Талибаните си върнаха властта в Афганистан, която им беше отнета от международна коалиция, начело със САЩ. Коалицията, противно на мнението на незнаещите, успя да удържи 20 години в свои ръце най-неподдаващата се на завоевания страна в историята, в която са се препънали непобедимият навсякъде другаде Александър Македонски, Британската империя в зенита на своята мощ в средата на 19 век и съветската империя в епохата на нейния “развит социализъм”.
Разликата между предишните крушения на външните опити за контрол над афганистанските племена като фактически господари на положението в страната и успешното управлението на международната коалиция е в едно съществено обстоятелство: тя се оттегли без да бъде победена военно и без да даде ужасяващите жертви, с които британците и съветските окупатори плащат за своите авантюри в една държава, населявана от потомствени професионални партизани, занимаващи се от поколения с контрабанда и охраната й в недостъпните за пришълците планини с техните пещери и пустинни каньони, идеални обиталища за разбойнически свърталища, познати от векове на войнствените местни жители.
На британците им трябваха две войни с разлика от 20 години между тях, за да проумеят, че е твърде висока цената за овладяването на този буфер между (британска по онова време) Индия, Русия ( напираща да се разширява и на юг), Персия ( най-древната регионална империя и една от двете в световната история, заедно с Китай, която никога не е изчезвала) и вечната Поднебесна китайска държава във всичките и превъплъщения. Червените мундири пристигат през 1839 година с червените си мундири, със семействата си и дори с кучешкия си антураж за лов на лисици. Толкова са били уверени в своята сигурност…
Мотивацията за британското нашествие е била чисто геополитическа. Тази империя се е опитвала да спре разширяването на юг на руската империя, заплашваща Индия, перлата в британската колония .
Принудени да се изтеглят през 1841 година от Кабул след кървав метеж на жителите му, завършил с обезглавяването на британския губернатор Александър Бърнс, завоевателите в червени мундири се съгласяват да предадат тежките си оръжия срещу обещание да бъдат оставени да се преместят в укрепения си гарнизон в Джелалабад заедно с жените и децата си. Нещастният Бърнс, който лично проправя пътя на завоеванието с дръзка самоубиствена шпионска мисия, превърната в сензационен успех при посрещането му в Лондон ( и в една книга с огромен за времето си тираж от 7 хиляди екземпляра), плаща с отрязаната си глава факта, че е решил прекалено самоуверено да живее в Кабул в неохранявана резиденция. Опитал да бяха при метежа, но бил разпознат и накълцан от тълпата на парчета, а главата му изложили на следващия ден на прът на базара.
На 80 километра от Джелалабат оканата колона британски бежанци от Кабул, при зимни условия сред преспи и температури до минус 15 градуса, попадат попадат в засада и биват безмилостно избити. Загиват 90 на сто от елитната част, което и до днес се смята за най-позорното военно поражение на британците в цялата им военна история.
Съветските завоеватели нахлуват на Нова година през 1979-та с 80 000 войска и с най-съвременното си тежко въоръжение по въздух и земя. Не си взимат поука от мрачната история, превърнала Афганистан в единствената държава, която Великобритания се отказва да колонизира след две поражения, макар и завършили с едно успешно отмъщение за клането от 1841 година, колкото да се види, че все пак империята не е по-слаба на бойното поле от племената.
След 10 годишна окупация и опит за съветизиране на Афганистан, довел до повече от 1 милион жертви сред населението, “непобедимата” съветска армия безславно се изтегля през 1980 година. Дава 25 000 убити сред най-добре обучените си части, загинали предимно от вездесъщите мини на неуловимите муджахидини, които отказват да влизат в пряк бой, но унищожават методично цели конвои от танкове, бронетранспортьори и камиони с жива сила.
На съветската граница няма тържествено посрещане на “ограничения съветски контингент”, когато той най-накрая е изтеглен от Афганистан. Нито един висш функционер не е изпратен да козирува солидарно с качените на отстъпващите танкове съветски офицери.
Ще каже някой, че днес всичко това се повтаря с американците. Формално погледнато, 20 годишната операция също е провал, щом причината за тази акция на стойност 40 милиарда долара за американския бюджет не е отстранена. Прогонените талибани овладяха отново страната, която управляваха с фанатична жестокост след като победиха старите групировки на муджахидините, изнесли на гърба си партизанската война срещу СССР.
Иначе казано, пущуните, най-голямата етническа група от общо около 15 в Афганистан, се наложиха отново над конкурентите си. Някои от тях, като таджиките, запълниха вакуума във властта след отстъплението на съветските войски и се “прославиха” с грабежи, убийства и прочее беззакония, които набиращите сила “студенти” ( т.е. индоктринираните от техния водач молла Омар младежи) обещаха да прекратят със сурово прилагане на законите на шариата, довели обаче до нови публични екзекуции и зверства от още по-голям мащаб, особено по отношение на жените.
Дотук с приликите, според които за пореден път чужденците не успяха да наложат своя ред в Афганистан, условно наричан държава, доколкото съседите й признават такъв статут на белязаната от вечни раздори и разпокъсаната между регионални водачи многоплеменна територия между Индия, Пакистан, Иран и юга на бившия Съветски съюз ( населен също с племена, които имат роднини “отстреща” и наблюдават внимателно какво може да им се случи и на тях).
Разликата в историческия паралел беше отчасти в мотивацията за водената от американците операция по умиротворяване на Афганистан. Американците стъпиха там след атентатите на американска земя, извършени от организацията на Бин Ладен “Ал Кайда”, поканена любезно от талибаните да се приюти в Афганистан. Самият водач на терористичната групировка в крайна сметка беше убит при акция на американски командоси в Пакистан. С това част от американската мотивация отпадна. Но остана декларираното намерение на Вашингтон и неговите съюзници да бъде овладяна базата на “световния тероризъм” ( Ал Каида означава на арабски тъкмо това, база).
Вероятно за изненада на мнозина, които четат този текст, американците наистина успяха във военния смисъл на думата. Познайте с колко войници на терен установиха контрол и не загубиха нито една от 400 -те регионални столици в доста голямата държава, 40-та по територия в света със своите 625 000 кв.клм. и 38 милионно население?
Не се опитвайте да познаете, а и е вероятно да не повярвате. Отговорът е: постигнаха този успех без исторически паралел в Афганистан със само 2500 войници и офицери на терен – патрулиращи, охраняващи и в бойна готовност. Останалите 14500 души американски персонал не бяха ангажирани в бойни действия, а служеха в снабдяването, грижеха се за прехраната и т.н. Нека военните специалисти кажат, но по мое скромно мнение, това е невиждан по своята ефективност резултат при това в толкова враждебна обстановка сред винаги готови за бой десетки хиляди въоръжени врагове, за които войната е професия по наследство от столетия.
И не, не е афганистанската правителствена армия тази, на чиято подкрепа се дължи този успех. Видя се, че тя се изпари в момента, когато американците се оттеглиха. Предполагаше се тази армия да се състои от 300 000 души, но явно това са били предимно храненици по списък, както вече твърдят днес световните медии, удивени от призрачността на този контингент “професионални войници”, който не оказа никаква съпротива на настъпващите фанатични дилетанти в цивилни облекла.
Решението на американската администрация, която доведе до край заявеното намерение за оттегляне още от администрацията на Тръмп ( което не му пречи днес да иска сега оставката на президента Байдън заради изтеглянето от Афганистан ) очевидно не е продиктувано от военни съображения. Видно е, че във военно отношение американците се справяха. Вашингтон явно реши, че цената за тази ялова операция, която не променя с нищо характера на вътрешното противопоставяне на силите в Афганистан, в най-буквалния финансов смисъл на думата е неоправдана.
А как реагира официална Русия? Почти никак. И това обстоятелство е повод за коментари на руски в социалните медии. Там си задават въпроса защо при свалянето на Янукович в Киев през 2014 година Москва нададе вой до небесата за “фашистки преврат” и за нарушение на законите на Украйна, а при въоръжения преврат на главорезите в Афганистан днес си мълчи. Да не би руските власти да са се разбрали с терористите, които изпратиха своя делегация в Москва преди да започнат офанзивата си и бяха приети на изключително високо ниво от самия министър на външните работи Сергей Лавров?
На нещо такова прилича. Но руските власти би трябвало да познават достатъчно добре ситуацията в Афганистан, за да си правят илюзии относно горещият картоф, който се пече сега край южната руска граница и може да се прехвърли под някаква форма при тях.
Процесът на ислямизация в самата Русия тече с бързи темпове. В самата Москва, където Путин откри лично най-голямата джамия в Европа, таджиките, татарите, узбеките и прочее ( малцинства?) от Средна Азия с роднински връзки по етническо-ислямска линия с Афганистан , заедно с кавказците вече са мнозинство спрямо етническите руснаци. В руската мрежа зевзеци се шегуват, че не искат да се местят в руската столица, понеже не могат да се разберат с жителите й на техните езици.
На какъв език смята да разговаря Кремъл с войнствените си талибански съседи, предстои да видим. Засега им изпрати послание с военно учение наблизо, но то вероятно е спазарено за пред света както и самата талибанска офанзива – с презумпцията, че всяко зло за Америка е добро за Русия.
Само че злото в Афганистан вече не е американска грижа. Руската пропаганда, която години наред кълнеше САЩ като “световен полицай”, който се меси в Афганистан, сега заклеймява обвинително с пръст оттеглянето на американците. Видя се, че да има “полицай” в града все пак е по-добре, но американският шериф реши да остави свадливите побойници да си уреждат сами сметките. Кой може да вини шерифа, че се обезвери в смисъла на опитите си да промени хилядолетното статукво в онази горда със своята войнствена непристъпност страна?
Талибаните обаче, колкото и да се гордеят с налагането на суверенната си воля да управляват страната, не могат да просъществуват без външни съюзници. Доколко Китай ще се намести с инвестиции, при положение че си има собствени проблеми с многомилионно ислямско малцинство, е малко съмнително. Катар и Турция, доколкото имаха добри отношения с талибаните и преди, са сред вероятните претенденти за дивиденти, а съседен Пакистан просто няма как да изостави основната си логистична роля, на която талибаните дължат своето създаване и дълголетно оцеляване и след смъртта на своя вдъхновител молла Омар.
Щяхме да си изясним малко повече отговорите на тези въпроси, ако знаехме за какво точно са си шушукали ислямските терористи с Лавров. Но тук е мястото да се съгласим с безсилните коментатори, които обичат да завършват коментарите си универсалното признание за незнание: “бъдещето ще покаже”.
НА КОЛАЖА: С това оприличаване на Сергей Лавров на талибан се обяснява в руската мрежа най-кратко руската роля, в която сега светът е втренчен след реванша на ислямисткия реваншизъм в Афганистан на подстъпите към самата Русия с многомилионното й мюсюлманско население, второто по големина след изповядващите християнството в страната.
Да добавя към брилянтният анализ (дежа вю) на Иво, че срещу “ограниченият съветски контигент” в Афанистана, достигнал в апогея си 125 000 войници, сержанти и офицери нито в един момент е нямало повече от 6 000 сражаващи се муджахидини. Които под ръководството на умели полеви командири бестрашно устояваха независимостта на родината си. Сред които се откроява легендарният Ахмад шах Масуд.
Ако окупацията на Афганистан за последните 20 години е била „успешно управление“ нямаше да има такова безславно и светкавично падане (което изненада дори талебаните) на фасадата за нормалност.
Но не чужденците са виновни, че не съществува сред населението на Афганистан чувство за единство и принадлежност, което да ги обедини срещу талебаните. Подобието на армия и полиция се разбягаха така както в Ирак при настъплението на ИДИЛ.
Към И.Х.:
Хубаво е да се спори, но след като си прочел и разбрал какво съм написал.
А съм написал, че от военна гледна точка американците постигнаха чудо да държат под контрол цели 20 години неконтролируемата държава, която никой никога не е успявал да покори с военна сила. Но че това не променя обстановката относно свадливата и войнолюбивата компания от вечно противоборстващи племена и феодали, обединени в момента от най-радикалните си сънародници срещу чуждия враг ( когото не можаха дори да “окървавят”, какво остава да победят на бойното поле), е друга тема.
до какво води вземането на властта от талибаните?Първото-увеличение на емигрантите към Европа и част към Таджикистан,Узбекистан-по етнически причини.Второ-консолидиране на ислямските режими-Иран,Пакистан и натиск към Узбекистан,Таджикистан.Ще почувствуваме след известно време радикализма им.За противодействие,средноазиатските републики/след политическо инжинерство/могат да поискат помощ от Русия и воала…
“Коалицията, противно на мнението на незнаещите, успя да удържи 20 години в свои ръце най-неподдаващата се на завоевания страна в историята”
То и СССР я удържаше докато имаше войски там.
Е, с тази разлика е, че съветската кучка Наджибула устиска 3 години след изтеглянето на Кремъл, а САЩ толкова са се ус***и , че след 2 трилиона долара и 20 години, техните слуги загубиха ЦЯЛАТА страна за 120 часа. “Подвиг” достоен за учебниците по военна истрория.
Не е толкова безсилно да се предвиди бъдещето на Русия.След тези шушукания на ислямските терористи с Лавров се очакват две неща. Путин и Ларвов подобно на А.Невски приемат исляма, а РПЦ ги канонизира. Това не трябва да пропускат талибаните загледани в бъдещето си.
Американците никога не са владеели територията на Афганистан на 100% … и в Афганистан бяха не само американците , а цялото НАТО .Български войници също бяха в Афганистан ..
На американците им писна да плащат чужди сметки. Когато Буш ги вкара в Афганистан след атентата от 11 септември, то беше защото там се беше установил Бин Ладен и атаката срещу базата му беше оправдана. В един момент тази база беше унищожена, а самият Бин Ладен се измъкна и укри в съседен Пакистан. Това отложи за известно време ликвидирането му, но накрая и то се случи. От този момент нататък американската мотивация за оставане в Афганистан практически изчезна. Базата на Ал Кайда беше ликвидирана, самият Бин Ладен отстрелян, тероризмът на Ал Кайда беше ликвидиран, след като самата банда беше обезглавена и практически престана да съществува.
Задачите на операцията бяха изпълнени и още тогава трябваше да се изтеглят. От къв зор им трябваше да ги “демократизират” аз нямам обяснение, защото разходите си вървяха, а няма как зорлем да “демократизираш” нещо, което не ще да се демократизира. Е, накрая и на тях им писна. Имат си и други кахъри, далеч по-важни според тях от Афганистан.
До И.Х.: Чели-недочели сте статията на г-н Инджев. Защото тя отваря съвсем различна перспектива на случващото се в Афганистан. Иначе аспектът, който Ви вълнува, е пространно и талантливо коментиран от вчерашния гост в “Контракоментар” Руслан Трад. Тъкмо този (в т. ч. и Вашият) аспект (никак не задължително тръгнал от г-н Трад) в момента е (една от) “мантра”/”опорна точка”, т.е. удобни елементаризирана (например като Вашата) гледна точка, на американофобите, които “хем ги боли, хем ги сърби”.
Към Citoyen:
Поредният, който “не е разбрал” като си покаже тролската неосведоменост, надявайки се да “блесне” с нея!
СССР нищо не е “удържал”. Загуби за 10 години 25 000 хиляди войници и офицери на терен ( избивайки повече от милион местни жители), за разлика от САЩ, които не претърпяха нищо подобно на военно поражение.
А “трильоните” разходи на САЩ в Афганистан са плот на същата тази кремълска пожелателна фантазия…
Става дума за 40 милиарда разходи на САЩ, които също не са малко, макар за американските възможности да са пренебрежимо евтино упражнение ( в рамките на цели две десетилетия) за военните им.
За СССР това “упражнение” ( въвлякло поне десет пъти повече на брой съветски военни), освен че струваше смъртта на десетки хиляди от най-елитните им мъже в униформа, се оказа един от факторите, които доведоха до колабирането на “великия” СССР финансово.
Не мисля че войната на СССР в Афганистан и инвазията на САЩ в Афганистан са съпоставими откъм жертви . Различни времена и различни фактори . И бих попитал сткъде са тези цифри -25 000 съветски воиници загинали и 40 млд долара разходи на САЩ ? Например в английската уикипедия пише че СССР са дали 14 500 жертви в Афганистан и отделно 260 изчезнали . В същото време в статия на BBC от днес пише следното “According to a Brown University study in 2019, which has looked at war spending in both Afghanistan and Pakistan, the US had spent around $978bn (their estimate also includes money allocated for the 2020 fiscal year).”
Към Теодор:
Това, че не мислите ( жертвите да са съпоставими) сигурно трябва да е добре за СССР и зле за сащ ли?
А пък какво пише в Уикипедия не се признава никога и никъде за достоверно. Ползвал съм други източници за официалните съветски данни за жертвите.
Знам, че много си иска на някои да ме “затапят” и ровят за алтернативни данни, но нямам намерение да влизам в този тролски капан за нервокъс и оправдателен режим.
Имаше един филм (американски) за оръжието Стингър с което сваляха, тежките руски хеликоптери и руските танкове. Нещо като прашката на Давид. Това беше ново оръжие създадено от група америкaнски военни и политици, за да променят баланса на силите. Създадетя на оръжието беше 30г. гений, който играеше шах на няколко дъски.
https://www.youtube.com/watch?v=fZXtCHoRb50
Без Стингъра, не мисля, че Афганистанците имаха шанс. Филма е от онези дето не умират, гледайте го.
https://www.btv.bg/movie/movies/vojnata-na-charli-uilsan.html
Без да съм проверил някакви “официални” данни, но наистина 40 млдр. за 20 години ми малеят като порядък. Само 8 самолета струват на бюджета ни 1.3 млрд. $, няма как цялата кампания с хора, техника и пари за възстановяване да е била около 2 млрд $/година (както се казва един газопровод за тия пари не могат да си построят).
Г-н Инджев, чудесна статия! Ще Ви бъда много благодарен да продължите с публикации за Авганистан, защото в интернет е пълно с хаотична информация, в която човек не може да се ориентира кое е вярно и кое не, изобщо или статиите са пропагандни (за лошите/тъпи американци) или са писани от хора, които просто не познават ситуацията. Лично мен ме интересува защо авганистанската армия на практика се разпадна и не оказа съпротива, явно дори Байдън не е очаквал това? Второ каква е ситуацията с другите етнически групи, какви са отношенията им с талибаните, ще имат ли те някаква независимост или ще бъдат покорени? Трето ако талибаните, които са предимно пущуни са най-голямата група, правителството, което е било избрано с избори, също би трябвало да е от тази група. Възможло ли е тогава това светкавично завземане на властта, както го наричат, да е всъщност фарс и затова армията да не е искала да влезе в бой? Трето дали Русия, ще се въвлече отново в това блато или този път ще бъде пас?
Интересен коментар, и както винаги специализирано обоснован от господин Инджев. За невещите като мен трудно смилаем, защото не съм чак толкова наясно защо американците, а от там и НАТО чак така са се занимавали с тази страна и там са потрошили толкова жива сила и средства. Разбирам едната цел, за да пресечат в основата международният тероризъм (Бин Ладен) и техните групировки които пристигат на собствената им територия. Въпреки това, позовавайки се на българските условия, съм на мнение, че както ние българите можем много по-лесно да разкрием законспириран комунист завербуван за тази цел между нас. Ето, немският външен министър Маас вече призна, че е била направена грешна оценка на ситуацията. Така съм отдавна на мнение, че авганистанците могат много по-добре от чуждестранните контингенти да установят кой е в такъв смисъл „талибан“ (не като народностна общност) като споделящ идеите и мероприятията при издевателствата над жени и ислямската изостаналост. При руснаците ми се струва по-различно. Те явно по навик използват тези методи на приобщаване на туземците за да ги изучат на подривна дейност с цел после да ги използват като подпомагащ контингент за завладяване на територията им. Нещо много познато от двете ни „освобождения“ свързани и с съотватното делегиране на руски специалисти и съветници тук, за да се „подпомоне младата (но обновена) държава“.
Държа да отбележа, че тиловите сили са не по-малко важни от “остриетата” на въоръжените сили. Особено в условията на толкова дълга кампания. Свидетелства в историята – бол (както се казва). Моля, бройте ги и тях.
На второ място руска реакция имаше – последното интервю на руският посланник в Кабул (за “Ехо Москвы”) 1 път не е споменал, че талибаните са престъпна организация, както е задължен според руските закони.
На трето място Афганистан е поредната държава изкуствено създадена след като великите сили и по-конкретно британците са чертали измислени линии. Безумие е да се очаква, че там може да се създаде стабилна държава във вида познат на европейската цивилизация. (да бъда конкретен – все едно да се създаде Иранска Югославия) Не, че имам нещо против британците, но тяхното правило “разделяй и владей” е създало повече проблеми за света, отколкото ползи за тях. Отново – примери много.
към Явор:
“Не, че имам нещо против британците, но тяхното правило “разделяй и владей” е създало повече проблеми за света, отколкото ползи за тях.”
Неоснователно вините британците, защото първите писменни данни за прилагане на тази тактика сочат Рим, а вероятно е и много по-древна.
В съветските официални източници се цитираха 15670 души жертви в Афганистан/Московские новости и Аргументи и факти./Но статистиката на бойни действия показва други цифри изхождайки от числеността на войската,времетраенето,партизанските действия от засади и т.н.Реалните преки загуби се оценяват за 10 годишния период около 56000.Тук трябва да се добавят починалите в годините след войната вследствие на наранявания,ампутации и наркомания…
На снимката добре е лъснала терористичната семантика на Лавров.