Гледайте Беларус, мислете за България

Множат се белоруските спортисти, които не желаят да се завърнат в родината си от олимпиадата в Токио поради страх от репресии. След лекоатлетката Кристина Томановская такова решение взе и Яна Максимова( на снимката), състезателка по многобой. Тя обяви, че заедно със съпруга си, лекоатлета Андрей Кравченко, са решили да последват примера на Тимановская защото в Беларус могат да си загубят не само свободата, но и живота.

 

 

 

 

Руските спортисти, които дефилират под неутралния флаг на руския олимпийски комитет след като Русия беше уличена за злоупотреби с допинг в спорта в обособено големи ( руски) мащаби, не са искали убежище в друга държава по простата причина, че емигрирането от Русия ( все още) не е забранено, поради което тя се превърна в един от най-големи донори на емигранти към развитите държави. Или може би защото руски попове освещаваха басейните в Япония, в които предстоеше да се състезават руснаци?

 

 

 

 

Животът си загуби опозиционният активист и журналист Виталий Шишов, намерен обесен край Киев, където е политически емигрант. Демонстранти пред посолството на Беларус в украинската столица изразиха увереност, че той е жертва на “путинско-лукашенковската банда”.

Лекоатлетката Тимановская( на снимката), която получи полска виза, излетя за Европа от летището в японския град Нарита. В последния момент обаче тя се е качила на самолет за Виена. По разбираеми причини, за които можете да попитате Навални ( отровен миналата година в небето на Русия при полет от Омск), пишат опозиционери в руския интернет. 

 

 

 

По същото време в Беларус арестуваха цяла фолклорна група, която миналия август привлече вниманието на един от големите протестни митинги срещу комунистическия режим в Минск с атрактивно изпълнение на своята песен “Промени” ( на стоп кадъра).

 

 

 

 

На този фон живеещата в изгнание лидерка на протестите в Беларус Светлана Тихановская обикаля света като гост на световни демократични лидери. Беше приета в Белия дом от президента Байдън. Последва го на “Даунинг стрийт” премиерът на Великобритания Борис Джонсън.

Краткото ми обобщение на някои от тези събития около дългата история на съпротивата на белоруските граждани срещу последния комунистически режим в Европа не цели просто да информира читателите. Новините за споменатите по-горе събития обикалят и без мен световните медии. 

По-скоро целта ми е да попитам каква е чуваемостта и чувствителността у нас. А за солидарност дори не смея да спомена в нашата държава, в която притъпяването на гражданската чувствителност пред руското нахлуване в България беше постигнато при управлението на една корпорация с едноличен собственик Методиевич, присвоила си правото да говори от името на гражданите ( за европейско развитие при това).  

Имам и въпрос към носталгиците по времето на комунизма, чийто най-ярък представител се оказа наскоро злополучно възкръсналият от времето на погрома над българите при неговото управления др. Жан Виденов. Харесва ли им следното негово предизборно преклонение пред Лушенко, както използваната от него терминология на насилието и злобата.  

“Майкопродавците ще ми раздават акъли, защото били зад граница и направили правилния цивилизационен избор. А да ми дойдат с фотоапаратите си, вързани с Фейсбук постоянно, а пък аз ще им изляза с автомата, ножа или юмрука си, който също е оръжие. Лукашенко им показа как става тая работа. Класически!” Това заяви бившият премиер Жан Виденов по време на пресконференция, на която беше представена новата коалиция Ляв съюз за чиста и свята република. https://fakti.bg/bulgaria/581849-jan-videnov-lukashenko-im-pokaza-kak-stava-taa-rabota

Въпросът ми не е към електорално пренебрежимо малка групичка, гласувала  на 11 юли за Виденов. Питам другите носталгици по твърдата ръка, които се правят на демократи. Мнозина от тях гласуват за уж десния Методиевич именно заради тъгуването по “здравата ръка” и той не закъсня да ги очарова, превръщайки обещанието си да въведе “ред в хаоса” , ако му падне пак възможност да управлява.

Ще рискувам да се потретя като обърна внимание на все по-любимото ругателство “майкопродавци”, употребявано за враговете им у нас от варненския Костадин Костадинов, пловдивския Жан Виденов и софийския кандидат на Трифонов за правосъден министър Момчил Иванов, за когото “майкопродавците” са “соросоиди”, т.е. платени от един американски евреин “предатели”.

 

 

 

 

 

Тези другари са си присвоили правото да определят кои са “майкопродавците” в България сякаш тя им е бащиния, а общото помежду им е, че са готови да я поднесат на тепсия на матушката си Русия, за да ни се случи нещо подобно, като на нейния сателит Беларус, управлявана от “умиращия лебед” Лукашенко, доказано готов да отвлича самолети на чужди граждански компании и да предизвика още по-голяма международна изолация на своята държава в името на собственото си оцеляване под крилото на Путин.