъдещето ще принадлежи на тези, които имат възможността чрез собствени наблюдения и умозаключения, или позовавайки се на мозъци притежаващи освен анализ, също чест и достойнство, за да се вникне (дори само поради недостатъчна собствена информация) в нещата които трябва да се знаят и имат пред вид при такъв избор.
Към Boris:
Напомням, че смятахме Методиевич за бита карта,а той се завърна на бял кон отново да си разиграва коня.
Изборът ми на теми зависи от моята гледна точка, а не от целесъобразността, каквато я виждат други.
Един такъв друг коментатор ( далеч не толкова любезен като Вас), който явно не е чел какво съм писал по темата, ме обвини, че не съм се бил произнасял за ( срещу ) ИТН и направи извода на базата на собствената си лъжа, че имам някакъв интерес да пиша срещу Методиевич. Поради което пуснах клеветата му в коша за боклук.
Интересно ми е да отбележа, че “когато му дойде времето” се приема за легитимно право на избор кой кога и какво да говори в политика, а от мен се иска да влизам в крак с времето по преценка и поръчка на чужди мнения.
Който иска да пише каквото иска и където иска.
Към SteveN
Дълго време се опитвах да приема един бивш приятел за съмишленик ( например по въпроса за руската намеса в България), но многократно препотвърдена от него лоялност към Методиевич ме разочарова окончателно от този бивш ( от времето преди да пристане на посредствения властелин от Банкя) приятел. И понеже той не е единственият в това отношение, съм готов да си призная, че вината да не искам да се пречупя си е моя, поради което съм се превърнал в селския идиот, когото оставят да си говори нещо там без да му обръщат внимание.
Впрочем, по мои спомени, презрителното определение “чехльо” му беше лепнато от пропагандатори, които рязко си промениха “мнението” , когато той се изяви като верен съюзник ( да не кажа нещо по-обидно) на Методиевич във войната му с Румен Радев и срещу партиите, които лоялният нарича и днес “популистки”. Сякаш ГЕРБ са нещо различно ( от ИТН, например) по линия на популизма.