Мъглата на “хаоса” е заменена от димната завеса за предизборното опипване

Досегашната мъгла на политическия хоризонт в условията на “хаоса” започна да се вдига, за да отстъпи място на съзнателно предизвикваната димна завеса. Опитните политически сладострастници от партията за европейско разхищаване на фондовете опипват общественото мнение с подхвърляне на имена като “възможни” кандидатури за техен президент. 

В съгласувана атака на този фронт досегашният дежурен фаворит за гербаджийски премиер Даниел Митов “отвори място” за други вероятности с неделното си изявление ( някак между другото в едно интервю), че няма да е кандидат за президент. И мястото веднага беше запълнено от две други синхронни изявления със споменаване на едно и също име. 

Завъртяха в центрофугата на очакваните реакции хипотетичната кандидатура на Петър Стоянов. Плевнелиев го нарече ухажорски “вълшебен и мъдър”, като за по-достоверно съобщи, че си е говорил с него по телефона – явно по тази тема, но без явен резултат от гледна точка на съгласието на Петър Стоянов, намерил сега говорител в лицето на друг президент от миналото, който самият се постави в положението на невълшебен и немъдър на миналите президентски избори. 

Със същата тема се обади и немлъкващия при никакви обстоятелства, дори и при най-позорните за вожда му, Тома Биков. Той пък, понеже Плевнелиев не е член на ГЕРБ и говори само в лично качество, внесе общопартийна окраска в интригата. Заяви, че кандидатурата на Петър Стоянов се обсъжда – някак така, като че ли сама се обсъжда. 

А сега, внимавайте – кое име още се обсъжда, според него? Познахте, на Бойко Борисов, както ни информира Биков също някак между другото !

Чакайте, нали уж лично няколко пъти , като при развод на мюсюлманин, длъжен три пъти да каже “талак, талак, талак”, за да се разтрогне брака му според шариата, същият отрече, че ще става кандидат за президент! 

Ами Петър Стоянов, който на въпрос дали би се кандидатирал заяви само преди дни, че трябва да се даде път на ново поколение?

Пожарните обстоятелства явно налагат пожарни решения в горящата къща на пожарникаря. Колко му е да се отметне като безброй пъти е правил в битността си на политик, който в зората на своето медийно (пре)възнасяне категорично отрече в моето студио един ден да става политик, защото вътрешната политика била екскремент в целофан. Само че той е свикнал да се явява на избори при гаранции за победа, каквито срещу конкурента му Радев не само няма, но направо са нулеви. Иска му се от десетилетие насам да си сложи президентския венец като почетна форма на пенсиониране след неспирните победи, но страхът от поражение го държи буден край шкафчето с благините, които е натрупал.

Ученикът му Иван Гешев също заяви със сто процентна увереност, че няма да се кандидатира за главен прокурор. Месец по-късно не само склони, но и го направи в обстановка на подсигурена солова изява в тази роля, обяснявайк, че да се състезава със себе си е повече от нормално. 

По този начин предизвестената преждевременна смърт на този състав на парламента  внесе нова и контролирана (не)яснота в политиката у нас. Напомня на мъките политически след дългата комунистическа диктатура и лутането из лабиринта на измъкването от нея. Само че тогава имаше един Горби, който със съветския сърп разсече горбиевия възел у нас, като връчи чука на отстраняването на Живков на най-близките му ковачи на комунистическото бъдеще. Нищо подобно не се наблюдава в преродената БКП, където цари пълно раболепие пред лепия вожд, който зове за “работа, работа, работа”.

И както се вижда, дежурните интриганти от обкръжението му, се захванаха да обработват публиката.

Паралелът с БКП е напълно легитимен не само заради вождистката аналогия. Защото управлението на ГЕРБ беше толкова “многопартийно”, колкото и на БКП – БЗНС беше двупартийно. Кой поради илюзии, като Реформаторския блок, кой по чисто користни партийно-партизански подбуди, помогнаха на еднопартийното управление да се легитимира у нас и пред света като “коалиционно”. А под “коалиция” разбираха коленето и бесенето, съсредоточено в ръцете на сикаджията.

Прекратяването на едноличното еднопартийно управление роди опити за нова перестройка, но без гласност по стандартите на истинската демокрация, която изисква свободни медии. Тук те още си живеят в епохата на техния Тато от Банкя. Той не спира да говори за необходимостта от обединение в хаоса, който причини с наследството си точно както след рухването на комунизма непрекъснато ни тикаха руините му в очите с назидателен реваншистки тон “вижте какво стана сега”.

Стана, да. Но не се случи изведнъж и без причини назад във времето. Цинизъм е да бъдат обвинявани за “станалото” онези, които бяха държани далеч от властта, а някои бяха тормозени с избирателно прилагане на закона срещу тях. Сикаджията не спира да предлага себе си да  въведе ред в създадения от тази ситуация хаос. А хаос нарича споровете, препирните и несъгласията между политическите субекти, които замениха неговото време на парламентарна диктатура, когато нареждаше на депутатите от мнозинството му как да гласуват докато той си рита мачлетата или обикаля с джипката да се подиграва на всички, че лично контактува с народа по свой избор и вкус. Щото разните там “тулупи” и “жълтопаветници” не са от този народ, а от вражеския контингент, който трябва да бъде мачкан и бит от полицията му дори, когато реши. 

В крайна сметка това криволичене и кълчене прилича на (не)осъзнат сговор Румен Радев да спечели изборите – отново със съучастието, ако не и пак по волята на главния му конкурент. Снишаването около него е пълно като на колективна снимка на Путин с “почитатели”, подбрани ниски на ръст, а който от палячовците стърчи до него поради недоглеждане на режисурата получава инструкция да приклекне.

НА СНИМКАТА: Путин сред своя пътуващ цирк, както го наричат опозиционери в Русия във връзка с факта, че едни и същи лица се появяват уж като местни негови почитатели в различни точки на огромната държава на разстояние от хиляди километри. А пък стърчащият една глава над Путин ученик прикляка стреснато след очевидно подвикване в последния момент…