Как бившият ляв екстремист Пилсудски спира болшевишкия поход за завладяване на Европа

Има исторически дати, които в Русия не обичат да им се припомнят. Там, предпочитат да продължават болшевишката традиция на самохвалството, според което “Червената армия е най-силна от всички”, както се пее в известния червеноармейски химн. 

Такава дата е 15 август 1920 година.

На тази дата самоуверените красноармейци, достигнали до Варшава в рамките на болшевишкия “освободителен поход”  в Европа, търпят поражение, наречено по онова време “чудото край Висла”. Настъпва обрат в бойните действия във войната за независимост на Полша от Русия и нейното болшевишко продължение. Разгромените агресори са принудени да бягат и това охлажда ентусиазма на червените завоеватели, обещаващи да “освободят” Европа и да й наложат своя режим. 

НА СНИМКАТА: Полски и украински бойци тържествуват след “чудото край Висла”

 

 

Според руския общественик и историк Марк Солонин, който доразви с многобройни доказателства тезата на Виктор Суворов за намерението на Сталин да нападне пръв своя съюзник Хитлер,  в болшевишка Русия са обсъждали конкретни действия по нахлуване чак до Италия с “освободителна цел”. Но “чудото край Висла” ги принуждава да се откажат от тези планове. Оставят ги чак за края на Втората световна война, когато успяват да заграбят половината континент.

Младият Юзеф ( НА СНИМКАТА), чийто баща е участник в полското въстание срещу руската окупация през 1863 година, е деец на полското националноосвободително движение срещу руската царска власт от крайно леви позиции. Брат му Бронислав Пилсудски е арестуван и осъден на смърт заедно с Александър Илич Улянов, екзекутиран за участие в атентата срещу император Александър III през 1887 година. Присъдата на Бронислав обаче била намалена на 15 години каторга в Сахалин.

 

 

 

Юзеф Пилсудски бил осъден по същото дело само на 5 години в качеството на информатор, който насочвал съзаклятниците откъде да доставят химикали за бомбата, взривна при атентата срещу Александър III. Въдворен бил на 650 километра на север от Иркутск. Там увеличили присъдата му с половин година заради буйно поведение. След това се завърнал в Литва и се наредил сред създателите на Полската социалистическа партия, на която става член през 1892 година. Две години по-късно е изпратен като представител на партията във Втория интернационал. След това става началник на нейния боен отдел.  От тази позиция ръководи въоръжени нападения срещу царски чиновници, престрелки с полицията, нападения над банки и пощенски влакове по подобие на руските есери и на …младия Йосиф Висарионович, прочул се по-късно като Сталин.

  Пилсудски, който разгромява армията на прехваления червеноармейски командир Тухачевски, е аристократ по произход. Израснал е в обеднялото имение на родителите си край Вилнюс, където е завършил местното висше училище, посещавано по същото време и от бъдещия създател на първия репресивен апарат в болшевишка Русия Феликс Дзерджински.

На практика младата полска войска, създадена от нулата при разпадането на руската империя след поражението й в Първата световна война, спасява Европа в момент, когато в самата Германия, в Унгария и другаде текат процеси на радикализация върху руините на стария свят, върху който болшевиките искат да построят своята утопия. От тези процеси се възползват болшевишки агитатори, окуражавани от руския метеж. Начело на полската войска застава Юзеф Пилсудски- национален герой на Полша, за когото в най-буквалния смисъл важи определението “противоречива личност”, както ще стане дума по-долу във връзка с възгледите му и дейността му на краен ляв екстремист срещу царска Русия.

Първоначално Пилсудски и относително слабите му части от доброволци наблюдават безучастно разправата на руските болшевики с армията на белия генерал Деникин. Отчасти Пилсудски допринася за  неговия разгром като се договаря с болшевиките да не се намесва. Деникин си “го изпросва” с категоричния се отказ да преговаря с представителите на Пилсудски за взстановяване на старата полска граница от 1772 година.

Червеноармейците си подсигуряват тила, възползвайки се от пасивността на поляците и смазват Деникин. Но скоро става ясно, че самите поляци ще бъдат следващата им цел. Червените минават в настъпление през лятото на 1920 година, напредвайки бързо до самата Варшава. И когато целият свят е бил убеден, че тя ще бъде превзета, полските патриоти предприемат устремно контранастъпление и осъществяват “чудото на Висла”. 

 

Полската историография смята, че полско-съветската война започва през януари 1919 година. Наричат я война за независимост и граници. Поляците не са имали на онзи етап големи сили, а за болшевиките този фронт не е бил приоритет. Поляците заемат бавно цялата западна и по-голямо част от централна Беларус. Към края на годината военните действия с ниска интензивност спират в условията на голямата политическа игра. В Сибир се разпореждал Колчак, а на юг Деникин. С Деникин Пилсудски се опитвал да се договори няколко месеца, но отговорът на Деникин бил, че няма да търгува с руската земя и няма да отстъпи нито педя от нея ( оказало се пагубно за него). За него Пилсудски е бил ляв терорист, който е стрелял и хвърлял бомби срещу царските сили. И обратно – за Пилсудски ставало дума за същите царски генерали, срещу които са хвърляли бомби. Всъщност Пилсудски изпратил да преговаря Карницки, генерал на царска служба в миналото, но той не постигнал нищо.

След това поляците започнали преговори с другарите по борба – с болшевиките в малкото селище Мекошевиче в днешна Беларус. Те се провалили и поляците се договорили с болшевиките да не се намесват. А е имало къде, казва Марк Солонин.

Това се случва в най-критичната фаза на гражданската война, когато Деникин започва настъпление на север към Москва. Неговите сили завзели Воронеж и Орел, настъпвали към Тула и в Москва настъпила паника. А полската армия стояла и наблюдавала как Червената армия прехвърля от полския фронт най-боеспособните си части, сред които знаменитата дивизия на латвийските стрелци, нанесли флангов удар на Деникин и армията му започнала отстъпление назад през целия ноември 1919 година. През януари 1920 година с Деникинската армия било приключено под безучастното наблюдение на полските сили. Това оказва голямо влияние върху съдбата на младата съветска република.  Иначе казано, не е ясно дали болшевизмът щеше да се задържи на власт в онази най-критична фаза от гражданската война, ако поляците бяха взели страната на белите.

След като поляците и Пилсудски пропуснали редкия шанс да се възползват от критичното положение на болшевиките през октомври 1919 година, а болшевиките успели да преминат през най-трудния момент от войната, двете страни започнали да се готвят за настъпление. Нито едните, нито други имали намерение да спират бойните действия помежду си.  

През есента на 1920 години Пилсудски решил да поднови настъплението на Изток след спектакъла с подписването на договор във Варшава на 24 април с Украинската народна република, начело с Петлюра, който бил аферист и самозванец без реална власт в Украйна, където не контролирал нищо от есента на 1919 година. Остатъците от негова армия се возели в един влак, който се движел като совалка напред и назад в Югозападна  Украйна.

 

Марк Солонин определя бъдещият спасител на Европа от червената чума като екстремист. Парадоксално, но тъкмо крайно левият Юзеф Пилсудски се оказва сред бащите на възродената полска буржоазна държава. В съветската историография името му е символ на всичко най-лошо, което може да се каже по стандартите на комунистическата пропаганда, а именно- че е градил капиталистическа Полша. Всъщност по своите убеждения Юзеф Пилсудски е бил не по-малко краен от болшевиките, но само до момента, когато възниква необходимостта да избира между левичарството и защитата на родината.

НА СНИМКАТА: Спасителят на Европа от руския болшевизъм през 1920 година като национален лидер на възродена Полша

 

 

 

 

 

 

Програмата на Пилсудски се базира на възстановяването на границите на Полша от 1772 година, когато руската империя я завладява и превръща в своя провинция. Но имал идея за много по-мащабен план за създаване на източноевропейска конфедерация от държава от Финландия на Север, до Румъния, България и Грузия на юг, която да противостои самостоятелно на Русия. 

Антантата не подкрепила неговата идея, която тя се възражда под формата на инициативата “Три морета”.

Ето защо пропагандата на Кремъл и българските й адепти гледат на инициативата “Три морета” като на продължение на онази замразена за времето си идея на Юзеф Пилсудски и я определят като съвременна полска русофобска инициатива. Но не споменават Пилсудски като баща на идеята- твърде много лъжи са изсипали върху името му в съветско време и явно не желаят в днешно време да се отметнат от тях, нито пък да възкресят спомена за това, как един полски бивш другар по ( идеологическо) оръжие се превръща в най-омразния враг на съветския болшевизъм, побеждавайки го на бойното поле във войната за независимост на Полша, изправена пред опасността от болшевишко поробване през 1920 година.  

Възраждането на идеята на Пилсудски за съюз, федерация, обединени щати или някаква друга форма на обединение на Източна и Югоизточна Европа  днес изглежда напълно реалистично. Инициативата този път има решителната външна подкрепа от САЩ, Германия и дори от военно неутралната в наши дни бивша имперска сила Австрия, която иначе води до голяма степен подобна на българската политика под мотото “ да не дразним Путин”.

НА КАРТАТА: Старата идея на Пилсудски възкръсва под формата на инициативата “Три морета”, която този път има реални шансове да бъде осъществена

 

 

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Този текст е част от подготовката за нова моя книга, посветена на един голям и непризнат исторически парадокс: приносът, в някои случай решаващ, на бивши левичари, комунисти и прочее техни съмишленици за… победата над комунизма. Както се вижда от биографията на Юзеф Пилсудски, той е сред идеалните примери.