Силата, този руски фетиш, този вечен приоритет на руския имперски манталитет, е постигната в България чрез Съединението от 6 септември 1885 година въпреки руската сила, опитала да отслаби Съединена България като наказание за Съединението й.
Това е накратко казано основното премълчаване в рамките основателния иначе общонационален патос днес в деня на Съединението. Патос, скопен откъм истината кой и защо се е опитал да попречи на българите да се съединят.
Всички политици, начело с президента Радев, повечето общественици и историци говорят на този ден със суперлативи за най-българския, най-истинския, най-автентичния български празник, но без обяснение за факта, че този “най-най-най” български ден от историята ни не е официалния Национален празник на България.
Мястото на Съединението като официален Национален празник вероломно е окупирано от 3 март по волята московската пета колона, заменила акцента си от амортизирания 9 септември с празника на благодарността към Русия от 19 век. Превърна го в нещо като уникален български вариант на Thаnksgiving day , на който продължаваме да плащаме данък съществуване на една империя, отказала до покани поне един българин на подписването на мирния й договор с другата евразийска империя, загубила контрола над България в полза на новите й руски владетели. Чрез тях била зачената българската свобода, повтарят в захлас благодарниците тук.
Колко пъти да повторя, че човеците, обединени в народи, не празнуват зачеването си, а датата, когато са се появили на света!
На 3 март , когато двете скарани от векове за регионално надмощие евразийски империи, не е поканен нито един български акушер на свободата – а само на Шипка, където се решава изходът от войната, загиналите за свободата си българи са били хиляди. Свободни са били да се разпореждат с българите само новините им господари, които нито веднъж не поставят въпроса за българската независимост под каквато и да било форма при предишните 10 войни с нашите османски владетели.
Десет войни без дума за правата и освободителна българите от страна на руските победители в повечето от тези войни!
Едва на 11-тия път обосноват похода си на Юг към мечтаните простори на топлите морета със страданията на народа, който упорито наричат славянски и православен, за да не го откроят като български сред останалите православни и славянски сегменти, които руската империя се стреми да си присвои и претопи.
И не, нито едно българско въстание, за разлика от въстанията в съседните земи, населени със сърби, черногорци, гърци, власи, не е осъществено с подкрепата на руското оръжие или дипломация. Априлското обаче бива употребено като повод за реванш на Русия срещу Османската империя 20 години по-късно след поражението й в Кримската война. Реванш, позволен от останалите тогавашни велики сили, включително и от онези които помагат за руския разгром в Крим във войната 1853-1856 г. Защо? Защото жертвоприношението на българите през април 1876 година скандализира европейската общественост и под натиска на тези настроения Русия получава европейски мандат да си го върне на османците за собственото си унижение.
В тази връзка и последователност би трябвало да се разказва историята на българското отърсване от вековното османско владичество. Не (само) заради чувствата, а заради фактите.
Ние сме единственият народ в света, който празнува “освобождението” си. Огледайте се. Няма да намерите друга държава, която отбелязва като национален празник освобождението си, особено когато то е дело на чужда сила. Държавите по света и техните народи са избрали за свои национални празници преди всичко датата на своята Независимост. А някои, като неутралната от гледна точка на НАТО и до днес Австрия, празнуват изтеглянето на съветските войски през 1955 г. – уж като ден на неутралитета.
3 март носи всички друго, но не и независимост на българите, попаднали в окупационен режим, чиято първа работа е да учреди Окупационен фонд за събиране на средства от българите, с които да бъде платена руската война за доближаване до Проливите.
Берлинският конгрес, то се знае, също не подарява истинска независимост на българите, но поне поставя на картата на света България след векове на заличаване на българската държавност. Русия, която тайно се споразумява много преди Берлинския конгрес с другите две европейски суперсили Англия и Австро- Унгария, се прави на нацупена като за пред наивните българи, че в Берлин е спазена тази нейна конспиративна договорка с Виена и Лондон.
Не щеш ли, както се казва в руските приказки, изневиделица българите решават да поправят тази международно наложена несправедливост, “рекламирана” като европейска под русофилски диктат у нас. И кой е най-озлобен срещу това посегателство срещу Берлинския договор?
Не друг, а Русия.
Тя наказва българския княз Батенберг със символично скъсване на руските офицерски пагони пред смаяните очи на Европа от този отблъскващ монархическите му роднини жест на враждебност от страна на “освободителката”.
Тя изтегля офицерите си, обучаващи създаващата се българска армия, с явното намерение да я обезглави и подготви да бъде сразена при първа наказателна военна акция за неподчинението на българите.
Тя се опитва да подучи османците да си върнат със сила Румелия, която им се полага по силата на Берлинския договор.
Тя заплашва с реокупация Съединена България и канонерките й тръгват към българския морски бряг, но биват възпрени от единодушната съпротива на европейските държави – отново придружена от бурни пробългарски демонстрации в много европейски градове.
Тя потрива ръце пред явната подготовка на Сърбия да накаже съединената България.
Тя, заедно със съзаклятниците си срещу българското независимо бъдеще от Австро – Унгария, оказва натиск за спиране на успешното българско контранастъпление с цел да спаси от българска окупация Белград.
Тя къса дипломатическите си отношение със Съединена България.
Тя започва война на вътрешния български фронт чрез петата си колона с подстрекаване на многобройни русофилски бунтове в армията.
Тя прави всичко това с шумно провъзгласения мотив, че със Съединението българите са нарушили същия онзи Берлински договор, който и до днес ни се навира в очите като дело на лошите европейци, срещу което Русия се била борила, но не могла да се пребори.
Сега ясно ли е на онези, които ( се правят, че ) не знаят горните факти, защо 3 март, а не 6 септември е официалният Национален празник на България?
Не е ли ясно, да кажа пак, че руските агенти за влияние у нас просто не позволяват най-истинският и естествен повод за национална гордост да замени натрапничеството на онази измама от 3 март?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА от Стефан Стамболов: https://kultura.bg/web/защо-русия-пречи-на-съединението/
За Подписка 6 септември да е официалният Национален празник на България!
Уж не е по темата, ама…
И де да беше сал льотчика, с мед да ги намажеш. Дори неговият първий душманин мълчи със страшна сила, сила страшна. Що ли не съм изненадан.
Линкът
https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-goran-blagoev-g-n-prezident-zashto-ne-pochitate-kragli-godishnini-kogato-balgarite-razbivat-na-put-i-prah-kazatsite
Кратко, точно и ясно. Благодаря г-н Инджев.
Честит национален празник за вас и читателите Ви!
Надявам се един ден като падне МОЧА, 06.09 да бъде обявен за националниЯТ празник на България!
Това е, което всеки истински българин трябва да знае и да носи в душата си.
Отлично резюме на събитията свързани с „първото“ ни освобождение, което, ха, да не се случи, защото както също е отбелязано, от Русия са били насъскани турците и сърбите за да ни окупират. отново. Така е трябвало да се осъществи желанието оформено при райхстадската тайна уговорка между Австроунгария и Русия, да не се дава възможност на България да създаде голяма и силна държава. Хубаво прави господин Инджев, че сочи историческите истини така, че те да не бъдат постоянно премълчавани и преиначавани. При това много жалко, че УЖ новии съвременни политици мълчат като риби на тези дни годишнини. Аман, и хич и да не ни дават „на разположение“ министри, които не могат да разграничат фалживите доводи и изказвания! Стига литкане, да си правят партии като Гоце и да си трошат главите, щом не искат обединение със свестните и показалите вече положителни качества!
Честит празник Българи! Честит празник Иво и семейсто!!! Само малко ме е яд на гъдуларя, съчинил песента Пустите клисурци, че ни е направил московци,но откъде да знае човека. България се е надявала на дедо си иван…
СЪЕДИНЕНИЕТО НИ ОБЕДИНИ БЪЛГАРИЯ. Въпреки Русия, въпреки нейните гниди русофилите-МОСКОВСКАТА ПЕТА КОЛОНА. Никога не го забравяйте. И сега така. Само СЪЕДИНЕНИЕТО С ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ ще ни избави от тяхната тегоба.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ! ВЯРВАЙТЕ В СЕБЕ СИ И БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, СИЛНИ И ЕДИННИ!
към Avakum Zahov:
По-скоро “дедо иван” се е надявал на нашите опъченци да не загуби 11тата поредна война от османците! Толкова ги е било страх от зеления байряк, че в тази война са участвали много малко рушняци, за сметка на много други националности. Без нашите опълченци, алкохоллизираната и деморализирана руска армия е щяла да загуби битките и при Плевен и на Шипка, а от там и войната! Нека да използвам едно русоробско клише с обратен знак: Ако не бяха нашите опълченци, сега ватниците щяха да ходят с потури и да говорят турски! Честит празник на всички!
Днес по “Евроком” другарката Искра Баева отново облъчваше публиката с проруска пропаганда. Александър Трети бил забранил на Султана да прати войски в Източна Румелия. Някой да е чел подобен документ? Доколкото знам аз е точно обратното, че го е насъсквал да влезе в Източна Румелия… Също тя твърди, че зад нападението на Сърбия стояла Хабсбургската империя, а не Русия… Как може такива да преподават в Университета…
Г-н Инджев, ще коментирате ли скандалът в Пловдив при откриването на паметника на Гаврил Кръстевич, когато откровения русофил митрополит Николай открито се е изказал срещу Захари Стоянов? Вие неведнъж сте цитирали славния ни летописец и във връзка с Левски, и във връзка с Русия!
Днез президентът Радев заяви в прав текст:
“Що се касае до тревогите на левите хора, които се опасяват да не бъде предадена тяхната надежда, искам да заявя следното: не аз съм човекът, който ще ги предаде”.
до Ivo Stefanov,
такива гюведии трябва да ги хване някой на място в лъжата и да провъзгласи там на всеослушание това като неосведоменост поради минимална аучна заинтересованост или незнание и като прокарване на чужди интереси за сметка на българските.
Ако обаче тя обяви, че е занаела за тези доводи относно споразуменията в Райхстадт, но не ги споменава понеже е на противно мнение, би трябвало научно да ги ообори с факти. Не да повтаря като папагал старте окупаторски твърдения. Сега поне има както свобода на словото, така и утвърден свободен академичен начин за изказване на конфронтиращи мнения, от които съответно може и трябва да се възползва. Освен това и съответните широки възможности за да се приложат нужните доказателства. Защото един такъв брътвеж целящ да дезинформира аудиторията й е от времето когато с репресии се затваряха устите. Това държание не е достойно за преподавател в сравнително реномирано учебно заведение, поне относно българските национални стандарти. С това си изказване тя принизява неговото качество.
@Ivo Stefanov
Ами може, Иво, може. Като е пълно с руски подлоги навсякъде, може.
И отново и отново да покажем руските архиви, издадени от руското имперско издателство, където ясно са показани загубите на Русия в руско-турската война от 1877-78 г: https://docarchive.wordpress.com/2016/03/23/загуби-на-русия-във-войната-1877-78/
Не съвсем по темата но заглавието ме върна към скорошни мои мисли – “Силата на съединението и слабостта на онези, които се боят от цялата истина за него”. Мислех си как някаква “етична” комисия в момента решава съдбата на плагиата Петър Илиев. По скоро как тази комисия най-вероятно ще излезне с някакви хлъзгави хватки и в крайна сметка ще го отърве. Ето това е слабост. Слабост е да се боиш от истината както казва г-н Инджев. Силни са тези общества и държави които са способни да назовават нещата с истинските им имена и могат да вземат трудните но правилни решения. В България ми прави впечатление винаги цари някакво разводняване, шикалкавене което в крайна сметка води до едно нищо. Слабохаракерност и липса на дисциплина не носят прогрес. В случаят с този крадец най-вероятно решаваща роля ще изиграят зависимимости/връзкарство някакви. В крайна сметка губят всички.
Честит празник на всички! Малко дати биха могли да се доближат до постижението ни от 6 септември и е логично това да е националния празник на нашия дом България (както вчера големият ми син на почти 6 каза какво за него е България).
Може и да ме поправят читателите на блога, но мисля, че и в Берлин няма поканен български представител за подписването на мирния договор?
Към Георги Георгиев:
Точно така, не грешите. На Берлинския конгрес рез юли 1878 г. официалната покровителка на българите Русия постъпва точно така, както и СССР в ролята на “застъпник” на България на Парижката мирна конференция след Втората световна война, където отказва България да получи статут на победителка. И в двата случая руско-съветската имперска дипломация смята за редно да говори от името на българите, сред които има достатъчно много слуги, раболепно разчитайки на това благоволение.
Както знаем, една Италия, родината на фашизма, получава такъв статут по настояване на своите освободители англо-американците.
Не Русия, а лично Бисмарк извоюва на Берлинския конгрес ( поне две големи) отстъпки от исканията на османците и съюзниците им. Удря по масата в най-буквалния смисъл на думата ( отивайки специално в залата, отредена за османската делегация с нахлупен шлем и шинел) и заявява, че Варна трябва да остана за българите въпреки настояванията на султанските хора. Пак той се заинатява и отказва София да бъде включена в пределите на Източна Румелия, т.е. номиналната власт на султана, защото била на юг от Балкана. Благодарение на това София се превръща в столица на княжеството ( по стратегически съображения в епохата на сухопътните войни в удобно защитеното за отбрана Софийско поле).
Да не говорим, че без неистовото настояване на Бисмарк Русия да започне войната с Османската империя Александър Втори, който се е колебаел до последно от страх да не се повтори Кримската катастрофа 20 години по-късно, тази война нямаше да започне.
Съображението на Бисмарк не е било толкова “пробългарско”, доколкото Германия е декларира ясно, че няма претенции за свои интереси в региона. Бисмарк просто е искал да на всяка цена да отклони създаването на френско-руски съюз срещу Германия и да насочи руските ресурси и усилия срещу османлиите в период, когато най-голямата опасност от военен реванш срещу току-що обединената от него Германия е идвала от Франция.
Без Бисмарк такава война нямаше да има. Това е установен исторически факт, който обаче е абсолютно непознат за масата българи днес.Бил е известен обаче на тогавашните българи и е част от обяснението за прогерманските настроения в България през следващите десетилетия.
В крайна сметка този геополитически германски косвен интерес изиграва най-важната роля щото Александър II най-накрая да събере кураж и да изпълни решението на Цариградската конференция. Но дори и след като обявява война, руският император бави още 2-3 месеца фактическата офанзива, страхувайки се някоя европейска сила, като Англия, да не се отметне и да застане с армията и флота си зад Турция като през катастрофалната за Русия Кримска война 20 години по-рано.Това в крайна сметка започва да се случва на финалната фаза от войната, когато присъствието на английските кораби в Босфора възпира мераците на Русия да се опита да превземе Констатинопол и да осъществи завета на Петър Първи Черно море да бъде превърнато в “руско езеро”. Сан Стефано днес е предградие на Истанбул, откъдето изморените, но въодушевени руснаци са могли да атакуват града с с един марш.
Впрочем, да сте виждали паметник на Бисмарк в София или Варна?
Не че е бил “българолюбив”( такива са били само отделни личности и части от населението в Европа ( особено либералните и социалистически настроените), демонстриращи симпатии към българите след османските кланета през 1876 г.), но е бил истинският детонатор на войната, която продължават тук официално да величаят като освободителна, макар да е била мотивирана от руския реваншизъм и стремеж към Проливите, посланик Игнатиев и много други видни дейци на имперската политика и дипломация откровено поставят именно настъплението към Проливите като главен руски приоритет ( реваншът също е бил важен, но сред най-важните приоритети, формулирани многократно от Игнатиев, е да не се допусне българите да получат прекалено много “европейски свободи”, омразни на руското мракобесие и лично на един от най-видните реакционери на Русия Н. Игнатиев, автор на първото в света държавно антисемитко законодателство.
За пред общественото мнение обаче причината за войната е замаскирана като освободителна за “православните славяни”, за да получи широка подкрепа в самата Русия сред населението, което съвсем не е било във възторг от перспективата да бъде за втори път злополучно пушечно месо на турците и западните им съюзници в рамките на две десетилетия.
Хиляди Българи загинали на Шипка и нито един циганин?! Г-н Инджев , разочаровате ме. Или остарявате или сте станал националист. Как може да пренебрегнете този велик етнос който ще гради бъдещето на РъБъ.
Към Професор А.А.:
Доста глупав опит за заяждане от страна на един “професор”, който гъделичка расизма на себеподобните си, за да блесне пред тях с тъпоумието си.
Аз остарявам, както всеки жив човек. Само че някои остаряват без да оглупяват непременно, но други са глупави по рождение и остаряването не им се отразява като помъдряване – акО да претендират да са професори.
Апропо, един истински професор би се гордял с името си. Така че сте най-обикновен провокатор – примитивен при това.
Съединението от 6-ти Септември е само половината работа. Да го обявим за най-важният национален празник означава да принизим делото на Илинденци.
(нищо, че те вече не останаха българи по онези земи, но принципът е важен).
Бедна ми бедна Искра, бедна ми бедна Баева! Защо не се ограничи с лъжите за антифашистката борба?
Като капак на всичкоq на сайта на БНР виждам, как някоя си Диана Цанкова твърди, че на Берлинския конгрес Великите сили разделят България на пет части (!?!)… при положение че Северна Добруджа, Ниш и Пирот са харизани още при великия Санстефански мирен договор (хм, това “мирен” малко мижаво звучи…как не са се сетили да го наричат “освободителен”?).
@Професор А.А. – тънък подигравчия или неразбран шегаджия?