Който се бои от руската мечка, да не ходи в българска електорална гора

 

 

 

 

 

 

В епохата на танцуващия с “простите” Бойко Методиевич в неговата държава нямаше проблем да бъдат похарчени близо 3 милиарда лева за руския проект “ Турски поток”. Сега върху изграденото от него скеле се готви ремонт на Монумента на окупационната червена армия МОЧА за 390 000 лева, поискани от държавния бюджет от страна на областната управа на София. https://offnews.bg/obshtestvo/remontirat-psa-za-390-000-lv-kmetat-trajcho-trajkov-predupredi-che-p-760915.html

Направо е “дреболия” и на фона на огромната глоба за повече от милиард лева за АЕЦ “Белене”, която пак неговата власт плати на Русия със същия ентусиазъм след съдебна капитулация пред Москва, с какъвто  ударно прокопа и газовата връзка на Путин, за да затяга примката около врата на Украйна. https://www.economic.bg/bg/a/view/nek-plashta-globa-ot-550-mln-evro-zaradi-aets-belene-59858

Украинският транзитен поток на руски газ по досегашнто трасе тази седмица спря. Планът на Кремъл успя. Имам предвид двойната хватка на руския самбист със съучастието на българския каратист. Но българските медии не обърнаха внимание на този успех на тандема Путин – Методиевич. Млъкна и бившият какво ли не Г.Марков ( автор на книга във възхвала на унгарския Орбан). Дори той не отбеляза в любимата си “агенция” ПИК триумфа на тази завера в полза на божеството му Орбан, в резултат на която Русия и Унгария печелят, а Украйна отново губи. 

Готовността да бъдат платени нови стотици хиляди от българския джоб да се циментира на усещането за необратимост на съветското статукво тук е  голям скандал. МОЧА е построен за сметка на българите по съветско време, за да бъде демонстрирана 37 метрова железобетонна вярност към Москва през 1954 година. Открит е от Тодор Живков на рождения му ден на 7 септември. 

Сега се канят да платят за неговото укрепване в днешно “евроатлантическо време” в полза на евразийците. Не само въжето, но и сапунът за обесването на българския стремеж към еманципация от “освободителите” държат да заплатим.

Сред основните причини да отказват да преместят МОЧА в съществуващия Музей на социалистическото изкуство защитниците на съветската символика у нас от близо три десетилетия изтъкват “другата гледна точка”. Това е част от аргументацията на гербаджийката Фандъкова. Чувал съм същото и от страна на червения Георги Кадиев. Лика прилика като два съветски чипика.

Обикновено се вайкат и колко скъпо щяло да струва демонтирането и транспортирането на МОЧА, макар че привържениците на неговото преместване не веднъж са изявявали желание да организират дарителска кампания за финансиране на такова начинание. Сега се оказва, че от петата колона на Москва не се скъпят за много повече пари от необходимите около 200 000 лева за преместването му, платими от държавата. Отгоре на всичко после ще стъпят върху направения разход, за да твърдят, че е кощунство да се “руши” нещо, за което наскоро са похарчени грешни държавни пари.

Демонстрират ни готовност да продължат статуквото на съветската монументална доминация над столицата с факта, че са готови да платят още български пари за целта, вместо да платят значително по-малко за демонтирането на унижаващия достойнството ни монумент. Пари има, но само в полза на бетонирането на постколониалния знак. Това ни заявяват.

Наглост от най-висша колаборационистка степен! 

Има обаче и една потенциално добра страна на тази провокация. Тя дава нов повод да бъдат питани не само заседналите в проруски окопи на областната и държавната администрация руски наемници какво мислят за значението и бъдещото на българката Берлинска стена, но и да бъдат помолени любезно за мнение запътилите се към парламента и президентството кандидати да управляват.

За някои от тях, като Нинова, няма нужда да подават микрофона, за да потвърди предсказуемо за пореден път предаността си към Москва – все едно да питаш куче дали ще желае даром кокал. Нейните подобия Сидеров, Костадинов и Малинов са от същата глутница. 

Но за всички останали, привиждани от социологията като основни играчи на предстоящите избори без да са изяснили отношението си към българската Берлинска стена, за да си запазят удобната надежда да сучат безмълвно от електоралната крава на руското влияние у нас, важи задължението най-сетне да се произнесат какво мислят. Въртят и сучат, но мъчлаливо.

Специално президентът Радев, който вече зарадва Москва с изявлението си, че държи паметниците ( т.е. МОЧА също ) да си тежат на мястото, едва ли ще се осмели някой  да му чегърта спокойствието очи в очи с неудобния въпрос дали подкрепя харченето на стотици хиляди левове за укрепване на съветското влияние у нас. Защото иначе и аз мога да му напиша писмо с такъв въпрос, но летящият в небето на високия си рейтинг (кандидат) президент едва ли ще си направи труда да ми отговори- ако изобщо му предадат, че съм го питал.

Неговите симпатични по разни показатели проекции Кирил Петков и Асен Василев откроявам от мълчаливата по темата политическа маса като двамината, които задължително трябва да вземат отношение от коя страна на спора са. За да знаят избирателите ( им) с когото си имат работа. Те, за разлика от дейци на “Демократична България”, никога не са били с нас  на протестни акции срещу МОЧА.

Не е бил на такива акции проф. Анастас Герджиков, над чието работно място като ректор на СУ особено брутално и конкретно като символика се заканва онзи със съветското оръжие на върха на МОЧА. Задължително трябва да бъде питана новата ( ? ) креатура на “русофоба” от Банкя дали му харесва това подчинено състояние.  Щото щял да обединява партиите! Нищо, че всеки образован човек- и без да е професор- знае, че понятието партия е свързано с конкуренцията на мненията и в условията на демокрация партиите не могат да бъдат обединявани вкупом. Или той ще ги обединява под вдигнатия съветски юмрук срещу прозорците на кабинета му?

Но най-важното във връзка с очакванията на симпатизантите е дали ще премълчат лидерите да коалицията “Демократична България”. Ако го не направят, моя скромност ще наруша правилото си да не участвам в политическите кампании с претенциозни послания и ще призова читателите на този блог  да ги бойкотират на изборите.

Колкото и малко да е значението на такъв призив, за мен е важно да го направя най-накрая. Защото от избори на избори питам къде им е позицията ( не като личности, а на партийно ниво) по тази разделителна линия. В отговор дочувам пълна тишина.

Който се бои от руска мечка, да не ходи в Българската електорална гора, където е пълно с нейни мутанти.

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА : https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-grupata-za-natisk-s-otvoreno-pismo-do-rumen-radev-ima-pari-za-remont-na-pametnika-na-okupatora-a-za-nov-gerb-na-sgrada-na-parlamenta-nyama