Мигрантският Ханибал е пред портата? Охранителят се предлага за спасител в поредна паническа война

 

 

 

 

 

Поваленият автократ Бойко Методиевич днес надигна глава на партийно събрание. Надушва като акула, че има вероятност от кръвопускане и лов на ранени от страх избиратели. 

Самопредложи се да ни спасява от афганистанските мигранти.  Знае отлично, че няма вариант да му се падне шанс да употребява отново сервилното си отношение към турския президент Ердоган за собствените си цели. Но това не му пречи да изстисква поредни политически дивиденти от нещастието на мигрантите и страховете на българите от бежанска вълна. Раздуваше страховете от нея с пророкувания за милиони бежанци, които се готвели да ни прегазят ( цели десет милиона предвиди в един предизборен момент преди 4 годни), сърфирайки върху тази хипотеза в името на изборната победа на парламентарните избори през 2017 година заедно с патриотарските си подобия.    

Днес митичният мигрантски Ханибал отново е пред портата ни на Капитан Андреево, твърдят турски информационни източници, според които много афганистански бежанци са били подмамени да се отправят насам от фалшиви новини за отваряне на гръцката граница.

Разиграването на мигрантския коз на европейската карта отново се възражда. Създават се предпоставки за картина, подобна на онази през 2016-та, когато тук с пяна на уста ни обясняваха апологетите на окопалия се във властта Бойко Методиевич, че неговата покровителка Ангела Меркел всеки момент ще бъде пометена от германците заради либералното си отношение към бягащите от война чуждоземци.

Тя-прогонена, а той все така разгонен властник, на който нищо лошо няма да му се случи извън скута на западната му матушка. Това ни внушаваха.

Днес Меркел, 5 години по-късно, се готви да се оттегли спокойно и с вдигната глава от властта. Германският бизнес съобщава, че на най-голямата икономика на континента ще й бъдат необходими поне ( още) 500 000 мигранти, които да бъдат приобщени към усилията на германския локомотив да тегли Европа напред.

Къде са нашите пророци ( като Андрей Райчев, проф. Михаил Константинов, адвокатът му Георги Марков и пр. ), който вещаеха неминуема бърза разправа на германците с Меркел през 2016 година?

Тук са си. Нищо им няма. На почит са в телевизиите все така. На тях, както и на божеството им Методиевич, няма кой да им потърси сметка за съзнателните заблуди, които ни струваха цял управленски мандат на лъжци, успели да се възползват от страховете на българите. Последиците се изразяват в невиждана политическа криза на раздробеното политическо представителство като наследство на гербаджийското разпореждане в българския стъкларски магазин.

Чуе ли за тропот на мигрантски маратонки, нашият управленски маратонец се превъзбужда. Уж беше построил “непревземаема” ограда срещу нашествениците, а самият той не вярва тя да спре никого. Предлага си себе си като охранител. Приписва си заслугата да не сме стъпкани от онези многомилионна тълпа бежанци, с която ни плашеше. 

А може би този път тя наистина ще нахлуе- ако не в такива количества, то като достатъчно голяма маса хора, за да изпаднем в криза по тяхното настаняване и обгрижване? 

Не знаем и никой не може да каже какво предстои. Но опитните политически шмекери бързат да се позиционират с “казвахме ли ви?”.

„Hannibal annte portas“-Ханибал пред портите, казвали римляните, когато вечният град бил обсаден от победоносните картагенци и техните келтски съюзници след съкрушителната им победа над римските войски при Кана през 216 г. пр.н.е. След още едно поражение, което довело нашествениците пред портите на Рим. В столицата на империята дошъл на власт Квинт Фабий Максим, известен с прозвището си „Кунктатор“, т.е. „Изчакващия“.

Рим така и не паднал. Ханибал не получил подкрепления от Картаген за нахлуване на изтощените му войски в укрепения град. Предизвестената му победа се оказала древна фалшива новина, а втората Пуническа война завършила в крайна сметка с победа на римляните.

Не можем да направим много повече от римляните, освен да “изчакаме”. Но трябва да внимаваме кой бие камбаната за опасността от врага пред портата ни и какво цели с това. Не ни трябва завръщане на диктатора, дори и в римския смисъл на управник на изборна длъжност в условията на криза.

Една паническа война вече загубихме, позволявайки на “изчакващия” да се възползва от най-лошото (предположение) и да извлече отново полза от чуждото нещастие, макар пророчествата мигрантският поток да се превърне в потоп да не му се сбъднаха. 

Вместо да бъде наказан за лъжливата си прогноза, оракулът от Банкя беше на(д)граден с пълен управленски мандат. Този път не можем да си позволим нашият “Кунктатор”, който си чака реда да му паднем отново, да се възползва от поражението на сънародниците си на фронта на предпоставената от абдикацията му ялова война за руините от неговото наследство. 

Долу кунките на Кунктартора от властта!