Защо тъкмо съдбата на НСО разпали толкова страстите в парламента- не е каквото се вижда и каквото си мислите

 

 

 

 

 

 

Скандалите в парламента около законопроекта за Националната служба за охрана минават за новина на деня, но скандалната тема за мястото и ролята на тази службица не е от вчера. Уж е малка, уж е с охранителни и обслужващи функции само, но се оказ(в)а ключова. Защо?

На пръв поглед изглежда така, като че ли народните избраници бранят народа от разходната част на бюджета за НСО. Загрижени са кого имат право да возят и кого не служителите с костюмите, някои от които се оказаха по къси гащи в антуража на Ахмед Доган, когато бяха хванати миналото лято “по къси гащи” от един критично настроен политик, дебаркирал във владенията на техния недосегаем бос край Росенец в зоната на руския анклав на “Лукойл”.

Когато през 2009-2010 г. събирах информация за книгата си “Президент на РъБъ” един от основните въпроси, изникващи пред мен, беше на какво се дължи несъразмерната спрямо пълномощията му власт на моя главен герой в книгата. Няма да повярвате с какви хора разговарях. Някои от моите източници днес са на “висока позиция” в българската политика, други така и не напуснаха блатото, в което са били натикани не без личните указания на президента Първанов. И едните и другите се озоваха по онова време на поканата ми за разговор при условия за конфиденциалност. Спазвам уговорката.

Картината за това с какво се е занимавало НСО има своята “пикантна” страна, пред която дори и разкритията за нашенската Мата Хари и кюлчетата бледнеят по своя размах. Защото моите източници споделиха, че службата не само е закриляла, но и буквално е организирала снабдяването с кеф на палавия Първанов ( Гошето, както на подбив го наричали преди да стане партиен бос и президент колегите му от времето, когато му се сбъднала мечтата да се озове на жълтите павета). Доставките са били правени направо на служебния адрес на големия началник, както и по разни вили и ловни хижи, особено любими на страстния бракониер.

Все си мислех, че нещичко от този буен разгулен живот ще се появи с времето от страна на нечия проговорила съвест. Или поне за отмъщение. В страни, където законът пази правата на проговорилите, се намират смелчаци да напишат мемоари на подобни теми, но тук случаят явно не е такъв.

Хайде журналистите, които возеше със себе си в самолета по разни далечни екзотични страни, мълчат от срам ( надявам се). Яли, пили и се веселили на летящата му трапеза – чак до най-южната точка на Южна Америка, където той кара пилотите да кацнат за снимка с пингвините. Как да си признат след това измекярството!

Не познах за проговарянето на унизените обаче. Не познах заради големия страх – не моя в случая, защото все пак написах ( почти) всичко, което проучих. Спестих само онова, за което бях помолен да не споменавам. Пак заради страх. Страх от един президент, който не би трябвало да е толкова страшен, че улична продавачка да не си “спомня” , че предишната седмица самият президент си е купил баничка от нея в Симитли при поредния си бракониерски поход в околността. 

Големият страх беше причината тогавашният президент да може да се меси задкулисно навсякъде, където пожелаеше. И ще да е бил основателен, след като банкери и други негови приближени от най-тесния му кръг широко зинали лапачи се разделиха със здравето и дори с живота си.

Страхуваха се от фараона на върха на пирамидата на властта, в дъното на която стоеше информацията за всеки важен човек в държавата. Важните клечки ги возеше НСО. Служителите й са били задължавани да пишат “отчети”. Това са били шпионски сведения за личния живот и контактите на всеки един от пътниците в луксозните возила на държавна издръжка. А те бяха много и щедро обгрижвани – чак на ниво сътруднички от канцеларията на президента. 

Същата служба, която возеше и чуждите гости, е докладвала с кого се срещат, какви са особеностите на техните навици, във външния вид, в характера на “клиентите” им и т.н. Тези сведения са попадали на бюрото на всевластния държавен глава с ограничените по конституция пълномощия, но с неограничена информация за българския елит и външните посетители на държавата ни . Къде ли са отивали данните за особено “оперативно интересните” за руските служби западни гости на току що-интегрираната в НАТО България? С какво ли Първанов се отплащаше на Москва и на петата й колона у нас?

НСО, освен това, действаше в съзаклятие и с частни охранители. Както при гуляя през пролетта на 2010 г. на президента и на произведения от него в чин генерал от милицията, изкласил междувременно до премиер. Описал съм случая в споменатата по-горе книга. Научих за тайната другарски сбирка от местни хора, които са слугували в хотела на Златеви в Правец, надяващи се нищо да не се чуе за гостуването на “високите гости” и за изяденото от тях чеверме ( и друга консумация), охранявано солидарно с два кордона гавази, пазители на конспиративната сценка от “вражески” очи и уши – служители от фирмата на “генерала” и от НСО. 

Не знам как е днес. Но виждам, че тъкмо с реформирането на тази службица са се заели приоритетно сега депутатите по “сигнал” на единствената прозападна политическа сила в това Народно събрание. Явно има защо гербаджии, бесепари и прочее другарки и другари да се борят против промените в НСО. 

Продължавам да смятам, че мълчанието е злото, както кръстих първата си книга със статии от рубриката “ Статуя на свободата” във в. “Демокрация”. И както личи, поне досега, злото триумфира у нас напук на житейската максима, че доброто все пак побеждава – иначе нямаше да ни има на този свят като човечество, заето в огромната си част да прави добрини за себе си, семейството и околните хора до(б)ри.