Че Слави Трифонов стъпи накриво с атаката на на неговия говорител Тошко Йорданов срещу журналистите е ясно за всеки политик. С което той, Трифонов, отново демонстрира, че е политик ( вече), който ( все още) не се смята за политик, т.е. и неписаните правила на политическото поведение не важат за него.
В интерес на истината Трифонов се отличава от Методиевич в презрението си спрямо журналистиката с факта, че той отдавна води битки с жълтите вестници, но от вчера вече образите им се сливат. Досега Методиевич се бореше пряко с “жълтопаветниците” и само косвено с някои от медиите, а Трифонов – с жълтите вестници. Сега и двамата побратими по много показатели, уж жестоко скарани, застанаха в общ фронт срещу журналистите изобщо.
Един имитатор на Тръмп в България ни беше достатъчен, но двама вече идват в повече дори и за търпеливата ни балканска (ре)публика.
Това не е проблем за онези българските журналисти, които със своята търпимост към властовите подигравки с тях отдавна са доказали, че могат да изтърпят още какво ли не. Дали обаче ще се окаже проблем за Трифонов и компания?
Съмнявам се. Тази компания си е самодостатъчна и е възприела позата на самотната тълпа, която не се интересува какво си мислят за нея минувачите, за каквито минават всички останали участници в политиката и публичния живот изобщо. Това се видя от ултимативното им поведение срещу хората, от които очакват подкрепа в парламента.
“Самотна тълпа” е като сухата вода, но нима точно този оксиморон не ни сервира самият проект ИТН, който по дефиниция е политически, но пет пари не дава за политическата логика с акцент върху самоцелната ексцентричност да бъдеш сам срещу всички, пък каквото ще да става?
Вече съм писал, че дори в един Пакистан, който трудно може да бъде заподозрян като еталон за демокрация и свобода на словото, журналистите са в състояние да се обединят, за да накажат с бойкота си властник, който ги е накарал да го чакат часове.https://ivo.bg/2021/04/24/как-ще-ги-стигнем-пакистанските-журна/
У нас такова чудо не се е случвало. Тук журналисти наказват с бойкота си колеги, чиито възгледи или твърде независимо поведение ги дразнят на принципа “тоя се мисли за нещо повече от нас, я да го сложим в изолатора”. Мога да дам много примери от богатия си в това отношение личен архив, но ще се въздържа, за да не давам храна на гузните да ми дъвчат кокалите.
Бил съм на отсрещната страна в “голяма медия” преди много – цели 15 години. Знам как работи машината на маргинализирането. “Хайде да не го правим известен” е стандартната реплика по адрес на “нестандартен” журналист, който се опитва да защитава своята позиция срещу течението. Иначе казано, “хайде да го оставим да се удави сам в нашето мълчание”.
Смея да твърдя, че не съм се ръководил от този принцип и съм помогнал като водещ на предаване с голяма телевизионна аудитория на не малко не особено известни по онова време люде у нас да попаднат на екрана. Мога да спомена имена, но и това ще (си) спестя. Не искам да заприличам на онези колеги, който смятат, че като ми дават все пак понякога думата в наши дни трябва да съм им благодарен за благоволението, макар да се отличавам от всякакви други гости на предавания с факта, че не представям никого ( партия, неправителствена организация, агенция, медия) и няма как да се сравнявам с другите от гледна точка на косвената изгода ( за партията, агенцията, НПО, медията) от това да бъдат “показвани” като форма на заплащане за тяхното участие.
Ще рече някой ( пак ): каквито са ни политиците, такива са и журналистите. Дали? Нима политиката у нас не е победила т.н. четвърта власт, от която се очаква в нормалните демокрации да играе ролята на контролен механизъм спрямо политиката? Т.н. и ИТН…
Ето, че и ИТН, при цялото си старание да се държи антисистемно, се присъедини към системата, която позволи политиката да вземе връх над контролните функции на журналистиката. Какво друго означава говорителят на победилата на последните избори партия да обвини журналистите за падението на собствения си злополучен кандидат за министър? Кандидатът за министър не се е научил (поне) да си държи устата затворена, както някои не умеят да го правят с ципа на панталона си, а после обвиняват вестоносците на неговото славолюбиво словострастие, че вкупом са маскари, които си просят да бъдат нашибани.
Тези дни си мисля как ли би реагирал в блога неотразимият СТАМБО, по повод пищоленето на слави трифонов и сценаристите му? Може-би с нещо от рода на:
БАНКЯНСКО ЧОВЕКОПОДОБИЕ – УЧИНДОЛСКО ЧОВЕКОПОДОБИЕ И Т Н /да се чете като “И Тъй Нататък”/
Няма ли кой да му обърне внимание на самовлюбения простак, че зад него всъщност стоят по-малко от 10 % избиратели?!
След четири месеца мълчание и ослушвания “смелото” журналистеческо войнство усети накъде духа вятъра и най-после подхвана Слави и Тошкото му. Трябваше само Радев да каже : давайте !
Ако целта на ИТН е да покажат по-голяма безхаберност от герба МУ, на прав път са.