Разгаданата руска душа и загадката как ще се отнесат към нея новите управляващи – предложение за информиран избор от тяхна страна

Полезна статия като за (без)полезни идиоти у нас е написал един от най-популярните в днешна Русия руски писатели Виктор Ерофеев. Имах честта да се запозная с него  при посещението му в България преди няколко години. Помня, че единственият въпрос, на който той не можа или не пожела да (ми) отговори, беше по темата какво да се прави със съветските окупационни монументи тук. Все пак не всеки руски интелектуалец може да се мери с борец за свобода като покойната Валерия Новодворская, която пламенно съветваше съветските окупационни знаци да бъдат премахнати в бившите съветски колонии. https://www.clubz.bg/116503-covid_19_rusiya_se_darzhi_kato_devstvenitsa_s_techen_chip

Идиотите, за които става дума в първото изречение, не бива да се обиждат за това определение. Терминът е творение на терориста Владимир Улянов, завладял Русия отвътре чрез национално предателство в полза на воюващата с нея германска държава. Много добре е знаел как се използва чуждата сила и затова е квалифицирал като полезни идиоти западняците, които помагат на болшевиките да си изградят милитаристичната индустрия. Така плетат въжето, на което ще бъдат обесени, пророкувал злополучно още Ленин. Злополучно, защото творението му в крайна сметка увисна на бесилото на историята и Путин сега се опитва да го възкреси в жалък напън да се състезава със Запада като го плаши със себе си.

У нас полезните за руското влияние партии бяха завладели напълно 44-то Народно събрание. Нямаше нито една от тях в него в него, която да каже крива дума за Путин и неговата хибридна война срещу евроатлантическа България. Особено се отличи в това управляващата ГЕРБ, чиито депутати – няма да се уморя да припомням- се надпреварваха с БСП да членуват в най-голямата група за приятелство с чужда държава в парламента и бяха постигнали паритет с другарите социалисти в оглавяването й. Толкова преядоха с русофилщина на нейната трапеза – демонстративно и на сборището с кебапчетата края язовир Копринка, бивш Георги Димитров – че в края на управлението си решиха да повърнат малко от погълнатото в нелеп опит да заблудят “полезните идиоти” на Запад, че наистина са за европейско развитие на България.

В новото 46-то Народно събрание това проруско статукво изглежда пропукано от вклинилата се с добър изборен резултат Демократична България, но за останалите или не знаем още какво се канят да правят с превзетата от руското влияние България, или напротив- известни са ни като негови “чуждестранни агенти”. 

Нека и на “ чуждестранни агенти” не се обиждат. Така, със специално приет закон в Русия, се определят отделни личности , медии и цели неправителствени организации, заподозрени в благосклонно отношение към Запада. Само взимам на заем “ценния” руски опит с обратен знак.

Но да се върна на статията на Виктор Ерофеев, който дешифрира за читателите уж най-голямата загадка на Русия, загадъчната руска душа. Прави го във връзка с пандемията и по повод факта, че Русия е сред най – изостаналите държави в света в борбата с нея. Обобщено казано, Ерофеев иронизира руската изостаналост изобщо като дълбоко вкоренен феномен, идващ от древната руска традиция на съпротивата срещу здравия разум и рационалното. Който прочете статията, ще разбере защо и как.

По същото време, когато огромната държава се тресе от криза в икономиката и доверието във властта, на която не вярва и доказва това чрез масовото бойкотиране на нейните призиви за ваксиниране, кремълският самодържец Путин организира поредния военен парад. В реч по този повод той отново се закани, че въоръжените сили на страната му могат да открият всеки враг и да му нанесат необратим удар. Необратим, не какъв да е!

 

 

 

 

Банално е да се отбелязва добре известната истина, че с търсенето на външен враг разтревожените от опасностите на вътрешния фронт срещу управлението си владетели се опитват да показват твърдост и да впечатляват наивниците с послание, че всичко е под контрол – особено външните врагове. Още по-банално е да се каже, че няма нито полезен, нито друг идиот, който да се кани да напада войнолюбивата Русия. Освен Китай, който я поглъща бавно откъм Сибир, но пък с Китай Путин държи да демонстрира дружба, напомняща на сближаването на Сталин и Хитлер през август 1939 година, за да бъде насъскана тогавашната германска агресия срещу западните демокрации.

Темата за полезните идиоти на руска служба не се изчерпва само със сълзливата русофилщина на невежите чужденци. Някои от най-информираните от тях буквално се продават на тържището на руската държава. Ето кратък списък на някои от най-скъпо платените бивши западни ръководители, преминали на руска държавна хранилка, разпространяван в руските социални мрежи ( нарочно го публикувам на руски, за да улесня претендиращите да знаят руски език русолюбци у нас):

Зарплаты бывших западных политиков в России

Экс-премьер Франции Франсуа Фийон в «Зарубежнефти» 1 млн руб

Экс-глава МИД Австрии Карин Кнайсль в «Роснефти» 3 млн

Экс-канцлер Германии Герхард Шредер в «Роснефти» 3,5 млн руб

Экс-канцлер Австрии Кристиан Керн в РЖД  от 500 000 руб

Наскоро към напазаруваните на едро едри риби от западен произход се присъедини и бившата министърка на външните работи на Австрия Карин Кнайсъл, която се прочу със сватбата си през август 2018 година, когато Путин танцува с нея валс. И тя, както повечето лакомници от нейния ранг, обича руския нефт и е възнаградена с място в борда на директорите на държавния гигант Роснефт.

Докато Кремъл си купува скъпо шепа видни западни продажници, милиони невидими за руските телвизии руски граждани са готови да напуснат завинаги при първа възможност държавата, в която 500 души владеят 40 процента от финансовото богатство, формирано от приходите от продажба на суровини – приходи, които централната власт осигурява на най-верните си хора.

Нито една от 10-те най-големи руски компании не е извън сектора да добивната промишленост

Журнал Forbes на основе отчетности российских компаний подготовил список 10 наиболее прибыльных из них по итогам 2020 года.

Топ-10 прибыльных компаний России:

«Сургутнефтегаз» (чистая прибыль 742,9 млрд руб.),

«Норильский никель» (263,8 млрд руб.),

«Роснефть» (181 млрд руб.),

«Атомэнергопром» (169,1 млрд руб.),

«Газпром» (162,4 млрд руб.),

«Транснефть» (132,4 млрд руб.),

«Полюс» (122,6 млрд руб.),

«Газпром нефть» (120,6 млрд руб.),

«Татнефть» (102,6 млрд руб.),

«Металлоинвест» (98,8 млрд руб.).

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Като става дума за компании ето диаграма за размера на най-големите американски компании и какво Русия представлява спрямо тях.

 

 

 

 

 

 

Западът сумарно притежава 50 на сто от световното богатство, а делът на Русия от световната икономика от 1,6 на сто. За вечно състезаващата с Америка руска комплексарщина е достатъчно да се каже, че регресът на Русия в тази невъзможна надпревара се вижда най-трагично от сравнението на демографската картина в двете държави.

Населението на най-привлекателната за емигрантите страна в света САЩ през 2000 година е било  282,296 000. През 2020 година е 330,086 000 

Населението на Русия през  2000 година е било 146 890 128.  

През 2020 година е 146 748 590  души.

При това нагласите на руснаците да бягат от родината си са устойчиви. По официални данни към днешна дата такова желание изразяват 32 милиона жители на Русия. Готови са да заминат където и да било. При младежите този процент е 48%, при гражданите на средна възраст – 33%, а при по-възрастните от 55 години – 7%.

 

Русия е единствената страна в света, където от десетилетия наред намалява броят на учените, заяви главният учен, секретарят на Руската академия на науките Николай Долгушкин. Сред главните причини е емигрирането на учените: ако през 2012 година от Русия са си отпътували 12 хиляди висококвалифицирани специалисти, то през последните няколко години броят им се е увеличил до 70 хиляди годишно. 

Не само държавата и нейната пропаганда се сравняват със САЩ. Обикновените руснаци също има своя американска американска база за сравнение. Това е американският долар, чрез който хората измерват покупателната си способност. 

През 2013 година, последната преди агресията срещу Украйна, един долар е струвал 32 рубли, а през 2019 година, годината преди пандемията, е скочил до 63 рубли. Сега доларът струва 74 рубли. 

И това се случва в държавата, която не може да осигури чрез собствено производство прехраната на населението и е зависима от вноса, но обещава в момента на бедните като предизборна примамка за управляващата партия комплект за супа ( цвекло, лук, моркови, които са толкова драстично поскъпнали, че напоследък са се превърнали в нарицателно за скъпотията). Подаянието е предназначено за онези 38 на сто от населението , което декларира, че не му достигат средства за храна и дрехи. Но вероятно от комплекта за супа ще се възползват и повече от “избирателите” на Единна Русия. 

Обедняването е на държавно ниво в зависимата от износа на суровини страна. Доходите й от износа през върховата в това отношение за нея 2013 година са били 526 милиарда долара. През 2019-та намаляват на 424 милиарда, а през 2020 спадат на 336 милиарда. При това поевтиняването на долара напоследък води при преизчисляване и до още по-голям спад на руските печалби от суровини, каквито иначе страната притежава в баснословни количества, но не може да превърне в инструмент за постигане на приличен жизнен стандарт на своето население. При следните параметри:

За година Русия добива:

560 милиона тона петрол

738 милиарда кубометра газ

4 милиона тона алуминий

43 милиона карата елмази

25 тона платина

996 тона сребро

344 тона злато

Чудно или не, но дори бившите американски врагове предпочитат да търгуват (много) повече със САЩ, отколкото с Русия. Стокообменът на Виетнам със САЩ за 2020 година е за повече от 90 милиарда долара, докато с Русия виетнамците са си продали взаимно стоки за общо 5,66 милиарда долара, т.е. 16 пъти по-малко.

Особено болезнено за Русия е да наблюдава, как бившите и колонии в Европа я настигат и задминават по ключови показатели в икономиката и как те се отразяват на жизненото равнище на хората.  Индексите, по които то се мери, като средната заплата, почасовото заплащане, пенсиите ( и много други) поставят Русия след всички страни от ЕС, вкл. и след България. Да не говорим за една Полша, миниатюрна на световната карта спрямо Русия, но с икономика, която вече гони половината на гигантската й съседка. Докато Русия се хвали с износ на оръжие за 15 милиарда долара годишно, Полша изнася същия период мебели на стойност 16 милиарда долара.

“Болната” тема за неспособността на Русия да произведе приличен автомобил като единица мярка за развита икономика се илюстрира от продажбите на лада за първите 6 месеца на тази година в страните от ЕС. Колко мислите, че са? Хиляди? Не, общо 741 броя са, съобщава Европейската асоциация на автопроизводителите. Това е спад с 35,4 на сто в сравнение с предишната година, когато на европейския пазар руснаците успяват да продадат цели 1147 лади. По този негативен показател Русия държи първото място в Европа.

И без специални индекси за привлекателност е достатъчно да се каже, че дъщерите на съветския кубински продукт Фидел Кастро и родната му сестра живеят в Маями, а не в Русия. Внучката и правнукът на Сталин живеят в САЩ. Дъщерята и внучката на Горбачов-също. Внучката на Елцин е австрийска гражданка. И т.н. Обратен феномен не се наблюдава.

И какъв е отговорът на Путин на всички тези факти? Търси врагове под трона си и се зъби на несъществуващ малоумник, който би искал да напада разкъсваната от несъстоятелност държава и да нагази в тресавището на руската изостаналост. 

 

 

 

 

 

 

 

 

А, да – Русия е дала най-много жертви през Втората световна война. Мери величието на победата над врага с огромните жертви на чиято цена е постигнала своя принос за тази победа. Докато съюзниците измерват ефективността си във войната със съвсем друго. Например с това, че  са разгромили 176 германски дивизии. Или, че повече от 60 на сто от германската авиация и почти сто процента от германските ( да не говорим за японските) военноморски сили са унищожени от американския и британския флот.

Но на Путин и режима му вече не им стига истерията с историята на войната като някаква противотежест на олекналата им легитимност у дома и пред света. Мракобесието на Кремъл вече реабилитира най-мрачните практики от времето на Сталин. Възкресява идеята за трудовите лагери, които са изиграли решаваща роля за индустриализацията на СССР чрез принудителния труд на концлагеристите. 

 

 

 

 

 

Не си мислете, че всички руснаци приемат безрезервно и с апатия всичко това. Засега, както беше и в СССР, съпротива е на нивото на черния хумор. Той гласи, че Русия е забременяла от Путин и детето ще се казва ГУЛАГ.

И още по-темата ( за инфантилното състезаване със САЩ ): светът е толкова голям, че когато във Вашингтон е 10:00 в Крим е 1937 година.

А за самия Путин има и шегичка, според която за неговата издръжка държавата харчи годишно 41 милиона рубли, докато за поддръжката на мавзолея на Ленин – само 13 милиона на година. Изводът е, че мъртвият вожд излиза по-евтино на народа, гласи тази “шеговита” равносметка.

 

 

 

 

 

 

Народ, който ражда такава люта ирония, няма да се примири завинаги. Вярно, случва му се търпи дълго и да избухне през около 100 години, но тази цикличност няма да избегне и сегашната руска криза.

Дали новините ни управляващи са наясно с тази перспектива?