По инициативните им комитети ще ги познаете

Трите очертаващи се по презумпция на базата на добре познатите политически реалности кандидатури за президент се намират вече в битка всеки срещу всеки от тях, но по различен начин. 

Подкрепеният от партията с неофициалния, но много представителен девиз “ И аз съм прост и ви сте прости” проф. Анастас Герджиков се заявява като опонент на президента Радев и ще се бори да стигне до балотаж с него. Както вече отбелязах в първата си реакция на неговата кандидатура той на практика даде под наем името си за употреба от страна на собственика на тази партия с бутафорните генералски пагони на политически назначен полицай, който е много прост, но пък страхлив и не посмя да се яви лично на изборите срещу много лошия и много всякакъв, но автентичен генерал от авиацията.   

И ще повторя: това е подмяна, при която ГЕРБ бяга от собствения си образ на партия, заигравала народняшки и печелила избори тъкмо с подкрепата на българи, които никак не приличат на професори и полиглоти, а следват профила на своя прост кумир, доказал, че в България може не само да станеш премиер, но и да управляваш дълги години еднолично в това качество  без да имаш качествата за това. Много въодушевяващо за онези, които се отъждествяват с него!

Силата на кандидатурата на върховния съдия Лозан Панов като антипод в това отношение на ректора на СУ е в съвпадението между личностните му качества с онова, което е характерно за една просветна прослойка българи, ревниво определяна от популистите и социалистите като “градска десница”.

Двамата са конкуренти кой да победи Радев – единият от популистки позиции в лоното на ГЕРБ, яла вече веднъж бой от Радев на миналите президентски избори, а другият като лице на тенденцията във възход в българската политика, която дори червените шамани признават по отношение на възкръсването на дълго тъпканата с популисткия ботуш либерална насока в политиката у нас. Под този ботуш ( а може би и заради щедростта му да извади от него развързана кесия), малцина от старите трубадури  на либералното развитие на България устояха на конюнктурата и преминаха в строя, чийто ритъм определя ботушът на бутафорния генерал.

Без тези персонални предателства къртицата на Путин, прокопала потока му с български милиарди и гробокопач на либерализма в България, нямаше  да се задържи толкова дълго в ролята на “антикомунист”, “ американофил”, “най-голям европеец”, “най-голям демократ” , а накрая цяла година дори и като “русофоб” с издайнически клоунски нос на палячо, който никой не взима насериозно в новата му роля да ловец на руски шпиони за заблуда на западните партньори и наивниците у нас.  Същият има животоспасяваща за политическото му оцеляване нужда от чистачи на фалшивата му фасада и за съжаление се намират отново такива, като споменатите по-горе. Оправданието им този път е, че застават зад професора от университета ( а не зад оня, който се хвалеше, че Живков и Симеон са му двата университета- неее, ни най малко !).

Рано е да сравняваме инициативните комитети на Герджиков и Панов по простота причина, че професорът вече сформира своя, докато съдията тепърва ще го конституира. Някои от лицата зад Герджиков, може би, щяха да предпочетат да се подредят зад Панов, но това е само необосновано предположение с леки нотки на разочарование и носталгия по времето, когато имаше “синя идея”.

Но и до това сравнение ще се стигне. Защото освен по делата и биографиите им, по инициативните им комитети ще ги познаете. Прелъстителят от СИК, колкото и да се старае да се обкръжи със свои антиподи на интелектуално ниво, ще си остане селски сваляч по манталитет, враг на “градската десница”, очертаваща се като възроден мотор на промените.

Колкото до инициативния комитет на Радев, той е направо живо изобличение на всичките му опити да се представи за друг напоследък. И ако миналият път на изборите му помогна образът на неопетнения от политиката кандидат, този път няма как да отстрани петната, които инициативно му се лепнаха.