Твърде малко мога да кажа във връзка с личността на Елен Герджиков, за когото вчера научихме, че бил подал оставка от поста начело на Столичния общински съвет, а днес вече ни бе обяснено от собственика на ГЕРБ Бойко Методиевич, че лично го е прогонил. От всички постове му казал да напусне, държи да знаем големият партиен бос.
Само веднъж съм се срещал с г-н Герджиков като част от нашата организация, която настоява за демонтирането на Монумента на окупационната червена армия МОЧА в София. Уж щяхме да разговаряме с кметицата Фандъкова, но тя се оказа заета…Поговорихме си, покимахме си в знак на нещо като разбиране на проблема и толкоз. Може вече и да не помни, толкова отдавна беше.
Докато се питам дали прогоненият по такъв радиКален начин дългогодишен кадър на ГЕРБ ще наруши омертата и ще се опълчи на унижението, на което го подлага досегашният му вожд, пред мен възниква въпросът защо този пореден епизод от демонстрацията на безпардонност от страна на сикаджията ми намирисва на нещо повече от лично отмъщение, истинската причина за което не зна(е)м.
Едва ли тя е само в това, че Герджиков е “градско момче от центъра на София”, както се е изразил днес ненавиждащият позицията на градските хора и особено пък от центъра на столицата спрямо него и корпорацията му, базирана на принципа “ аз съм прост и вие сте прости, значи ще се разберем”. Макар че защо ще описва точно по този начин низвергнатия Герджиков, освен за да внуши, че погнатият не е част от “простите” и не е момче от улицата – както сикаджията описа себе си в едно интервю, обяснявайки защо се разбира толкова добре с друго подобно момче на име Георги Първанов?
Другаде е заровено кучето на Дучето.
София гласува все по-уверено на парламентарни избори за най-омразните на сикаджията врагове от “Демократична България”, а на него му трябва друга България. Приятелят му Ердоган вече трябваше да понесе сътресението на партийното си поражение в Истанбул, който – без да е столица – прилича на София по своето огромно значение за турската икономика и за какво ли не още в съответния мащаб. Срещу Орбан, друг негов приятел с автократични навици, надвисват подобни тъмни облаци на обединението на разнородни по своите идеологически убеждения хора, решени да се преборят с тамошната автокрация, тръгнали на този поход от Будапеща. И други подобни “столични” примери стряскат съня на спинкащия с пачки, кюлчета и пистолет до главата.
За местни избори в българската столица още е рано, но не и за тревогите на бившия властник от Банкя какво би се случило при запазване и развиване на сегашната тенденция т.н. градска десница да го “бие на избори” ( ако използвам хашлашкия му начин на изразяване).
И всичко това заради някакви си презрени от него градски момчета и момичета от “Спаси София”, критикуващи управлението на неговото Данче? Не знаем защо чак толкова разгневиха гръмовержеца, че да бичува публично Герджиков в резултат на това. Но помним, че от “Спаси София” призоваха това лято привържениците си да гласуват за “Демократична България” . С това преодоляха синдрома на онзи тип разделение, което превърна някогашния “Реформаторски блок” в лесна плячка на каратиста.
Но има и по-лошо за него. Ако тази центростремителна тенденция към обединяване на най-мразените му врагове в София се пренесе на национално ниво и послужи като модел за подражание и на новата партия “Промяната продължава”, бившият ни премиер има защо да се притеснява дори наистина да събере най-много гласове на поредните за годината извънредни парламентарни избори на 14 ноември.