Защо папагалите припяват на руското посолство с крякане само срещу личността на арестувания пред МОЧА Мартин Заимов

Но го бях правил досега, но ето че се случва: пиша трети текст по един и същи информационен повод от преди три дни.

Арестът на известния банкер и финансист Мартин Заимов пред МОЧА в София, както можеше да се очаква, предизвика съответната реакция и от страна на руското посолство, което нарежда на българската полиция да пази главната съветска светиня в София, осветявана специално за целта от русофилското началство на София, което в момента би загубило избори от “Демократична България”, ако имаше такива.

Погледнах коментарите под злъчния коментар на посолството, което се занимава с темата за това кой е бил дядото на Мартин Заимов. Папагалите сред нашистите, които са се изказали по същия въпрос, веднага подхващат инструкцията и попържат внука, който не бил достоен за дядо си. Което е достатъчно позорно, но не това ме впечатли.

Впечатляващо е този път какво не пишат болните от съветофилия нашисти. Нито един от тях не засяга същината на въпроса за “освобождението”. Нито един!

Защо? Защото е лесно да оплюеш омразна личност. За всекиго ще намериш нещо, щом ти се иска или ти нареждат. Но е все по-трудно да спори с историческите факти, крити, изкривявани, манипулирани толкова години от колаборационистите с нашите окупатори.

Окупацията на България от Червената армия е юридически факт, а не публицистична фигура, измислена от някого. Точка.

Опитите да бъде представена окупацията като благодеяние е толкова незащитима кауза, че от нея лека-полека започна да се дистанцира самата днешна Русия чрез изказванията на своите посланици в София. Например Митрофанова набляга на това колко русолюбив бил българският народ и препраща като причина към 19 век, а не към 5 септември 1944 година, когато червената армия нахлува “освободително” в България, която нито е била окупирана от вражеска на СССР армия, за да бъде освобождавана, нито е оказала съпротива.  

Бият вързан човек, който сам е пожелал да не се противопоставя, за да избегне, както са се надявали от правителството на Константин Муравиев, на вързания човек да му бъде спестен жестокия побой от по-силния побойник. Тази “победа” на гигантската държава над миниатюрната България е толкова жалка като претенция, че все по-малко издържа проверката за лоялност към лъжата с течение на времето.

Ето защо цялата злоба на инерцията сред защитниците на ирационалната интерпретация на историята у нас се стоварва върху личността на Мартин Заимов. Ако бях в София, можеше и мен да ме сполети. Засега ме “пришиват” – незаслужено по отношение на конкретната слава- към смелата постъпка на Мартин. Намират начин да ме споменат сред “инициаторите”. 

Бил съм и сред изпълнителите при други акции на МОЧА ( като изрисуването на българското знаме – на снимката, част от видеоклипа по-долу), но този път нямам нищо общо – по-скоро по случайност, поради която не се оказах арестуван също. 

Между клакьорите на руското посолство в коментарите обаче са се промъкнали и няколко обратни на кремълския сплотен хор от хора, които се изживяват като по-руснаци от съветофилите. Едно от тези мнения публикувам тук като линк към “ Блус за червената армия освободителка”.