За техния политически труп Бойко или добро, или нищо

Напълно основателно е някой, който не е кой да е днес в политиката, да се възмути от цинизма на бившия си приятел Бойко по повод починалите 178 души от коронавирус за последното денонощие в България. “ Те се пренесоха в по-добър свят от този на Румен Радев и на този провал Стойчо Кацаров” , изтърсил в Словения бившият ни премиер.

Ами да, възмутително е и политикът Слави Трифонов има правото да се гневи и да пита защо търпим цинизма му. Въпросът му обаче си има отговор: защото с търпението си през всичките дълги години на неговата публична дейност сте го окуражили, като сте доказали, че цинизмът му си остава безнаказан.

Трифонов припомня и случая с нахиления ( забележката за хиленето добавям от свое име) Бойко, когато предлагаше на вътрешния министър Цветанов да награди полицейските кучета с телешки пържолки понеже са открили трупа на едно убито момиче от Перник. Трупа, а не тялото или тленните останки!

Да не би това да беше първият път, когато се гавреше с темата за труповете? Пред българи в Германия се похвали със същото това идиотско чувство за тумор, че вътрешният му министър ходел по следите на престъпленията и копаел трупове с багер. А беше времето, когато валяха трупове в резултат на вълната от убийства при разчистване на сметки между публично известни обитатели на подземния свят, от който изплува в политиката сикаджията, оглавил борбата с престъпността като скоропостижно произведен в генерал от полицията…

Много хора се “пренесоха в по-добър свят” от този на тогавашния главен секретар на МВР и бивш охранител на Живков, нает след това и от Сакскобургготски за шофьор, попил от този свой втори след Живков “университет” отношението към въпросните трупове. Защото Симеон се отнесе към убийствата като към нещо нормално за тези (под)човеци. Прозвуча като намек за задоволство, че сами се избиват помежду си.

За цинизма на Симеоновия “студент” в неговия университет, изкласил вече като кмет на София,  съм писал нееднократно, включително в книгата си “Премиер на РъБъ”. Разказах от първо лице като свидетел разигралата се пред още много други свидетели сценка как се бие в гърдите пред посланика на САЩ Джон Байърли, че е спрял гласуването в Софийския парламент на резолюция, признаваща арменския геноцид, за което е награден от турските тайни служби с ексклузивна информация за преминаване на накротрафиканти в България, за да бъдат заловени по негови ( кметски!) заслуги с цел да покаже, че продължава да кара влака в областта на сигурността. 

Турски пържолки за едно вярно куче, което превърнаха и в премиер с особено ласкаво отношение към автократичния президент на Турция Ердоган!

Да сте чували някой да цитира моето свидетелство за думите на софийския кмет от Банкя пред голяма група свидетели, които биха могли да потвърдят моя разказ? Не сте. Ето заради този род премълчаване на неговите “подвизи”  му се разминава циничното поведение на човека, когото мнозина от възмутените днес години наред свойски наричаха Бойко, ласкаеха го като Батман и Генерала. 

И този път ще му се размине. Никой от инициативния му комитет, формиран да му чисти фасадата с една професорска тога, няма да го напусне. Дали са си под наем имената и физиономиите. Имат само един избор: да се отрекат от съгласието си да бъдат употребени или да останат в сплотения отбор на чистачите.  Ще се радвам да бъда опроверган от поне един от “наемниците”, сред които има доказани демократи. Но се боя, че ще стане както винаги досега, но при нови обстоятелства за този политически труп: за техния Бойко или добро, или нищо.