Съмнения около полета на Гагарин се появиха и в Русия

Цензурата в Русия крие истината. 50 години след полета на Гагарин не знаем всички подробности.

https://ehorussia.com/new/node/3511

Първият пилотиран космически полет се състоя на 12 април 1961 г. Още преди пилотът-космонавт Юрий Алексеевич Гагарин да излезе в орбита, всички осъзнаваха, че това събитие завинаги ще бъде вписано в историята на човечеството, а участниците в него ще спечелят символично „безсмъртие“  пред потомците си. И тъй като по това време пилотираният полет беше основно постижение на Съветския съюз, изглеждаше, че нищо не трябва да пречи на изучаването на всички негови детайли и нюанси. Противно на очакванията, прикриването на информация започна почти веднага, в което самият Гагарин беше принуден да участва. Ситуацията е такава, че дори сега, петдесет години след историческия полет, не сме сигурни, че знаем всичките му подробности.

Тайният “Восток”

Съветската космонавтика се ражда под булото на държавната тайна. Това се дължи преди всичко на факта, че е създаден от военните и за военни цели. Например полигонът Тюра-Там (сега известен като космодром Байконур) е построен в степите на Казахстан не за извършване на полети в космоса, а за изпитание на междуконтиненталната балистична ракета Р-7. Поради прякото военно предназначение както самата ракета, така и наземните контролни точки бяха секретни. Нещо повече, космическият кораб “Восток” (3КА), на който Юрий Алексеевич Гагарин излетя в космоса, е проектиран като вариант на спътника за фотографско разузнаване “Зенит” (2K) – само вместо “шпионският” модул, в спускаемият апарат е поставен космонавт .

При съставянето на плановете за първия пилотиран полет,  почти веднага възниква въпросът, колко дълбоко ще трябва да бъдат засекретени детайлите. В края на краищата събитието ще привлече вниманието на целия свят, журналистите ще започнат да задават неудобни въпроси, учените ще изискват изчерпателно описание на ракетата, кораба и неговите системи. Ако откажат да дадат технически подробности, тогава полетът няма да получи световно признание. Ако разкажат всичко откровено, тогава въпросът за истинската цел на космодрума, ракетата и кораба неизбежно ще изплуват и ще бъдат обсъждани. СССР по това време се позиционира като миролюбива държава, която категорично се противопоставя на прехвърлянето на надпреварата във въоръжаването в космоса и тук рано или късно би се стигнало до заключението, че именно Съветският съюз е лидерът в тази област .

Окончателното решение е взето на 8 април 1961 г. на закрито заседание на Държавната комисия за подготовка на първия пилотиран космически полет, на което присъстват ръководителите на ракетно -космическата програма, конструктори и висши офицери. Мненията на членовете на комисията се различават, но в крайна сметка те решават: при съставяне на документацията „да не позволяват разкриването на класифицирана информация за стартовата площадка и ракетата-носител“.

След 12 април 1961 г., когато Гагарин обиколи Земята с космически кораб „Восток“, почти веднага, започнаха да се появяват статии и книги за неговия полет. Но с цялото им желание и постоянство авторите им не можаха да намерят основното – как изглежда корабът, на който е летял първият космонавт. Съветската преса отпечатва размазани изображения на ракета и носов конус, покриващ истинския космически кораб. Такива материали не биха могли да дадат нищо нито на професионалните експерти, нито на любознателните умове, интересуващи се от космонавтика. Въз основа на публикуваните данни за американските проекти на пилотираните космически кораби „Меркурий“ и „Джемини“, експертите се опитаха да съставят описания на възможните варианти на конструкцията на апарата на Гагарин. Всички варианти в крайна сметка се оказаха далеч от оригинала.

Най –напред, смущаваща е формата  на „Восток“. Експертите знаеха, че външната форма на космическия кораб трябва да е доста странна, поради поставянето на спирачна система и резервоари за гориво. Простият конус, тиражиран в пресата, навежда на мисълта за фалшификат, за желанието на съветските учени да подменят обтекателя на ракета-носител с космически кораб.

Част от информацията за кораба е получена чрез изучаване на модела на “Восток”, демонстриран през юли 1961 г. по време на въздушния парад в Тушино. Конусът на обтекателя все още скрива подробностите за конфигурацията, но експертите успяха да видят входния люк. Макетът обаче добавя и въпроси. И така, към задната част на конуса е прикрепен аеродинамичен стабилизатор, което води до най -различни интерпретации за неговото предназначение в оригиналния дизайн на „Восток“.

Допълнително объркване внася полетът на космическия кораб “Восток-2” с Герман Титов. Сред фотографските материали, придружаващи някои от публикациите, западните експерти видяха познатия конус със „стабилизатор на опашката“. Но сега на кораба се появиха две малки крила, идентифицирани като управление за полет в атмосферата. На въпроси от журналисти за крилата съветските представители казваха, че корабът “Восток-2” е различен от “Восток”. Например, по време на дългия 17 обиколки на земята полет, космическият кораб на Титов се спусна в атмосферата и маневрира, връщайки се на орбита (като совалката Шатъл!). Вестниците писаха: „В продължение на час майор Титов изпитваше системата за ръчно управление на кораба-спътник. След края на тестовете той докладва за добрата управляемост по време на маневриране. ”

Титов наистина изпробва системата за ръчна ориентация на кораба, но, разбира се, не направи никакви маневри за излизане от орбита – подобна еквилибристика е невъзможна. Въпреки това, поради политиката на мълчание, мнозина вярваха в тази полуистина. А някои западни издания дори публикуваха статии, в които се твърди, че Съветите разработват военен крилат космически кораб.

Едва на 30 април 1965 г., е изложен  първият модел на „Восток“ в оригиналния му вид. Най -голямата изненада сред западните експерти дойде от факта, че Юрий Гагарин пътува през космоса в сферичен спускаем апарат…

За лъжите и рекордите

Най -острият конфликт около фалшифицирането на резултатите от първия космически полет възниква на 18 юли 1961 г., когато в Париж започва среща на Международната авиационна федерация (FAI). Тя трябва да фиксира световните рекорди на Юрий Гагарин: рекордът за продължителност на полета – 108 минути; рекорд за височина на полета – 327,7 км; рекорд за максимален товар, издигнат до космическата височина – 4725 кг; два рекорда за радиокомуникация („за първа в света двупосочна радиокомуникация Земя-Космос, Космос-Земя в КВ и УКВ диапазони“).

Въпреки това, според установените строги правила, рекордът официално се регистрира само ако пилотът е кацнал в пилотската кабина на своя апарат и процесът е наблюдаван лично от спортен комисар. Спортният комисар не можеше да присъства при кацането на Гагарин, тъй като каца в непредвиден район. Но ако комисарят излъже, заявявайки, че е бил там, тогава катапултирането на космонавта от спускаемия апарат  преди кацането беше много по-трудно да се скрие: „изтичането“ на информация вече беше факт и в някои публикации беше допуснато, че в кораба  има катапулт. Лидерите на федерацията имат разумен въпрос: къде беше Гагарин по време на кацането – в или извън кораба? Съветската делегация твърди: в пилотската кабина. Лидерите на федерацията изискват съответните документи. Съветските делегати не могат да представят документи, но продължиха да настояват на тяхната версия. Дискусията продължава около пет часа. Когато идва време за обяд, уморените лидери на Международната авиационна федерация решават да се съгласят с твърдението, че Юрий Гагарин е кацнал в пилотската кабина на кораба и регистрират рекорда.

Инсинуацията продължава и след другите полети. Година по-късно западните кореспонденти питат Павел Романович Попович за кацането му с Восток-4. Космонавтът е принуден да отговори: „Подобно на Титов и Гагарин, аз бях в кораба“.

В крайна сметка самите съветски служители разкриват  на света истината. Когато триместният „Восход“ излита през октомври 1964 г., медиите съобщават, че екипажът му „за първи път е имал възможността да кацне в кораба си“.

Най -изненадващото в цялата тази история е, че дезинформацията за кацането на Юрий Гагарин продължава да се възпроизвежда дори след публикуването на всички данни за кораба “Восток”, но не само у нас. Например в илюстрираната енциклопедия „Космическа техника“ на британския историк Кенет Гатланд, публикувана през 1982 г. (!) :

„На надморска височина от около 7 км входният люк е изхвърлен от спускаемия апарат и космонавтът катапултира. Парашутът се отвори, след известно време креслото се отделя, за да не удари космонавта при кацане. Гагарин беше единственият космонавт на Восток, който остана в кораба до кацането и не използва катапулта. Всички следващи космонавти, летящи на космическия кораб “Восток” катапултират. Спускаемият апарат на космическия кораб “Восток” кацна отделно със собствен парашут … ”

Оказва се очевидно противоречие: казаха ни, че полетът на Гагарин е протекъл нормално и в даден район, но в същото време се оказва, че той е кацнал не по план. Самите съветски цензори се объркаха и най-важното – объркаха другите!

Между другото, именно манипулирането на данните доведе до това, което и днес казваме: полетът на първия космонавт на планетата продължи точно 108 минути. Всъщност полетът на спускаемия апарат като част от космическия кораб продължава толкова. Гагарин катапултира и каца отделно – пет минути по -късно, тоест полетът му продължава 113 минути.

Гагарин ли беше?

Нежеланието открито да се говори за техническите подробности за полета на Гагарин доведе до слухове, че всъщност полет не е имало. За първи път този слух беше тиражиран от списание “New York Mirror”:

„Съветите не предоставиха никакви доказателства за последните си твърдения за изключителното космическо постижение – полета на Юрий Гагарин около Земята. Може би е направил този полет в орбита, а може би не. Някой трябва да приеме ролята на съмняващия се и ние с удоволствие я приемаме. Покажете ни доказателствата. ”

Отговорят с ирония, като обемът на публикациите по тази тема бързо надхвърля обема на провокативната статия в “New York Mirror”. Ако някой наистина иска да изглежда като глупак, той ще изглежда като глупак. Ситуацията обаче е много по-сериозна.

Разбира се, в средите на най -висшия политически и военен елит на Запада никой не се съмняваше, че Юрий Алексеевич Гагарин наистина е обикалял Земята на кораба „Восток“. Още в дните на първите изстрелвания на спътници Американската агенция за национална сигурност (АНБ) разполага две станции за наблюдение на изстрелваните съветски ракети – в Аляска и Хавай, а също така пуска и радиооборудване, способно да прихваща телеметрията, идваща от съветските междупланетни апарати и космически кораби. Прихващането на данни от “Восток” започва на 12 април в 09:26 часа московско време, когато корабът на Гагарин попада в зоната на видимост на американските станции. Станцията на авиобазата на остров Шемя (Алеутски архипелаг, Аляска) успява да приеме и бързо дешифрира телесигнала с образа на космонавта, предаван от бордовата камера на системата Seliger. 58 минути след началото на приемането на сигнала, отделни кадри от това предаване са препратени до централата на АНБ във Форт Мийд. Тези кадри ясно показват как космонавтът се движи, преговаря, живее. Така още в първите часове американското ръководство получава доказателства от най -надеждния източник и никога впоследствие не поставя под въпрос факта за полета на Гагарин.

Но кореспондентът на “New York Mirror” не знае нищо за прихващането и не може да разбере, защото АНБ също умело пази военни тайни и предпочита да не говори за възможностите си. Съветският съюз беше длъжен да предостави някои конкретни подробности за полета: снимки на Земята от орбита (но няма камера на Восток), подробности за изстрелването на ракетата и нейното описание (но те останаха класифицирани), имената на създателите на ракетата и кораба (те бяха класифицирани дори повече от детайлите за изстрелване).

Възниква абсурдна ситуация – на официално ниво съветското правителство направи изявление, че е готово да сподели технологии и знания, но отказва да представи дори минималното : общи схеми на корабите „Восток“ и няколко имена на техните създатели, така че последните да могат да получат дължимите им лаври по право от световната научна общност. Сериозно е обсъден и въпросът за присъждането на Нобелова награда на мистериозния „Главен конструктор“.

Чуждестранните експерти многократно посочват на съветската страна недопустимостта от фалшификации за първия космически полет, забелязани още през май 1961 г. На това опитните демагози от Кремъл отговорят, че правителството на САЩ, което се гордее с публичността в своята страна, не бърза да споделя технологията за създаване на атомна бомба дори с най-близките си съюзници. Странно е, че съветските лидери изобщо не разбраха, че по този начин очернят най-голямото събитие на ХХ век, като поставиха космическия пробив на едно ниво с убийството на хиляди хора в Хирошима и Нагасаки.

Забравен подвиг

След смъртта на главния конструктор на ракетно-космическата система “Восток” Сергей Павлович Королев, в неговия архив бяха открити преводи на изявления на западни експерти за първия космически полет. Сред тях – и статията „Пионер или опитно зайче“, публикувана на 15 април 1961 г. във хамбургския вестник „Die Welt“. Нейният автор Себастиан Хафнер пита: „Наистина ли е възможно да се повярва в откриването на нова глава в историята на човечеството, ако човек, макар и доброволно, успешно повтори принудителните постижения на животните?…Заслугата на Юрий Гагарин, която никой не иска да подценява, се състоеше единствено да бъде опитен субект … Самият той не можеше да допринесе за успеха на този експеримент. В пилотската си кабина той не беше капитан, а само полезен товар. ”

Лесно е да си представим с какво чувство Сергей Павлович Королев чете тази статия. Но формално експертът е прав, защото прикриването на информация има и друга важна характеристика – трудностите и проблемите, пред които е изправен астронавтът, са премълчани.

На официално ниво картината изглежда така: стартът беше успешен, самият полет беше перфектен, кацането беше нормално. Оказва се, че първият космонавт не е направил нищо особено. Какъв е тогава героизмът и приносът на Гагарин?

В действителност полетът не е лесен. “Восток” влиза във висока неразчетена орбита и ако спирачната ракетна система не бе сработила, Гагарин можеше да остане в космоса две или три седмици, което го обрича на болезнена смърт. Комуникацията с наземните точки е посредствена. Шумът на вентилаторите е много смущаващ. При излизане от орбита логиката в работата на системите за автоматично управление е нарушена, корабът започва да се срива на случаен принцип, а отсеците му се отделят едва при навлизане в горните слоеве на атмосферата. Юрий Гагарин представя всички тези подробности на Държавната комисия. Неговият доклад служи като основа за усъвършенстване на различните корабни системи. По този начин първият космонавт действа като изпитател на нова обещаваща технология, която сама по себе си е много важна и не може да се сравни с изстрелването на експериментални кучета.

Практиката да се крият проблемите на космическите полети продължава и в бъдеще, което довежда до тъжни последици. Желанието на съветските власти да представят нещата така, сякаш изследването в космоса от комунистите се състои от поредица от триумфални победи и пробивни постижения, а неприятностите и инцидентите са за капиталистите, породиха нарастващ дисонанс във възприемането на космонавтика от обикновения гражданин. Възниква разумен въпрос: защо присвояваме титлите Герои на хора, които не рискуват особено? Професиите на миньор или подводничар изглеждат много по-опасни на този фон. Нека наградим и тях! Но от тази идея, само на крачка е следващата: не харчим ли твърде много за астронавтика? Каква е особеността на този вид дейност? Защо ние, отричайки себе си от най -важното, трябва да подкрепяме труда на хора, които не орат, не сеят и след това се къпят в лъчите на световната слава?

В началото на 90 -те години на миналия век родната космонавтика се озова на ръба на пълен колапс, както и много други. И не беше ли това отношение към собствените ни постижения и победи една от причините за срива?

Космическите програми оцеляха, но до голяма степен благодарение на намесата на американците, които поеха върху себе си финансирането на нашата ракетна и космическа индустрия в “най -бедния” период от нейното съществуване (макар и не безинтересно), иначе Русия нямаше да има полети в космоса в продължение на двадесет години.

Историята се повтаря и днес. Въпреки че ракетно-космическата индустрия е станала по-отворена и можете, ако желаете, да научите много повече за съвременните експедиции в орбита, отколкото за полета на Гагарин, отчуждението продължава и расте. Дори тези, които се интересуват от руската космонавтика, подкрепят я по силите и възможностите си, не могат да кажат, че нещо зависи от техните усилия. Космонавтиката сама за себе си, ние – сами за сами. Това означава, че по-нататъшното влошаване е неизбежно. Има само един начин да се обърне тенденцията – чрез връщане на престижа на този вид дейност. Но първо трябва поне да се откажем от лошия навик да крием истината за проблемите. В края на краищата, може да се окаже, че когато истината излезе наяве, ще е твърде късно нещо да се промени.

ПРЕВОД ОТ РУСКИ ЗА ivo.bg: Васил Костадинов