Точно преди 15 години беше излъчено последното издание на “В десетката”. Тогава не знаех, че казвам не “довиждане”, а “сбогом” на зрителите като автор, водещ и лице на предаването, което беше достатъчно популярно, за да бъда свързван и днес с него от непознати хора при инцидентни срещи и разговори. С финалните си думи призовах за минута мълчание в памет на убитата предишния ден в Москва руска ( защото съм “русофоб”, нали!) журналистка и правозащитничка Анна Политковская.
Оказа се като произнасяне на епитафия на предаването, убито от маскирани като “американци” маши на вожда на руската пета колона у нас Георги Първанов, който се беше обградил с послушен обслужващ персонал – от медиите, до полицията.
Няма да припомням пак как се стигна до решението ми да напусна след като бях уведомен от ръководството на телевизията, че ми спират предаването и предстои да бъда уволнен заради “нарушени американски етични стандарти” при задаването на неудобен въпрос за президента Първанов, с когото началството ми се съюзи срещу мен без да ми позволи да се защитя и секунда телевизионно време, каквото отпускат иначе като право на отговор на кого ли не.
За сметка на това без да бъда уведомен ми организираха в мое отсъствие “другарски съд” в предаване с водещ Николай Бареков. https://ivo.bg/2013/04/17/блогодаря-ви/
Такава мълниеносна екзекуция на свободното слово по явна поръчка не се беше случвала до онзи момент в навечерието на българското членство в ЕС, когато България беше на 36-то място в класацията на “Репортери без границата” по медийна свобода. “Отстрелът” на непослушни журналисти продължи след това и доведе до днешния срив на 112 място.https://www.mediapool.bg/ivo-indzhev-ne-e-narushil-profesionalnite-standarti-news122232.html
Лъжата за въпросните уж нарушени от мен стандарти беше опровергана от самите американци.
Първо, собствениците скриха шефа на телевизията, американеца Албърт Парсънс, подставеното лице на истинските български кукловоди на телевизията, близки до Първанов. Парсънс изчезна ( наистина внезапно и безследно) буквално дни след скандала и никога повече не се появи в българската публичност. Вместо да ме уволнява, както ме заплашиха от негово име, той се оказа уволнен. Защо ли?
Ами защото самият Държавен департамент на САЩ разби на пух и прах лъжата за някакво нарушение от моя страна на “американските стандарти”. В годишния си доклад за състоянието на демокрацията по света определи казуса като напускане под политически натиск. От “американската телевизия” , както и участниците в глутницата мои преследвачи в медиите, повторили папагалски лъжата, премълчаха сякаш не бяха лъгали солидарно.
Сега, 15 години по-късно, равносметката за мен е изцяло положителна. Извоювах си свободата и се наслаждавам на нея.
Поздрави на свободните хора, които четат тази ретроспекция!
Мене пък ме уволниха от работа, пардон, освободиха, чреди 7 години и половина.
Г-н Инджев, има някакви прилики между вашите и моите патила. През тошово време имаше един първи секретар на окръжния комитет на партията в Бургас, който почина и местните подмазвачи веднага прекръстиха улица “Сливница” на негово име. Аз тогава работех като екскурзовод и на едно събрание изказах моето неодобрение, че е сменено името на улицата, чието име е сивол на българския героизъм и храброст. Не мина много време и бях уволнен, а дотогава имах само похвали за работата си, както от началниците, така и от туристите и представителите на туристическите фирми, с които бях работил.
Нещтата продължават, по-рано бяхме благонадеждни и неблагонадеждни, а сега сме почтенни и непочтенни. И. Б.
Е,най-добрата журналистка между баничарките се подвизава и до сега по сините екрани.
Иво!
Дерзайте, г-н Инджев! Сигурен съм че с ваша помощ рано или късно България ще бъде освободена от МОЧА и Альоша. Това в материално отношение. Падането на тези паметници ще доведе и до освобождение в мисленето на нашите сънародници което в момента е заробено от митове и пропаганда. Тогава, може би само тогава ще започнат да се сбъдват мечтите на Левски за чиста и свята република!
Ще разберем ли някога, от някоя “кутия на Пандора”, кои са реалните собственици на националните медии? Кой диктува?
Г-н Инджев, днес никой не си спомня на прима виста кои са били министър-председатели по времето на Иван Вазов. Честит юбилей на Свободата, Народни Будителю!
Към Иванка:
Благодаря, но нарушавам правилото си да не отговарям на похвали и да не давам поводи за упреци за нещо като нарцисизъм, за да кажа, че нямам самочувствието, дързостта и правото да прогнозирам като несравнимия Вазов, че “мойте песни пак ще се четат”. Но в днешно време по технически причини, свързани с възможностите на архивирането и достъпността на регистрираните и коментираните от мен събития и личности, следата от това наистина ще остане за ползване от желаещите.
Ето, пак мога да установя, с линкът на Георги николов, че имаме значими българи от обществеността, които са в състояние да дадат изключителен тласък при преодоляването на българската изостаналост и за съжаление, тя не е само в икономически аспект.
Интервюто на Илиян Василев с Иво Инджев и останалите, ми показа още един път, че тезите им не са самотен глас в пустинята на безразличието. До сега, по-голямата част от обществото на остаряващите българи не отронваше и вопъл поради стах за съществуванието си, което беше винаги жалко. Една малка част се постараха да избягат от страната с вопъла– „майната ви!“ От тях , тези които успяха, са благодарни за това, другите преживяха нечовешките нещастия на репресиите като замлъкнаха отстранани и унищожени дори физически. А останалите? Мълчат… Ето, вече се намират между нас величави, на които от статуквото се стараят, но не могат да им затворят устата.
Благодаря, Ви Иво и Илияне, и на многото други, на които с удоволствие чета и следя изявите. Докато Ви има, ще я има България!
Другите, ако благодарение на Вашият подвиг не съумеят да се осъзнаят, значи са живели и продължават да живеят в състоянието на проста вегитация. Единственото добро сравнение на отпадналият вожд, бе това за магарето, дето ако било сложено на посттовете …да допълня някои от по–важните – мин. председател, президент, главен прокурор, председател на нар. събрание (от Къджали и не само), и, и, и ….ще се получи все същата магария, -НЯМА ПРОМЯНА!
Продължавайте да дерзаете!
Ще се получи отприщването!
Изгледах “Алтернативата” (линка, предложен от Георги Николов) с някакво вътрешно удовлетворение, че постепенно нещата си идват на мястото и рано или късно всеки ще пожъне онова, което е посял. Въпреки дистанцията на годините, пак изпитах същото отвращение, наблюдавайки как “другарския съд” на медийните лешояди със садистично настървение кълве (за назидание !) вече “простреляния административно” благороден кралски орел, но въпреки подлия сценарий, не успява да го повали и унизи!
Сега, с крилете на таланта си, той се рее още по-високо във висините на заслужената слава, а те до края си ще се гърчат в москалското блато на посредствеността и забравата. Така им се пада!