Изборите в Русия приключиха и основният въпрос на разочарованите руснаци в социалните мрежи е защо изобщо трябваше да бъдат организирани, след като победата на управляващата “Единна Русия” на Путин беше предизвестена.
Ето накратко и други мнения.
Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел заяви, че руските избори са протекли със сериозни нарушения.
Държавният департамент на САЩ разкритикува изборите в Русия като нечестни.
Полша отказа да признае за легитимни състоялите се в Русия избори.
А България? Най- вероятно България, вярна на заветите на диктатора Живков да се снишава, докато бурята попремине ( особено източната), ще си остане скрита зад колективното мнение на ЕС във връзка с установените от мониторинговата група “Голос” повече от 5 хиляди възможни нарушения на изборите – два пъти повече от състоялите се преди 5 години избори в Русия.
НА СНИМКАТА: Руски бедняци бъркат в кофите за отпадъци ( честа сцена с бедни, които причакват изхвърлянето на стоки с изтекъл срок на годност). Саркастичният коментар в мрежата казва: “Гласоподавателите си получават наградата за правилното гласуване”.
Реакциите на критиците обобщава един опозиционен коментатор в руската мрежа, според когото властите се правят, че правят избори, а гласоподавателите се правят, че наистина гласуват. Класика от времето на комунизма, когато трудещите се правеха че работят, а държавата – че им плаща!
НА КОЛАЖА: Възрастна рускиня разбира, че внукът и гласувал за “Единна Русия” и приписала къщата си на котарака
Сарказмът и черният хумор дефилират в руските социални мрежи. Въпрос ( във връзка с официалната позиция на Кремъл, че талибаните били “адекватни и нормални момчета ):
“Талибаните дали вече поздравиха Кремъл за нормалните избори “?
НАМЕРЕТЕ РАЗЛИКИТЕ: Вячеслав Молотов, външният министър на Сталин, се ръкува радостно с нацисти ( със самия Хайнрих Химлер, шефа на Гестапо и отговорник за масовото унищожаване на евреите). Сергей Лавров, външният министър на Путин, се ръкува в Москва с делегация на доволните от руското ухажване талибани.
Констатация на подбив:
“Ислямска държава отказа да поеме отговорност за резултатите от изборите в Русия”.
И още:
“За да избегнат намесата на Държавния департамент на САЩ в изборите Централната избирателна комисия публикува резултатите ден преди те да започнат”.
Има и засичания на фактологични абсурди. Като фактът, че по официални данни руските въоръжени сили наброяват 900 000 души. А един зам. министър на отбраната обяви, че са гласували 1 200 000 военни
“ Цар Петър си имал войска за развлечение, а цар Володя сега ще си има такъв парламент”, пише един зевзек. Отбелязвам във връзка с бутафорните полкове, с които младият Петър се развличал като юноша още преди да стане Велик, че на руски “потешаться” значи преди всичко да се подиграваш
( У царя Петра были потешные войска, а у царя Володи будет теперь потешная Дума).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: https://offnews.bg/sviat/kak-se-praviat-50-na-parlamentaren-vot-kratak-narachnik-na-izbornite-759999.html
https://faktor.bg/bg/articles/v-rusiya-nay-nechestnite-izbori-na-desetiletieto
А резултатите от Москва излязоха вечерта на другия ден (последни), след като екзитпула показа 37% за ЕР. Окончателните вече бяха почти 50% за единоросите.
И като почнаха едни съмнения…
„гласоподавателите“ си получават „заслужена награда“ от кофите за отпадъци! Мога да си представя, че военните са организирани в мероприятие ПОД СТРОЙ да отидат да гласуват. И това за съжаление не е за смях, защото сме го преживявали многократно, когато трябваше също да ходим под строй на манифестациийте за 1.Май и за 9.Септември. Тогава също се следеше и кой отсъства там.
Изборите също бяха задължителен фарс, защото ако липсваш и не си отметнат в списъка, имаше поголовни наказания със затвор и лагери. Нещастни руснаци, дано поне да са привикнали, защото горките друго не познават. Спомням си как ходеха като стадо под строй на плаж, когато идваха на почивка на морето ни. А вечер не смееха (явно не им разрешаваха) да излизат от хотела-общежитие. Тяхното виждане не беше по-друго от това на руските ни „освободители“ от османците по време на руско-турската война. Тогава също така са се чудели от какво точно ни освобождават!
Какво въобще искат опозиционерите от Владимир Путин. Александър Солженицин споменава, в 1962, Хрушчов вместо да наказва, започва да одобрява, виж го ти либерала, това е бунт, няма вече посока, ставаме тълпа, какво ще правим отсега, и организират специална изложба на която водят главния за повода, дано пие глътка вода, от тяхната чаша любов, с капка отрова, където трябва да си излее яростта, и така,-
„Срещата на 17 декември стана месец без един ден след публикуването на „Иван Денисович“ на 18 ноември — и събитията бяха свързани. На всички благоразумни комунисти „Иван Денисович“ беше им показал, че повече не бива да отстъпват, че както е тръгнало, ще се сринат и държавата, и партията. Сталин, колкото и да е проявявал тъй да се каже, личните си прищевки, всъщност никога не е напускал партийния коловоз: дори унищожавайки ленинската партия, той е бил не против партията, а с нея — и се е носел инерционно на верев по ленинския път. А Хрушчов, без никога да унищожава и външно спазвайки партийната линия (по мисленето си той беше значително по-близо до 20-те години, достатъчно е да се сети човек за лютата му омраза към църквата), — час по час, подтикван и от характера, и от сърцето си, най-неочаквано изскачаше встрани, което една равномерна тоталитарност не можеше да си позволи. Измежду тези разрушителни явни подскоци беше разделянето на партията на промишлена и селскостопанска; но и разхлабването в литературата за предвидливите комунисти беше доста застрашително: ами ако бъде позволено печатно да се обсъжда ГУЛАГ, нали нищо няма да остане от системата? И тъй, след пробива на „Иван Денисович“ се налагаше спешно да вразумят Хрушчов и да го издърпат обратно в коловоза. Кой от ЦК ръководеше тоя поврат — не се знае достоверно, но като нищо може да бъде заподозрян Суслов. (В противоречие с това единственият от вождовете, който през почивката дойде да се запознае с мен, беше пак Суслов. Но може би тук няма противоречие: оглеждал ме е и си е правил сметка как да придърпа и мен на техния коловоз?) Беше разработено хубавичко: ако вразумяването беше насочено срещу Хрушчов, а той се опънеше, — щеше да се развали работата, нищо нямаше да стане. А да се навират между шамарите и да убеждават Хрушчов, че „Иван Денисович“ е грешка, — нямаше начин. Но измислиха как срещу Хрушчов да насъскат самия Хрушчов! — и така бяха осигурени натискът и енергията на обратния завой. Още на 1 декември нагласили в Манежа изложба на художници от недопускаемите течения (включително и на платна от 20-те години!) — и приятелски завели Хрушчов да му покажат докъде води слободията в изкуството. Хрушчов, естествено, поради простодушието си се вбесил — и още там го навили да вразуми дейците на изкуството, ако ще още утре, оставало само да се извърши организационната подготовка. Права им излязла сметката, че инерцията на общия завой после ще забърше и лагерната литература. Но аз се озовах на тази среща засега не като главен виновник, а като главен герой.“
изобщо сега, засега, днес, групи какви ли не, порой, навярно една ще победи, друга ще сглупи, понякога и двете, все пак може би в каквото и да се кълнете, обичате, презрете, какво са вековете, щом мига обвинява, прегръща, прощава, забравя