Колко Цецки може да понесе още ГЕРБ?

 

 

 

 

 

 

 

Президентската институция у нас продължава да сервира мистификации. Уж е слаба по конституция, уж няма много правомощия, но по самоприсвоено право мощно влияе или направо се бърка в политическия живот. 

И в момента е така. Като казвам, че се бърка, може да се каже, че обърква доста сметки. Вместо избирането на президент да зависи в нашата парламентарна република от везните на парламентарните избори, става обратното. Накланя ги президентът – естествено в своя по(л)за на арбитър и обвинител едновременно.

Целият мандат на Румен Радев беше белязан от личностното противопоставяне с Методиевич. Нека ( пак) обясня методиката, поради която методично наричам по този начин бившия премиер, но не използвам същия метод за Румен Радев, когото не спрягам по руски образец. Обяснението е просто като фен на Методиевич.

Радев беше явен проект на русофилските среди в България и не само не го криеше, но и го афишираше. В този смисъл той е вторият най-голям успех на московците след като успяха да използват отслабването на сините в началото на века, за да монтират своя червен президент Първанов. Той не просто се месеше в политиката, енергетиката и медиите, а направо месеше чуждата пита, с която демонстративно си направи партия, замесена с държавен ресурс. Услади му се след като си скова управляваща коалиция, даде първа космическа скорост в политиката на Методиевич с връчените му бутафорни полицейски пагони на генерал и се оказа първият в историята монархо-социалист.

При кандидатирането си през 2016 година Румен Радев открито флиртуваше с кремълската пета колона у нас. Отиде на събора й на “Копринка”, позираше с орденоносеца на Путин и шеф на движението “Русофили” Николай Малинов ( да, той вече беше орденоносец на Путин по онова време) и се почувства задължен да се дистанцира от евроатлантическата позиция за руската окупация на Крим. Обяви я за свършен факт, след като там се вее вече руското знаме. В този смисъл Радев има нужда от изобличаване толкова, колкото и самият Малинов, горд да служи на чуждата Русия. Да обявиш руснака за руснак не е нито оригинално, нито разобличаващо.

Случаят с Методиевич е съвсем различен и дори обратен. Той се афишираше като прозападен собственик на партия “за европейско развитие” , а на Кремъл правеше мили очи някак между другото. (Д)оказа се обаче явно и необратимо като чисто кремълска ( фурнаджийски) лопата с прокопаването на руския “Турски поток” в угода на Путин. 

Опита да замаже този факт с няколко закъснели “русофобски” убождания по отгледания от него московски цирей, но не лично, а използвайки своите остриета в службите и в прокуратурата. Само че, както е известно, зад дръжка на лопата не можеш да се скатаеш и той биде разкрит, но от …американците, на които им писна да го гледат как настъпва многократно мотиката като покровител на руското нахлуване в България.

Българите, както се вижда от инерцията, с която мнозина гласуват за него, така и не разбраха хамелеонството на своя премиер. Не че аз ще ги събудя с моето “Методиевич”, но правя каквото мога по силите си. А идеята ми дойде, както вече съм отбелязвал, от шегичката на Методиевич, който споменава по телефона своя дългогодишен ментор Валентин Златев по “имени отчества” по руски маниер като Василиевич. Толкоз за методиката и методичната употреба на “Методиевич” от моя страна – просто смятам, че това трябва да се напомня на приспаната публика.

След това дълго отклонение, да се върна на основана тема в този текст. Тя е свързана с факта, че действащият президент, подобно на прототипа му Първанов, доминира в политиката, вместо тя да определя дневния му ред като второстепенен фактор в парламентарната република. В момента се води много повече повече кандидатпрезидентска кампания, отколкото битка за привличане на гласоподаватели за парламентарните избори, на които трябва да се реши кой наистина ще управлява България. 

Парадокс! Президентът, който не управлява по конституция, управлява хода на политиката на подстъпите към изпълнителната власт, натоварена от същата конституция да осъществява управлението на страната. И като гледам какви инициативници са се подредили в инициативния му комитет мога само да кажа, че под крилото му се осъществява реванш на посткомунизма въпреки закона за декомунизация, известен с това, че не само среща пълен бойкот от самата гербаджийска администрация, но и по дефиниция не предвижда десъветизация по замисъла на “антикомуниста” Методиевич, осъществен от крепостните му граждани за евразийско развитие в парламента му. 

Как се стигна до това положение ли? Ами питайте Методиевич. Той си отгледа първо охранената със самочувствието да марширува под музиката на съветски маршове ( най-буквално) московска пета колона, а когато разбра, че тя го разобличава пред Запада като неин зле замаскиран вожд, реши на нейните ритници и крошета да отговори с едно-две шамарчета – при цялата мощ на държавната машина, която командваше еднолично близо 10 години.

Същото направи и по отношение на любимия си враг Радев. Първо му пусна насреща едно магаре ( с извинение към г-жа Цецка, но изразът на Методиевич беше, че и магаре да върже, пак ще му спечели изборите). Когато магарето беше изритано от сцената от военния ат и въздушен ас, Методиевич взе да разправя, че нарочно му е подарил победата, за не бъде обвиняван, че е прекалено лаком за власт.

След тази поредна тъпа закачка, която поставя избирателите на ГЕРБ в унизителното положение да бъдат обявявани за стадо магарета, по(д)веждани от своя пастир да пият от пресъхнал кладенец, Методиевич най-после осъзна опасността, но беше късно. Сега се гърчи страхливо и не смее да доведе битката си докрай, а пуска нова Цецка  да се бори с врага му. Вярно, проф. А. Герджиков не мяза на някое Цуре, но пак си е мюре.

Колко Цецки може още да понесе ГЕРБ при  загуба на новата Цецка?

Създава се впечатлението, че целокупната ПП ГЕРБ, която той залага на дузпата, е за Методиевич въпросното магаре, вързано за него. И че на чужд ГЕРБ и сто тояги са малко- само и само самият той да не гризе дървото, след като други изядат три торби сол и платят с репутацията си ( академичната в случая).

Ако беше поне малко истина онова, с което през годините се хвалеше и беше ласкан – че е най-големият демократ,  геополитик, че и като “политическо животно”  му се възхищаваха- трябваше отдавна да е отвързал магаретата. Но ги е яхнал и с магарешки инат отказва да слезе с нещо като достойнство от гърба им. Не му се пътува с джипката по нагънатата му магистрала “Тракия”, за да се усамоти нейде на топло, където да се наслади на спестеното за черни дни съдържание на чекмеджетата. Ще му се да се види пак на бял (фал)кон, но ако може магаретата да го качат на него.