Спомняте ли си с какъв аргумент всесилният в премиерската си битност собственик на корпорацията ГЕРБ заяви, че вярва в твърденията за апартаментите на своя заместник Цветан Цветанов? Точно така, позова се на факта, че въпросът беше повдигнат от “Свободна Европа”. С тази аргументация, криейки се зад американската медия, той се освободи от ненужния му вече “баласт” , който май отдавна му тежеше на неговия “Титаник”.
Е, сега “Свободна Европа”, както и много други медии, разказва за неплатения наем на Петьо Блъсков за редакцията на неговия гербаджийски в. “Труд”. Но вместо да се позоват ( пак) на американската медия, от ГЕРБ нададоха (амери)кански писък. Самият Тома Биков, специалист по всякакво говорене от името на своя началник, когото бранеше от в. “Гардиън”, сравнявайки британското издание с “Работническо дело” ( защото написал неприятни неща за шефа му), използва парламентарната трибуна да нападне министър Минеков, поискал от Блъсков да освободи държавната сграда заради неплатен наем за близо 150 00 лева. https://www.svobodnaevropa.bg/a/31408979.html
Проверка на сайта “Площад Славейков”, профилиран в областта на културата, потвърди правотата на министъра на културата проф. Минеков. https://www.ploshtadslaveikov.com/minekov-trud-nyama-dogovor-s-ministerstvo-na-kulturata-dalzhimi-sa-blizo-150-hil-lv/
Фактите обаче не са по вкуса на родния Остап Бендер, претендиращ да бъде главен занаятчия в създаването на вестници в България през последните десетилетия. Именно като занаятчия обича да се хвали той, принизявайки професията до технологията на своето зидаро-мазаческо “изкуство”.
В мазачеството много го бива. Знам го от личен опит. Преди ме мажеше само в българското публично пространство с клевети. Наклепа ме по “Нова телевизия”, че съм бил офицер от ДС. Поисках право на отговор. Нарекох го лъжец и Бай Ганьо на българската журналистика. След което в предаването “На кафе”, където по неясни за мен причини често ме канеха като събеседник по онова време, изведнъж забравиха за мен.
Напоследък този Остап Бендер, който сега се провиква жалостиво “помощ, бият Паниковски” като в сатирата на ранната съветска действителност на Илф и Петров, се оказа меродавен източник за руски медии. Сред тях се открои булевардният “Комсомолская правда”, където П.Блъсков, интервюиран от една системно охулваща България репортерка, ме наклепа отново. Направо ме “направи известен” в любимата му Русия. Чак един бивш мой състудент, макар и гражданин на “вражеска” за Русия балтийска държава, ме издирваше след въпросната публикация в руския парцал, прибягнал до услугите на нашия мазач.
Във вестника на занаятчията на свободното ( като за него) слово путинофилстващата проф. Нина Дюлгерова се обърна с апел да ми бъде забранено да пиша. ”Крайно време е да се спре със свободната журналистика, на която й се плаща да пише творения с въпиюща агресивна некомпетентност, каквито са тезите на Иво Инджев…”, възкликна тя от Блъсковата камбанария “Труд”.https://trud.bg/проф-нина-дюлгерова-историк-и-специал/
“Крайно време е да се спре със свободната журналистика”!
Този дюлгерски призив да бъде зазидана не само моята уста, но и на СВОБОДНАТА ЖУРНАЛИСТИКА, много отива тъкмо на отрудения дюлгерин Блъсков. Защото той е направил много в това отношение, разграждайки тухла по тухла доверието на хората в свободната българска журналистика.
А спорът за парите, които дължи на държавата ( на която се отплащаше при всевластието на ГЕРБ с верноподаничество) , същият трябва да отнесе в съда. Вместо това той се мазни на президента Радев, когото иначе кълнеше по гербаджийска поръчка. Бил си говорил с него и бил останал с добро впечатление от разговора, умилква се той на политика с най-много власт и доверие в момента в държавата ( след залеза на неговия кумир Борисов), както се разбра от собствените му думи.
“Откакто свят светува, все мазният отгоре плува”, се казва в една от знаменитите епиграми на Радой Ралин. Писана е точно като за споменатия подмазвач, който с помощта на прокуратурата придоби “най-стария вестник” в България, за да го ползва в услуга на властта ( по правилото от времето на истинското вестникарство в българското царство, че политик и муха се убиват най-добре с вестник). https://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2014/04/25/2288164_oshte_po-trud-na_sdelka/
НА СНИМКАТА: Блъсков в компанията на себеподобни издатели
И понеже “скромността “ краси извънредно този фукльо, който си поръчва бюст и се изобразяваше в началото на века като един от братята Кирил и Методий ( заедно с колегата си Валерий Найденов), паметна ще остане изявата му пред комисар Нели Крус в София. В типичния си байганьовски стил разпищоленият Блъсков тръгна да се хвали при посещението й в София през септември 2012 г. на среща с български журналисти колко много вестници бил създал. Комисар Крус го прекъсна със сарказъм : “ да не би да очаквате да ви бъде вдигнат паметник”!
Всъщност не е лоша идея. И без това въпросната оспорвана редакция на Блъсковия “Труд”, както разбирам(е) от скандала, се помещава на територията на музея, който се предполагаше да приюти за назидание грозилищата на художествено-монументалната възхвала на комунизма, но по волята на един друг Бай Ганьо бе наречен жизнеутвърждаващо “Музей на социалистическото изкуство”. Още не е късно В. Рашидов да добави в излаганата там колекция своя авторска малка пластика на големия самохвалко с указателна табелка:
“Главен зидаро-мазач през епохата на замазването на последиците от комунизма в българската журналистика”.
Много български “журналисти” с наслада се пльоскат по очи пред политиците с властови ресурс. Преди беше Борисов, сега на мода са Радев и Трифонов. Молбата за помощ от Радев и назначеното от него правителство е логична.
Мутрата козината си мени, но характерът-никога! Тази персона през паметните 90 бе (Луканов-Попов-Беров-Виденов) сол-ташак и съосновател, заедно с емблематични крадци, кредитни милионери, тарикати и другая сволочь, на фамозна българска бизнес-извадка. Да го е….а у журналиста! Покойният д-р Тони Филипов, работил години покрай него, описва в много от своите “Из записките на един луд” мръсотиите и манталитета на този цървул.
Екрана възхвалява, вестника целува ръка и защо не, вероятно така се надява да има достъп до властта, или поне обещание за пари, слава, постове, влияние без край, чак свят да ти се замай, днес мълчат, промълвяват дума тук там и се спрат, от зор ли, срам, пишман ли са с извинение, че в партията му няма лично мнение, някои шумно се кълнат, аман заман откъде да знам, кой всъщност е бил той, на магистралите цар,крал, на завой не се спрял, прерязал километри ленти, история, моменти, дали не в частта, където миналото тъне в калта, думата е за бившия шеф на охраната Ипон, дон Корлеон, доскоро настоящ премиер, дал взел чекмедже, глава, корем, сърце, пълни с пачки, колчета, асфалт, бетон, балон, от медии енциклопедии, съвест вероятно трябва, когато се мре, сега се оцелява, защо да подписват края
“Крайно време е да се спре със свободната журналистика”!
Г-н Инджев, вчера случайно слушах 12+3 по БНР – Волгин интервюира доц. Вацев и този говори за въвеждане на диктатура(!) като възможен изход от политическата криза в България. Моля ви, коментирайте този доцент и казаното от него поеже аз го намирам за доста смущаващо при положение че БНР не е някаква жълта медия като в. Труд, а обществена медия с конкретни медийни ангажименти.