Москва официално детронира своя фаворит от Банкя и бие отBoy след второто изборно поражение на откровените русофили в България

 Още преди да тръгне на училище, една от моите дъщерички ми посвети следното писмено откровение, което съм си сложил в рамка:

“Моя татко е най добрия журналист винаги знае къде стоят нещата”

И беше добавила след размисъл ( очевидно да не ме обиди, защото за майка си беше написала, че е красива):

“И е красив”

Това е обич от най-чиста проба.

Такъв ли е случаят с демонстрацията на обич от страна Митрофанова към Радев?

 

 

 

 

 

 

 

“Като човек Румен Радев ми харесва – достоен представител България. Той е интелигентен и красив, но най-важното е да се харесва на българите.”

Това (не)дипломатично признание в любов към натовския ни президент Румен Радев направи  вчера във Варна Елеонора Митрофанова. 

Причината за непредизвикания комплимент на тази рускиня към българския мъж едва ли е точно “лобовна”. В дипломацията и особено в руската, която надява шинел и на посланиците си от женски род, няма място за лични сантименти. Нищо, че Митрофанова се изказва в стила на онези съветски жени, които бяха готови на всичко, за да се оженят за българин и да избягат от тяхната “велика” страна в малка България. 

С други думи подмазваческото на пръв лигавене е твърде интимно лично изказване – от рода на нахалните прегръдки на Методиевич с посланичката на САЩ Херо Мустафа. Но на практика е послание на руската държава. Какво ни\ ми казва то?

Кремъл съобщава на Румен Радев, че въпреки подкрепата му за заклеймения като “русофобски” проект “Три морета”, той не бива да се съмнява в готовността на руската мечка да го прегърне във всеки един момент. До задушаване. От “любов” в духа на традицията на дружбата, която беше превърнала България за посмешище по света като безгласна буква от съветската азбука.

Българите трябва да знаят, че слуховете за селектирането на Радев като български кандидат президент от руски резидент не са преувеличени. Може и да не са съвсем верни ( защото една среща с резидента сама по себе си не е доказателство за предателство), но е важно Москва да вземе инициативата в подгряването на тази позатихнала интрига, в която напоследък се кълнат предимно гербдажийските демагози. 

Да ви прилича”откровението” на Мтрофанова на обяснение в искрена любов? Нищо подобно, мяза много повече на солова акция по омаскаряване на бивш “любовник” . От ревност.

Москва е ядосана на Радев  не само за “Три морета”, но и за въпросите му към Методиевич, истинският резидент на руското влияние, над което бдеше толкова години във всичките си властови превъплъщения. Радев си позволи да го пита защо е похарчил близо три милиарда  от нашите пари, с които го угоди на Путин чрез руския “Турски поток”  и в изгода на трети държави, като най-русолюбивата в Европа Сърбия и най-опърничавата спрямо ЕС консуматорка на руски симпатии в днешно време Унгария на Орбан.

Пък и Румен Радев нещо се е умълчал напоследък. Няма информационен повод да препотвърди публично под някаква форма дори и с намек лоялността си към нашата “освободителка”, която му размаха попско- кагебистки пръст в собствения му кабинет заради дързостта му да спомене други народи като съпричастни към победата на Русия над Османската империя преди век и половина. 

Задаващите се исторически дати 9 септември и 23 септември вече са отписани от руския календар за маркиране на съветското влияние по идеологическа линия в България. Да не говорим за 22 септември, ден на толкова непоносимата за Русия българска независимост, постигнат от Царство България след тежък разрив на отношенията с “освободителката”. И най-вече истинска анатема за руското влияние е 6 септември, най-българското събитие в нашата нова история, успяло да постигне националната ни цел за обединение въпреки яростната руска съпротива и натиск, включително чрез скъсване на дипломатическите отношения с прохождащата българска държава.

Задават  се президентски избори и Москва няма търпение да изпревари събитията, за да създаде такъв информационен повод, провокирайки Радев да отвърне на любовни зов, с който се опитват да го вкарат в мечия капан. Този път идеята е не да се употребява руският прочит на историята, а да се прокара “нещо лично”.

Нека приемем за отправна точка за разсъждение прословута реципрочност като правило в дипломацията. За нея всеки път ни напомнят от Кремъл при някои от бутафорните акции срещу руски шпиони в България. Бутафорна е и “реципрочността”  по шпионска линия също, защото за какви български шпиони в Русия може да става дума при дългогодишната подчиненост на българската натовска държава на вражеските цели на руската хибридна война срещу нас, охранявана и поощрявна по този начин от Охранителя от Банкя?

Ако се приложи правилото за реципрочност, то трябва да важи не само за упреците, но и за комплиментите. Явно Русия и нейната Митрофанова си ги просят от Радев. Дали ще премълчи и по този начин ще отблъсне налитащата да интимничи насред мегдана Митрофанова? Или пък Радев трябв да се хване за думите й и да й отвърне, че тя също е много красива?

Ако можех, бих го посъветвал да напри точно това – да заяви със сериозна физиономия, че тя ( също) е много красива. Ще прозвучи толкова иронично, че ще падне голям смях, а Митрофанова ще съжали за нахалството си.

Апропо, (не)дипломатичното открояване на Радев като “нов” любимец на Москва в България ( след изхабяването на домашния им любимец от Банкя) показва още веднъж нещо, за което се позволявам да припомня, че многократно съм припомнял в своите анализи следното: АЕЦ “Белене” е истинската тръпка на Кремъл. Разчитаме доказателството в следния цитат по Митрофанова, придружаващ ухажването на Радев:

“С правителството на Бойко Борисов имахме сложно взаимодействие. Затова може да се съди по проекта за АЕЦ “Белене”. Надявам се, че в нашите политически и икономически отношения ще присъстват повече прагматизъм и взаимно уважение“, натъртва Митрофанова на главния руски приоритет в България .

Ето така преминава руската слава на човека, който “падна за дузпа” с лесно загубеното дело на Русия срещу България, за което платихме пак от своя джоб още един милиард грешни наши пари. Методиевич дори се хвалеше, колко сме лоялни и как веднага, ама просто светкавично сме си платили наложената ни от “братушките” глоба за АЕЦ “Белене”. Надявал се е, че ще му се зачете за вечни времена този подкуп в особено голям размер, с който малката ни страна финансира най-голяма държава в света.

Москва обаче го разжалва за пръв път официално чрез изказването на Митрофанова, което е особено болезнено за наказания поради изтъкването на конкурента му Румен Радев като московски любимец и победител в двубоя с него. Изисква от Радев обаче реципрочност чрез благодарности за “услугата”.

Не му стигна времето и силата на “силния човек” в България да удовлетвори напълно главното руско изискване към него- да бъде изградена въпреки всичко новата руска ядрена база за влияние в региона, която да обвърже още повоче страната ни като продължение на онази дружба “от векове за векове”. И ето че днес го мъмрят и подритват от Москва, където многозначително мълчат за пропадането му в българската политика, вместо да подкрепят своя стар пудел с някой хибриден цирков номер, за да се направи отново на “балансьор” между Изтока и Запада.

Ще кажа отново по този повод:

СИК tranzit, gloria  мутри!

Завършвам с онова, с което завършва и Митрофанова, като този път ще се съглася с нея:

“Що се отнася до президентските избори, те са тънка работа, и ще работим с този президент, когото изберете”, откровеничи тя.

Така е, тънка работа са изборите в една ( все пак) демократична държава и намеците за страсти по “тънката” част само показват неразбирането на тези тънкости от страна на недемократични персони с техните дебелашки жестове.

 

Вярно е също, че и да не иска, Москва ще работи с избрания (все пак) от българите президент, само че дори и отново да се казва отново Румен Радев, не е изключено това да не е същият човек, на когото разчитаха тук от Кремъл.

И знаете ли защо? Не познавам Радев и нямам идея как ще реагира, но гледам резултатите от изборите през април и юли, с които и той трябва да се съобразява. На два пъти претендиращите за 80 на сто от българите ( по “статистика”, подгрявана от руското посолство от години) не успяха да прокарат в парламента на България откровено руските проекти “Атака”, патриотарите, “възраждането” на Костадинов.  С “българското възраждане” на наградения лично от Путин техен Малинов пък направо се издъниха унизително с изборния му резултат под статистическата грешка ( след дългогодишните му хвалби за 40 000 членска маса на неговото Национално движени “Русофили”, най-голямото по рода си в света неправителствено движение за дружба с  Русия, по негови оценки). 

Ето защо на Москва й се налага да разчита отново на своите торпили в партиите на статуквото ГЕРБ, БСП и ДПС. Видя се, че е срамно да си откровен русофил в България. Русия на Путин си направи изводите, че е дошъл краят на техния проруски монопол, установен като диктатура на русофилството в 44-тото Народное собрание в Болгария. Ето защо “братушките” се опитват да интригантстват  по познатия им от век и половина начин чрез манипулиране на българския русофилски глас, разтворен във формално българските партии ( че и в тази, разчитаща на турските гласове у нас).

Това е смисълът на посланието на Мтрофанова, която иска да ни каже изпреварващо, че Радев си е тяхно момче – ако искат го гълчат чрез своя Гундяев в президентския му кабинет, ако пожелаят пък го целуват насилствено пред строя. 

Просто бият отBoy.