Медиите у нас забелязаха 37 метровия МОЧА. А политиците кога?

Вчера “отразих събитието” с арестуването на Мартин Заимов пред Монумента на окупационната червена армия МОЧА по-скоро от информационна гледна точка. 

Тя изисква продължение днес. Защото медиите този път обърнаха внимание върху акцията, при която Мартин Заимов иначе повтори нещо, което лично съм правил също, както и колективно сме правили със съмишленици, заличавайки позорния надпис с благодарността за окупацията на България, но медийното отразяване на далеч по-зрелищните събития с лепенето на български знамена върху МОЧА, концерт на живо със симфоничен оркестър с руска класическа музика и т.н. като правило бяха дружно пренебрегване от медиите. За да не се разчуе и някой свободолюбив българин да вземе да се замисли за търпимостта ни към лъжата- в случая от камък и желязо, извисяваща се на 37 метра над столицата ни с агресивно послание от името на чужда колониална империя.

Обаче сега се разчу. Чак от Америка председателят на Българското интернет общество Вени Марковски, написа във “Фейсбук”:

“С ареста на Мартин Заимов, днешната полиция показва, че работи в услуга на чужда държава и чужди интереси. Впрочем, само преди два месеца съдът се произнесе по дело (дело № 73 на ВКС от 26.07.2021 г.) срещу друг “престъпник”, “осмелил” се да “цапа” МОЧА. “Престъпникът” беше, разбира се, оправдан, което ще рече, че полицията изобщо няма какво да прави около МОЧА, няма защо да хаби бюджетни средства, за да го “опазва”, нито пък трябва да арестува протестиращи граждани, които имат пълното право да изразят отношението си към един безсмислен монумент, който е всъщност паметник на болшевишката система, отхвърлена от самите народи на Съветския съюз през 1991 г.”

Дали защото Мартин Заимов има солидна репутация на финансист и банкер, известен у нас и в чужбина или заради изненадата от камъка, който цопна право в десетката насред предизборното блато на дребнотемието, но медиите по изключение “забелязаха” събитието. И дори само по заглавията в интернет можете да разпознаете отношението им към него. Медиите на Пеевски го наклепаха по навик като “вандализъм”, но учудващо много от тях ( учудващо, от гледна точка на богатия ми опит в проследяването на подобни реакции) все пак се дистанцираха от заклеймяващи квалификации. 

Най-после!

И да обясня за “дребнотемието” на онези, които ще изригнат, че въпросите, свързани с пандемията, икономиката или пенсиите не са дребни теми. Да, не са на потребителско-консуматорско равнище. Аз ли ще отричам като изтърпяващ наказанието си да чакам две години и половина след навършване на пенсионна възраст поради недостатъчен трудов стаж след като през годините съм принуден да работя на свободна практика под натиска на уволненията, преценявайки, че ми е било важно през тези периоди да подсигурявам израстването на малките ми деца с наличните средства, вместо да осигурявам бъдещето си на пенсионер!

Но да сте чули някой да говори по теми като Свободата, основополагаща за развитието и просперитета чрез примера на държавите и народите на които дивно завиждаме за недостижимия след нашите евразийски злощастия и днешни залитания жизнен стандарт?

НА КАДЪРА ОТ ЕКРАНА НА КОМПЮТЪРА: Екранът не побира всички отзиви и снимката, направена от него не претендира за изчерпателност, но е показателна по смисъла, който обяснявам по-горе.

 

 

 

В първото появяване на Мартин Заимов тази сутрин по Нова телевизия има най-после нещо положително от гледна точка на мизансцена край този цирей на съветския постколониализъм. За запознатите с въпроса Мартин не казва нищо ново за подмяната на истината за окупацията с лъжата за благодарността за “освобождението” чрез тази вероломна окупация без повод за война, каквато СССР обявява на България, за да я заграби и лиши от суверенитет в продължение на 45 години – а продължението на това заграбване да ни завещае като светиня на съветския комунизъм, спрял европейското развитие на страната и народа ни. 

И все пак Мартин получи възможност да го каже след дългото погребване на темата, резултат не на последно място от серията наказателни акции на прокуратурата и полицията срещу  българи, дръзнали да изразят мнението, че окупацията се нарича окупация, а не освобождение. Някой може и да не е забелязал, но моя милост, който многократно съм (о)тричан в инсценировки по медиите по метода на запушването на устата ми с “другата гледна точка”, отбелязвам като плюс фактът, че този път продуцентите на новините на телевизията не бяха поканили “другата гледна точка” да ръмжи своите лъжи. Да кажа пак – най-после!

Да мобилизираш в спор по безспорни факти привърженици на каузата на чужда държава, при това разпаднала се, но претендираща чрез днешната си руска имперска инкарнация да ни командва на наша  територия и днес, е перверзия като да дадеш думата на педофил да обяснява колко обича децата и какво точно им причинява от безгранична любов към тях. 

За съжаление  на тази утвърдена гавра с легитимирането чрез “гледната точка” на привържениците на съветското робство робуват масово българските медии. Кой от страх да не му се кара началството, който от криво разбрана “демократичност”- че истината ( на педофила също ли?) се ражда в спора, някои и направо от привързаност към собственото си робско разбиране за свободата като нещо лошо в сравнение със сигурността в клетката.

За да не каже някой, че пледирам на русоробите да им бъде отказвано да бъдат чути, пояснявам: те са толкова кресливи със своите паради, огньове, съветски маршове и сливане с шествията на руското посолство като жив щит пред беззащитните противници на този позор у нас, че не е възможно да бъдат отстранени от сцената, освен ако не вземат да се засрамят сами. Как да им забраниш традиционното вече за тях сборище със съветските и руските знамена на яз. “Георги Димитров”, прекръстен на “Копринка”? Те толкова се гордеят с колективния си позор! 

Няма как да убедиш фанатиците, че да събереш хиляди българи под чужди знамена не ги прави “по-българи” от милионите, които живеят без да парадират с привързаността си към модерния и западен по същество начин на живот, че тези милиони българи у нас и в чужбина не виждат смисъл да залеят планината с многомилионен митинг, на който да декларират: “ние сме нормални и гледаме на съвременния свят като на цивилизация, от чиито блага всички се възползваме, дори и вие там долу край язовира, мобилизирани да агитирате с  платените от Русия автобуси за една държава, която не е част от тази цивилизация, поради което повече от 10 милиона нейни граждани избягаха на Запад, а по руски официални данни поне половината от днешното й население би направило същото, ако имаше възможност да се пресели ( при нас, например)”.

Да, на фанатиците, които боравят не с разума, а с болните си чувства и вярата си в ирационалното ( срещу интересите на националното), никога не можеш да отнемеш думата. Чърчил ( с извинение за поредния му цитат), е казал, че фанатик е онзи, който не може да си промени възгледите и не може да смени темата. 

И ако обичат да не ми казват, че попадам в подобна категория по темата за МОЧА, защото с годините съм доказал способността си да се променя именно чрез тази тема.

Колкото да толкова любимите руснаци на нашите русолюбци, пак Чърчил ги е нарисувал така:

“Руснаците са непредсказуеми. Умориха от глад селяните си…наводниха най-плодородните си земи, за да построят електростанции. Имат малка плътност на населението, но се изхитриха дотолкова да замърсят страната си, че сега са принудени да купуват зърно. Сред поколения-две те ще деградират още и няма да могат да добиват полезните си изкопаеми. Народът ще измира, а диктаторите и техните слуги ще живеят, придобивайки от нас луксозни предмети и…продавайки концесии.

За руските лидери това е най-изгодния бизнес”.

Пророк! При сегашната световната китайски пандемия Русия се оказа най-измиращата нация, а за замърсяването от човешката дейност след Чернобил и къде ли още не в бившия СССР дори на Чърчил му е била бедна фантазията колко ще се окаже прав. Народът там измира с темпове, каквито и през най-мрачната следвоенна 1946 година не са били регистрирани, но за сметка на това диктаторът и неговите слуги тънат в разкош ( и са си изпратили децата, че дори и съпругите да харчат откраднатите от руския народ милиарди на Запад).

Това ли е примерът, който ни предлагат да следваме, прекланяйки покорно главица пред агресивните му тотеми у нас?

 

Да, могат да крещят , но не могат да ме принудят да се чувствам равен с тях. Ето защо от години отказвам да участвам във въпросния телевизионен формат с надъхани съветофили, които не се различават по перверзната си позиция в обществения смисъл на думата от педофилите и изнасилвачите. В медийния изолатор не мога да ги поставя, но в изолатора на собствената погнуса съм ги настанил отдавна.

И на руските пропагандатори отказвам спор. Наскоро отсвирих предложението за среща в София на една особено злобна особа от “Комсомолская правда”, която се е специализирала в оплюването на евроатлантическа България и и си търси съмишленици между българите или жертви, които да натика в менгемето на просташкия си номер с “другата гледна точка” с цел да я смачка. Отказвал съм и на руски официозни телевизии. Да си лаят сами. Радичков, за да не цитирам само Чърчил, беше написал : “ с куче в торба на влизай, с глупак не спори”.

Да не забравя за финал, като стана дума ( пак) за пропагандата: МОЧА и подобията му в България не са нищо друго, освен агитационни табла за промиване на български мозъци в особено грамадни размери в полза на несъществуваща държава, разпаднала се сама под тежестта на собствената неадекватност. В случай на катастрофа с тежки жертви лекарите обясняват смъртта на пострадалите с това, че са понесли “ рани, несъвместими с живота”. Така беше и с края на живота на катастрофиралия СССР, рекламиран обаче тук като наш бивш “благодетел”. Същият се опит(в)а да ни завлече в гроба си – видно от надгробните му паметници тук.