Някои (не)възможни аналогии между Полша и България през призмата на американските критики

Полша постигна успехи на попрището на декомунизацията и десъветизацията, на които ние можем само благородно да завиждаме. Тя се превърна в лидер на икономическата трансформация в Източна Европа на пътя на пазарната икономика след рухването на комунистическия режим и заслужено си извоюва самочувствието на европейски фактор от първостепенна величина, който вече се съизмерва със страни от Западна Европа по много показатели. Да не забравяме също, че тази страна премина през избухналата световна финансова криза през 2008 година с по-добри показатели от средните за Европа и света.

За всичко това, както и за твърдата й съпротива срещу опитите на Русия да задържи в своята орбита бившите си европейски колонии с енергиен шантаж, инжектиране на корупция, шпионски подривни действия и хибридна пропагандна война, тази Полша заслужава приятелските ни аплодисменти.

Тя е също така и “крепост на американското влияние” в региона, ако използвам това средновековно клише. Но тъкмо в това отношение е за отбелязване, че се задава вероятност американските й съюзници да повлияят чрез натиск върху една малко по-различна Полша – тази на популиста консерватор Качински и неговата силно критикувана в Брюксел партия Право и справедливост.  ЕС не можа да постигне нищо в опитите си да накара Варшава да се съобрази с критичния прочит на нейното ново досие на държава, в която свободата на медиите и върховенството на закона са застрашени от управляващите. 

САЩ заплашиха, че ще има негативни последици за американските инвестиции в Полша, ако правителството във Варшава доведе докрай очевидното си намерение да затвори един новинарски телевизионен канал, който е най-голямата американска инвестиция в страната. https://www.dnevnik.bg/evropa/2021/07/23/4235832_sasht_zaplashiha_da_iztegliat_investicii_ako_polsha/?ref=home_NaiNovoto

С доза ирония трябва да кажа, че ЕС не успя да окаже влияние върху българския Качински от Банкя и до последния момент толерираше безобразията му, но администрацията на новото управление в Белия дом свърши еднолично работата на нерешителния при взимане на принципни и единодушни решения европейски организъм, базиран в Брюксел. Сега и в Полша новата американска власт може да приложи успешния си български опит, дал резултат чрез своя откат върху освобождаването на страната ни от абонирания за властта банкянски автократ.

За Вашингтон Полша е все по-важен, ако не и незаменим съюзник в Европа. Но въпреки това там не се колебаят да се противопоставят на своя най-важен събеседник в региона по принципен въпрос, какъвто е свободата на медиите.

О, да, става дума за американски финансов интерес заради значимостта на един голям американски инвеститор, ще кажат веднага дежурните тълкуватели на загадъчната американска душа. ОК, ще се съглася веднага, но с добавката, че американската инвестиция в един от стълбовете на полската медийна среда е също въпрос на принцип.

Можем само да съжаляваме, че в този смисъл у нас инвестицията на австралиеца Рупърт Мърдок ( от някакви си 20 милиона долара, а не за цял милиард, какъвто е случаят с Полша) във водещата по аудитория в началото на века българска частна телевизия Би Ти Ви нито беше истински американска, нито беше инвестиция изобщо. Беше препиране на туземен постсъветски имидж чрез американски прах за пране ( и в очите), т.е. чрез пари ( платени вероятно на Мърдок да се прави срещу това на благодетел като собственик на американската телевизия “Фокс”  спрямо нейно дъщерно разклонение в България). 

Никоя нашенска институция не си направи труда на проследи и разконспирира генезиса на тази “американска врътка”. По всяка вероятност дребният по американски мащаби характер на операцията е изиграл своята роля за американската апатия по казуса. Но Полша днес е друга работа. Голяма. И залогът там е такъв. Остава ни съмнителната утеха, че този път от САЩ ни обърнаха внимание изпреварващо със санкциите по закона “Магнитски”. Предупредителен изстрел за по-големите играчи на терена на (без)принципните политики в постсъветския свят.