Отговаряме на номер 112 по бедствено положение на медиите, но брюкселските либерали ни консервират на това дъно

 

 

 

 

 

 

 

 

Декларирам ясно и без уговорки: обичам си Европа, но тя за пореден път показа защо гони Америка като куче опашката си. Докато САЩ наложиха от дистанцията на хиляди километри санкции на Пеевски, дългогодишен медиен диктатор на модата да бъде обслужван едноличният режим на Бойко Методиевич, европейските либерали се появиха тази седмица  в София, за да покажат, че по същество няма какво да ни кажат. Положението с медиите било зле, според тях.

Мерси за съчувствието! Лошо е положението и взе да се влошава след приемането ни в ЕС през 2007 година, когато Първанов и обръчите му за влияние в държавата започнаха да набиват обръчите на свободното слово у нас на правата на “заслугата” си да ни направят повече европейци. А преди това България беше на 36-то място по свобода на медиите в света- завиден връх, погледнат от низостта на сегашното 112-то. Да припомням ли пак ( от личен опит) как  зрелищно започна това пропадане с любезното съучастие на смълчаните медии, защитили по този начин заподозрения в корупция от един журналист властник от Сирищник?

Неприятно ми е да акцентирам върху този аспект на мълчаливото съучастие, но дори и “Капитал” предпочетоха да си замълчат. Четири години по-късно, когато все пак ми помогнаха при написването на книгата ми “Президент на РъБъ” ( 2010 г.) с материали от разследването си по казуса с мезонетите установих колко бързо бяха стигнали до истината. Но “нещо” ги беше спряло да я публикуват – уж заради отказал се свидетел да потвърди, че Първанови вече са се канили да си ремонтират подарените от оръжеен търговец мезонети, когато съм задал фаталния си за тях въпрос ( с което съм ги отказал да ги ползват, както лично се уверих – те пустееха през 2010 година, макар приятелят на семейството Владимир Лазов да им беше собственик по нотариален акт). 

Финансовите си инжекции ЕС повери в ръцете на държавата у нас. Първо на Първановата клика в близък тандем с отказващия интервюта на български журналисти Симеон, а след това и на неговия шофьор от Банкя. Така Брюксел и неговите пишман либерали, вместо да ни ваксинират срещу натиск, приспаха свободното слово в България. 

Сега се правят на учудени и дори на възмутени. Ами да се погледнат в огледалото и ако могат – да си дадат честно сметка как развратиха медийната среда като помагачи в разправата с нея по руски образец. Защото тук беше възприет моделът на Путин. Неговата първа работа като президент беше да смачка относително свободните медии там. И те потънаха на световното дъно по показателя медийна свобода като подводницата “Курск” през август 2000 година, когато руското медийното възмущение от невъзмутимостта на Путин предизвика неговата отмъстителност и масирана контраатака срещу волнодумците.

Лично Путин даде тон и пример за начало за потапянето на свободолюбието на журналистите. Демонстрира отношението си с извънредно циничната си реакция  пред CNN. На въпрос на Лари Кинг какво стана с подводницата “Курск” ( и гибелта на всичките моряци ), той отвърна с гадна усмивка “потъна”. Вдъхновяващо за нашите циници! След което започна да дави свободното слово в Русия.

 

 

 

 

На нашите имитатори това им хареса. И постигнаха подобен на руския ефект, но с перверзната употреба на европейските фондове за подкупване на послушните и отстраняване на непослушната им конкуренция.

Европейската делегация сега изобразява загриженост за здравето на своя пациент България, в която е напълно допустимо в документирано писмена форма заразена с  русофилски бяс професорка, като Нина Дюлгерова, да прикани на пишещия тук да му бъде забранено да пише. Призивът й се опитаха да осъществят  буквално в същия мартенски ден подобия на “руските вълци”, изпратени за целта от варненския шеф на глутницата им в Добрич. Същият в момента е кандидат за президент и бива непрекъснато легитимиран в медиите у нас. Човекът е антиваксър, антинатовец, антиамериканец, антилиберал, анти ЛГБТ и пронацист по силата на заканата си да се разправи с “подчовеците” в България – как да не го помилваш с медийно внимание, че да въздейства на повечко лабилни българи от телевизионните екрани!

Разбира се, загрижените пишман либерали от Европа, сред които и известната с русофилството си Елена Йончева, не се занимават с такива дребни за техни величества въпроси. На тях им дай да обобщават и бърчат вежди. Не и когато (не)културният министър Вежди нарича неугодните журналисти “лайнари”, а дългогодишният любимец със сикаджийската биография му приглася с определението за пърхащите около него български репортер(к)и, че са мисирки. И дори озвучава тази своя малоумна находка с имитация как крякат.

Повече от година последният се гавреше с българските медии като демонстративно ги изключи от посредническата им роля между властта и обществото, но те не само не се засегнаха и не го подложиха на заслужен бойкот, а чинно препредаваха пропагандата на малограмотните му монолози. Без коментар. Защото го няма е в студиото, нали така. Коректно!

Всичко това не интересува и явно не тревожи европейските туристи с  либерален мандат да мониторингват  ефекта от мутацията на българската журналистика, постигнат по руски образец с европейски пари. И какво забелязват в клетката на усмирените? Ами смиреност. Подбрани екземпляри сред усмирените кротко (съ)участват в турнето и внимават да не развалят идилията с някой непозволен въпрос. 

Либералите ни консервират в мазето си, където на рафта с надпис “Медийна свобода” сме отбелязани с номер 112. Като телефона за бедствия, аварии и бърза помощ.

ЗАБЕЛЕЖКА, но като припомняне, а не в оправдателен режим относно подозрения, че пиша от позицията на непоканен и незачетен  блогър. 

Бях зачетен и поканен преди няколко години на голям форум в ЕС, посветен на ( съмнителната ) медийна свобода в държавите от “периферията на Русия” ( беше формулирано малко по-щадящо, но смисълът беше този). Въпреки гъмжилото от журналисти, пращящи от желание за изява, успях да взема думата и да попитам домакините защо тук се гледа на блогърите като на “втора категория” журналисти. Познайте ( ако не сте чели вече какво съм писал по въпроса) кой ми отговори? Скочи да обяснява как блогърите не заслужават внимание, защото не се подчиняват на регулациите, не друг, а член на руската делегация.

Повече не ме поканиха в Брюксел. А вече и в София, където при предишната подобна сбирка с комисар Нели Крус  се смилиха да ме допуснат в залата ( бях и сред авторите на писмото от български журналисти с покана към нея да ни посети и изслуша, та нямаше как съвсем да ме изолират – само ме поставиха сред правостоящите без право на въпроси).

Излиза, че Русия не дава такива с(р)амотни гласове да загрозяват либералната европейски картинка. Така че положението тук не е просто лошо- то става още по-зле.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: https://www.clubz.bg/118623-komentar_112_peevski_ne_vi_e_vinoven

https://frognews.bg/novini/novi-horizonti-jurnalistikata-sas-stari-kragove-shteniia-sheguvate.html

https://frognews.bg/inteviu/asen-iordanov-pred-frog-balgariia-ima-nova-tsenzura-ima-svobodni-jurnalisti-koito-vodiat-bitka-kato-pushechno-meso.html