Подкуп (не)даден, подкуп неприет – няма радост в тази гадост

 

 

 

 

 

Само веднъж ми се стори, че се опитват да ми предлагат подкуп. Оказах се важен за ядреното лоби в момент, когато бях част от обществения комитет срещу АЕЦ “Белене”, допуснат до медиите да полемизира със своите антиподи в навечерието на референдума “за” и “против” съветския ядрен проект през януари 2013 година.

Защо се изразявам така внимателно, че ( само ) ми се е сторило ли? 

Защото до конкретно предложение не се стигна. В момента, когато заподозрях, че разговорът върви натам, той беше прекъснат от мен в зародиш. Персоната срещу мен в едно кафене бързо смени темата и още по-бързо се разделихме. 

Нямам доказателства да докажа подозренията си, които възникнаха у мен, след като от ядреното лоби ми предложиха “ да си срещнем интересите”. Ето защо съм толкова внимателен. Изправял съм се в съда в ситуация “дума срещу дума” и знам какво е да очакваш на кого ще повярва съдията.  За щастие съм спечелил всичките дела, с които се опитваха през последните няколко години да ми затворят журналистическата уста и не мога да не отдам дължимото на съдиите. Пост фактум това не е подмазване и опит за “подкупване” на съдия. 

Ще попита някой защо изобщо съм отишъл на предложената среща. Отговарям: защото не знаех, че ще обсъждаме ядрената централа. Друг изглеждаше анонсът за срещата с конкретната персона, за чиято връзка с ядреното лоби разбрах първо по разкритието в хода на разговора от чие име идва, а след това и като се поразрових какво я свързва с тези среди. 

Не че се хваля, но за лишен от постоянни доходи човек ( журналист ) изглежда изкушаващо да се заиграе с най-богатите хора в държавата. Пък и не е за хвалене – за доста колеги сигурно минавам за будала. Като знам как същото това лоби ги “командироваше” чак до Китай да зяпат и да хвалят реактори от същия тип, който Русия ни пробутва и накрая успя да ни ги продаде двойно – веднъж по себестойност и втори път като глоба за закъснялата покупка!

Не съм се консултирал чисто юридически що е то подкуп, но в публицистичния смисъл това е нещо много повече от пари в плик или предадени по друг начин. Подкупът може да бъде и дребно предателство срещу голяма услуга или кариерно израстване. Как точно става “отблагодаряването” е въпрос на ситуация, възможности и въображение на участниците в престъплението. Не знам. Отказвал съм толкова пъти да “ходатайствам” по молба на готови да се “отблагодарят” познати ( и непознати дори!), че ми е бедна фантазията какво още може да се измисли от желаещите да уредят себе си или някой близък по т.н. “втори начин”.

Всички тези доста абстрактни разсъждения без конкретика в тях се породиха в мен от скандала с (не)предложения подкуп от Татяна Дончева, неприет от депутати от ИТН. 

Опитвам се да кажа, че в зажаднялата за справедливост публичност подобен скандал може да срине не толкова репутацията на заподозряното лице, но и да закопае още повече образа но политика(та). Сега той е затънал в пясъка на тази пустиня откъм разкрития до кръста. Но има всички изгледи да бъде засмукан още по-дълбоко.

Едва ли ще бъде доказано подобно намерение за престъпление, от което вече започнаха да отстъпват в твърденията си от ИТН. Сигурно си дават сметка, че в съда нямат шанс. Техният лидер Трифонов вече призовава двете страни да застанат пред една машина, която да отчете кой лъже.

Това са си техни отношения, но има друго и то е най-лошото: че обвиненията в предлагане на подкуп от политик на политици звучат в ушите на преобладаващо мнителната аудитория правдоподобно и без доказателства. Машината за слухове, която и до днес не е произвела нещо повече от слухове поради липсата на подкрепа от машината на институциите, дълбае дъното на доверието в политиката. Не ми се мисли за момента, когато ще го подкопае дотам, че  заедно с нея ще се провали и демокрацията.

Както се вижда от злорадството във връзка със скандал на провалени политици, като Методиевич и Бареков, тъкмо това им се иска. Единият предлага собствената си реинкарнация като “спасител” от пропадането ( хаоса, както той  нарича състоянието на политиката без неговото всевластно доминиране над нея), а другият просто се радва да види омаскаряването и на други свои подобия.

Няма радост в тази гадост.

 

6 мнения за “Подкуп (не)даден, подкуп неприет – няма радост в тази гадост”

  1. Преди време ми дадоха обичаен бизнес подарък по Коледа. Нали знаете, фирмите подготвят торбички с календар, тефтер, химикалка и куп още подобни канцеларски дреболии с рекламна цел, и ги раздават на свои контрагенти и партньори. Понякога слагат и по някоя бутилка. Та и до мен достигна една такава торбичка, която в момента на получаването не погледнах, защото знаех съдържанието ѝ. Само че по-късно вечерта като я прегледах, се втрещих. Освен всичко гореописано вътре се гушеше и малка стилна кутийка, която като отворих, съдържаше ръчен часовник. Още на пръв поглед си личеше, че не е от най-евтините, но като направих справка в мрежата се оказа, че струва около 20 мои месечни заплати.

    Може да ми вярвате, може и да не ми вярвате, но през тази нощ не можах да мигна. По-безпокойна и дълга нощ никога не съм карал, дори и като се раждаха децата ми. Ужас! Едвам дочаках новия ден, та да се обадя на този, който ми беше донесъл торбичката и да му я върна цялата.

    Разказвам това не за да се хваля, че съм отказал подкуп, а защото чувството е отвратително. Имах усещането, че съм пропит от гадна миризма и никакъв душ не може да я отмие. Едва няколко дни след като се отървах от отровния подарък, успях постепенно да се отърся от това чувство. И въпреки че оттогава минаха години, още се усеща.

    Разбира се, спрях всякаква комуникация с въпросния „дарител“. Но също така не бива да забравяме, че „Малкият подкуп е обида и за двете страни“ :))))))

  2. Играта не само загрубя, но и стана много груба. За една Татяна Дончева е гостувала в Шоуто на Слави, при Крум Савов и при Тошко и доста се изненадах на един скеч в който Камен Воденичаров и Мариан Бачев се опитваха да имитират уж Хаджигенов и Дончева. Приех го като пресизвестие за буря, така и стана. Няма да вземам отношение по съществото на казуса, но последното развитие на нещата ми докара искрен смях.Всъщност не е смешно, а жалко, особено след като и прокуратурата се самосезира. Скромно ще припомня, че първа заявих в този форум, че ГЕРБ–ИТН=128 са мнозинството в това НС и се оказах права; сега са обединената опозиция. ТД може да се защити сама и ще е интересно да видим как точно ще го направи. Няма да питам дали все още има хора, които искат да говорят с ИТН, но на този фон все по-важно е Христо Иванов да отговори защо ходи в офиса на Слави Трифонов.

  3. Какво лошо има в това? Ако е вярно Дончева им е предложила много пари за да съставят правителство каквото всички искахме.
    Престъпници са тези,за които народните работи са търговия. Изглежда 500000 са им били малко!

  4. След изказване на Т. Дончева, че зад проекта ИТН стоят Доган и Орлин Алексиев се появи версията за уж предлаган подкуп месец след случката. Въпросът е защо са прикривали това престъпление цял месец и ще се сезира ли така скоростно прокуратурата и за него?

  5. Аз не искам правителство с Бойко Рашков и Янаки Стоилов.Някой може да е доволен от правителство с министър -председател Мая Манолова или и сие,аз не съм.Приемам само правителство на ДБ.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.