От “Симов верую” в Америка, до Робеспиар на червения реваншизъм

9 септември е. Вирусът на комунистическата пропаганда се върна днес към своята съветска перестроечна фразеология.

Чрез изказване от парламентарната трибуна това беше демонстрирано от дежурния гьобелссурат на БСП Александър Симов, направил кариера в партията през последното десетилетие със злобните си излияния на идеологическа основа. В този смисъл Симов се превърна в нещо като говорител на екстремния комунистически реваншизъм и законодател на терминологично ниво на модата при заклеймяването на враговете според актуална обстановка. Успя да надкрещи фалцетно опитните, но прегракнали вече каки и батковци, лелки и чичовци, баби и дядовци, поради което беше награден не просто като депутат на партийната хранилка, а като лично оръжие на Нинова за стрелба напосоки с джепането на “вечната злоба на роба”, без която партията не може да разчита на подкрепа от вярващите в нея реваншисти.

 

При разпадането на СССР, повлякло и властта на Живков в най-покорната колония на империята на злото, като основен враг на промяната беше сочена комунистическата номенклатура. Внушаваше се, че “строят” си е хорош, но една шепа привилигировани го били изкривили от лична корист. Не че не беше вярно това за шепата циници, които си живееха царски сред сивата маса поданици с подстригани по калъп чутури и заплати, само че мантрата за “добрия цар” и лошите боляри целеше да отклони вниманието от антидемократичната същност на “най-справедливия строй”.

След като номенклатурата се прероди в новия икономически господар на свободния пазар приказките за това колко е лоша бяха заменени с оплюване на оживелите по чудо от репресиите “бивши” буржоа и “пребоядисалите се”. “Дума” се нахвърли срещу този врагове, които оприличаваше на хлебарки. Какво повече да припомням…

Младият Виденов, комуто днес подражава по злъч младият Симов, възроди понятието “чорбаджия” като главен идеологически противник – нищо, че нароилите се чорбаджии в началото на 90-те години като правило бяха тъкмо представители на т.н. червена буржоазия, както всъщност хората наричаха привилигированите си сънародници по времето на НРБ.

Отварям скоба да поясня за себе си, че съм заподозрян да съм си живял прекрасно при комунизма, поради което завистливият Симов откровеничи по мой адрес, че не можел да ме “диша”. Давещият в асматичен бяс явно се има за страдалец от онова детско за него време, но да не се впускам по нанадолнището на сравнението. Ще кажа само, че наистина (о)живях, противно на някои очаквания, каквито вероятно имаше, когато ме катапултираха с нулев професионален, житейски и всякакъв друг опит да се пека – вместо офицерите от службите, отказали да заминат –  в пожарищата ( в най-буквалния смисъл, достигащи не веднъж входа на кореспондентския пункт ) като кореспондент в най-горещата точка на света Ливан в най-гадната фаза от касапницата с всекидневни бомбени атентати, неспирни престрелки и артилерийски обстрели. 

За мен тя беше не само всеобща, т.е. застрашаваща всеки живот, но и твърде лична след серия от въоръжени нападения срещу личността ми с цел грабеж и сплашване. От този гурбет ( да го намажеш с мед ) спечелих една лада като рекапитулация, която след капитулацията на комунизма продадох на безценица по време на голямото нямане на бензин при управлението на др. Луканов.

Фразеологията на реваншизма в защита на мутациите на комунизма премина по-късно през псувни по адрес на “реститутките” ( къде си Нора Ананиева да отговориш или си отдавна достатъчно “Хепи” след голямото гепи?), “грабителите приватизатори” ( къде си Нинова да се защитиш?) , за да достигне епохата на Путин и да вземе на въоръжение неговата война срещу “соросоидите” ( разбирай – хранениците на еврейския капитал ).

Симов има определен принос в разпространението на налудното понятие “психодесни”, заменило в наше време образа на “фашиста” на принципа, че който не е с нас е “психодесен”, т.е. “фашист”. Имам съмнителната част и с тази храчка да съм обливан, дори открояван от него сред  масата “психодесни”.

Временното примирие във войната срещу техния по произход и манталитет Бойко приглуши временно и крясъците на Симов. “Психодесните” бяха повишени в “градска десница”, с чиято помощ левицата искаше да се отърве от амортизирания близнак на Нинова, с която по различно време, но по еднакво символичен начин се кланяха на паметника на Живков ( Симов също беше в компанията, която Нинова заведе на това поклонение като първа стъпка в утвърждаването си като новоизбран лидер на БСП ).

И ето че днес самоназначилият се за Робеспиар на партийната пропаганда Симов направи кръгом и отново се върна към темата за номенклатура от комунистическо време. Този път захапа децата й с обвинението, че те се намират в “Демократична България” и поради това щели да празнуват днес 9 септември. Доста нагло внушение, особено на фона на факта, че в редиците на БСП маршируват многобройни рожби и внуци на истинската едра червена буржоазия. Те обаче са “добри деца” на номенклатурата заради своята проволинейност в маршируването, както излиза.

Къде остана “човеколюбието” на червения агитатор, стремежът му към “справедливост” при това нападение срещу истината, че човек има право да мисли различно от своите предци, когато употребява своята глава, а не се търкаля надолу по инерция, зададена му от промивачите на мозъци от предишното поколение? 

Той очевидно вярва, че промиването при него е отсяло златни мисли, с които да дарява злощастните си слушател и читатели. Вярно е, че е осребрил вече фанатизма си, но явно среброто и сребърниците не му стигат. 

Пишейки горното си давам сметка, че нарушавам златното правило да не си губиш времето с опониране на човек, който не заслужава това. Какво да се прави, не съм Чърчил. Бил е яростен антикомунист, но и съюзник на СССР през Втората световна война, най- дълго воювалият с нацизма световен лидер ), който е оставил доста съвети по темата. Не беше случайно, че тъкмо неговият знак на победата беше възприет в България като символ от всички, които Симов толкова много мрази при всичките му фази на деградация – от голям фен на Америка, написал своето “Симов верую” в нея, до днешния дегенерат . https://ivo.bg/2014/04/09/как-симов-обърна-американската-палач/

Ето някои от заветите на Чърчил.

 

 

 

 

 

 

Нищо в живота не вдъхновява толкова, колкото да са стреляли по теб и да не са те улучили

Фанатикът е човек, който не може да си промени възгледите и не може да смени темата.

Никога няма да изминеш пътя си докрай, ако винаги се спираш да хвърлиш камък по всяко лаещо куче.

Ако преминавате през ада вървете без да спирате.

Имаш врагове? Това е добре. Значи в живота си някога нещо си защитавал.

Никоя звезда няма да блесне, докато зад нея не се появи човек, който държи черно платно.

И да попитам накрая риторично: като ви е толкова ценен 9 септември, защо панически го заменихте чрез вашето парламентарно мнозинство преди 30 години с 3 март, (чрево)угодници на съветско – руската трапеза?