Да и 22 септември може да замени 3 март, стига руското статукво да позволи

 

 

 

 

 

От всички изявления във връзка с днешния Ден на независимостта най-много ми хареса призивът на СДС този официален празник да стане Национален – макар, че личните ми предпочитания за Национален празник да са за общонародното дело от 6 септември 1885 година. https://www.vbox7.com/play:bc750f2c71

Хареса ми инициативата на СДС с факта, че по този начин се отрича  наложеният от московската пета колона руски празник 3 март, превърнат в Национален на мястото на съветския 9 септември. Не го заявяват открито, а малко така “дипломатично”, за да не дразнят Путин (по метода на коалиционния им батко Бойко от Банкя), но все пак косвено призовават за отказ от 3 март като Национален празник.

Но има и нещо, което не ми хареса в позицията на СДС. Нямам предвид, че борави с отреченото от повечето днешни историци понятие “турско робство”, което продължават да си харесват у нас желаещите да бъдат потомци на роби. Такова самосъзнание не вирее в нито една друга днешна държава, била някога част от Османската империя .

В нито една! Идете кажете на гърците или сърбите, че произхождат от роби, но вземете мерки преди това да гарантирате някак си личната си сигурност…

Робското самонаказване в България, която отбелязва и 100 години без своя литературен патриарх Иван Вазов. Той е наложил с перото си термина турско иго, но също така се е обърнал към руските агресори в Добружа през 1916 г. с “вий иго ни носите ново”. Да произхождат от роби е удоволствие само на робуващите на русофилията, която Вазов успява да преболедува. На русофилстващите им се нрави да се чувстват освободени от победителите в евразийската надпревара кой да управлява българите, избирайки нагайката , а половин век по-късно сърпа и чука.

Явно и на днешния ден и на днешния СДС също се харесва същото.

Но да се върна на мисълта си какво най-вече не ми харесва в изявата на коалиционните съратници на Методиевич. Не мога да се начудя, как така са си толкова близки с него, как са му толкова важни за посиняване на червения му заник, а да не му повлияят за толкова важно решение като смяната на 3 март с 22 септември. Или си говорят с него само, когато се наложи да му чистят червения заник от избори на избори?

Апропо, твърдението, че “група българи” били извършили Съединението като стъпка към Деня на независимостта ми напомня за “групата граждани”, които протестирахме на 3 ноември 1989 г. пред Народното събрание с искане за демокрация. Наречени бяхме “група граждани” в кратка дописка в “Работническо дело”. Всъщност, както се видя само седмица по-късно след като група заговорници свалиха Тодор Живков, това искане беше на българите изобщо. Не беше наистина чак толкова единодушно, както на българите по отношение на Съединението през 1885 година, но се споделяше достатъчно масово, за да не позволи партийният преврат да си остане само дворцов, макар резултатите от него да се изродиха след това в подмяната на 9 септември с 3 март. 

 

Ако имаше ден, на който е постигната окончателна българска независимост от СССР той щеше да е много подходящ за Национален празник. Както в Австрия. Там празнуват изтеглянето на съветските войски. Но такъв явно не е настъпил у нас. Напротив, в настъпление се опитва да премива съветският постколониализъм. Според неговата пропаганда днес пъшкаме под евроатлантическо робство. Така заявяват от Москва и ехото тук робува на тази инструкция.

Само че днешната минимална работна заплата в “поробената” от Европа България е два пъти по-голяма от подаянията за крепостните на Путин. В България тя е 332 евро, а в Русия е 160. И това се случва въпреки почти пълната ни продължаваща постсъветска зависимост от Русия в снабдяването ни с енергийни източници. А какво ли щеше да бъде, ако в тази ключова, основополагаща област от икономиката бяхме постигнали повечко независимост?

 

 

 

 

 

 

5 мнения за “Да и 22 септември може да замени 3 март, стига руското статукво да позволи”

  1. Господин Инджев, чудите се защо и как така СДС са толкова близки с Методиевич? Според мен, има три вариянта– Ако започнем с най- благоприятният, който не подронва достойнството на колаборацията им е, че по този начин желаят да подтикнат и организират приютилите се в ГЕРБ прозападни избиратели и политици да заработят за българските интерес срещу гнилата съдебна система, корупция и дистанциране от Москва. Такова според мен беше желанието и на Христо Иванов, като министр на правосъдието.
    Самият Методиевич е доказан страхливец, първо за нищожният си животец, второ го държаха на каишка, поради страх от компромати. Компроматите обаче излезнаха на яве покрай снимките с кюлчетата и пачките в шкафчето му. Явно не е изпълнил някакво важно мероприятие за което са му наредили от Москва.
    Вторият възможен вариянт е, че в СДС отдавна са внедрили подходящите ченгета, които успешно си „вършат“ работата там.
    Третият вариянт, най типичният при повечето наши политици е наследеното службогонство и желание на ръководни личности, отново да се включат на хранилка, защото са им намалели приходите, а виждат как са се гоият въшките под герберското крило.

  2. Не знам дали и кога ще се отърсим от зависимостите и влиянието на тази толкова вредна за народите империя. Та тя може да бъде пример за сателитите си само когато са в нейната траектория. Всяка страна, или народ, откъснали се от нея бързо изоставят “благата на руский мир”.
    За промер могат да послужат миналите избори там. След тях изплува още един любопитен факт. В Москва по електронен път са гласували 2 млн. души, което е 1/3 от избирателите. Само в Москва е съществувала опция “промени вота си”. Това се обяснява с цел да се избегне “контролирания вот” (наречен гласуване под натиск). Не намирам това за много умно, защото не мисля че е решение, но не това е важното. Важното е, че от тия 2 млн. гласували 300 хил. са гласували повторно. Това е директен факт, че 15% от гласувалите електронно са го направили под натиск. Независимо първия, или втория (затова казах, че не решава проблема) път.
    И още нещо. Можем да предположим, че в Москва гласоподавателите са относително по-независими от останалите, както и че избралите електронно гласуване би трябвало да са по-независими от останалите.
    Ка ли е при маргинализираните групи?

  3. Аз пък си мисля че цялата ни история от падането на Българската държава до възкръсването и има нужда от преподреждане. В учебниците особено, защото по-голямата част от българите учат история от тях. Аз примерно не знаех че Васил Левски произхожда от род на хайдути. Още не знаем къде е гроба му. Още спорим кой уби Христо Ботев. Въпросите са хиляди. Комунистите криеха много неща, заради руската дълга ръка. Прекалено много държави се месят в нашата история. Крият документи, фалшифицират ги. Дори с македонците не можем да се разберем кой кой е. Кога примерно ще се изясни въпроса дал ли е Вълчан злато на руския цар. Ако това е вярно, отпада тезата на русофилите за братската обич. Ние просто сме си купили освобождението. Лъжите и липсата на много истини в нашата история прави, нацията и народа ни слаб и разпокъсан, на лагери и групички.

  4. Интересно от какво са ни освободили руснаците през 1878г., щом сме продължили да плащаме данъци на Османската империя, държавата ни не можела да сключва държавни договори без одобрението на султана, та сме дължали и пари на османците. Наложило се е Русия да ни доосвобождава 30г. по-късно.

  5. Не следваме завета на Левски – “Който ни освободи, той и ще ни зароби..”.
    Вместо за национален празник да празнуваме дата и събития с които всеки българин да се гордее и да се чувства независим и свободен то ние се кланяме на други които са гонели собственият интерес.
    Показателно е положението с паметниците на Левски и тези “други” в Пловдив. Альошата стърчи огромен над потуленият Левски.
    България днес не е свободна точно заради това.
    Истинското осбовождение ще дойде когато отхвърлим тези наложени ни национални празници.
    Може да се празнуват но не може да са главните национални празници. Националният празник трябва да бъде един, и най-важното, трябва да бъде БЪЛГАРСКИ!
    И най се дразня на аргументи “да ама ако не са били руснаците, бла, бла, бла..” Няма абсолютно никакво значение какво са направили руснаците когато става въпрос за нашият, БЪЛГАРСКИЯТ национален празник! Когато решаваш да се кланяш (за дълги години напред) на руснаците на собственият си национален празник ти се обезличаваш. Никой не може да знае какво би се случило и без руснаците. Най-вероятно сме щели да получим независимост и без тях така че баста с това преклонение пред чужда империя!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.