(Не)честната предизборна битка на червения шеф Георги Първанов беше дадена за пример от Томислав Дончев

 

 

 

 

 

ОБНОВЕНА: “В дискусиите ще видим кой колко струва. Там ще предопределим нашия вот“, казал днес Георги Първанов ( цитиран от БГНЕС) относно начина да разберем кой е достоен за държавен глава. Това е Първанов, който преди 20 години избяга от дискусия в рамките на предизборната кампания, след което изненадващо стана президент. Изказването му е направо като за  рубриката “Нахалство без граници”!

———————————————————

 

Слушах тази сутрин през телевизора Томислав Дончев. Правилно сте прочели, слушах. Нямаше нищо за гледане, което е утвърдена негативна практика на нашенските телевизии. Не си правят труда да онагледят темите си с архивни кадри, което всъщност е основното им богатство и ги от отличава от радиоточките.

Дори в една “Алтернатива”- предаване, излъчвано само в интернет, в което участвах вчера по покана на домакина Илиян Василев – имаше обилно онагледяване. Наситено беше с архивни кадри и звук. Какво по автентично от това да снабдиш зрителя с нагледни доказателства за тезата си!

Та докато слушах как ( вероятно) най-приемливият за претенциозната относно човешкото качество на политик от ГЕРБ публика хортува като по учебник отговорите на очакваните спрямо него въпроси, изведнъж дори и той се издъни. Взе да дава за пример г-н Георги Първанов като илюстрация на тезата си що е то успешен партиен кандидат за президент. И така се увлече в козируването на човека, който превърна в бутафорен генерал партийния му началник, че изрече следно: г-н Първанов бил участвал навремето в честна битка и така си спечелил мандата.

Моля? Другарят Първанов, който иначе не се гнусеше да идва в качеството си на председател на БСП в студиото ми в БТВ ( но след това като президент категорично отказваше да повтори този свой бивш подвиг ), не само не беше честен участник в онази предизборна битка през 2001 година, но и до днес е нарицателно за това как се финтира и манипулира предизборната борба в България. Защото той просто отказа да участва. Заложи на широко разпространеното мнение за политиката като мръсна работа и остави конкурентите си за поста да го докажат сами. 

Другарят Първанов, уви, успя да блесне с отсъствието си, докато действащият президент Петър Стоянов се отзова на поканата за предизборен телевизионен дебат на БТВ, където попадна в капана на братоубийството с Богомил Бонев. По същото време др. Първанов, постъпил преди всичко като страхливец ( подобно на неговия генерал от Банкя днес ) , се наслаждаваше на партийната любов на партийно сборище далеч от София. Абсурд беше от рационална гледна точка да предпочете стотици и без това гарантирани избиратели, пред милионната публика на водещата по аудитория телевизия, но не и като знам какъв беше хитрият му замисъл.

Потвърди се известната истина, че в боя първи загиват храбрите, а хитреците мислят за оцеляването си. Не случайно циниците казват, че границите между смелостта и глупостта понякога е много тънка.

Да, онази тактика на Първанов може да бъде наречена и умна, но по-точното определение е, че беше лисича. Той се доказа като лисугер през цялата си следваща кариера на доминиращ хищник в света на политиката сред разни криволичещи зайци, който ( за разлика от някои негови приближени ) оцеля и съхрани руното си до ден днешен – до степен да получава похвали от политици, като Томислав Дончев. Колко е спечелил от рекламната си президентска дейност за руските енергийни проекти, няма кой да го попита.

Лисугерът от Сирищник обаче приложи тогава и друга, още по- успешна хватка в онази уж честна схватка между Стоянов и Бонев. Беше внедрил себеподобни в щаба на президента, които го бяха предупредили за предстоящата кървава сцена на телевизионния тепих, в която самият аз бях въвлечен като водещ на дебата без да имам предварителна представа за това. 

Или може би подобията на Първанов от щаба на Стоянов сами са си предложили услугите? Това вероятно никога няма да узнаем без разкаяния и самопризнания. Но за мен няма съмнение, че този български Уотъргейт е факт, който съществено допринесе да имаме 10 години на върха на държавата един заклет и доказан бракониер, разиграващ още много лисугерски номера, включително при замитането на следите си.

Ще каже някой- хайде стига с тези стари факти. Стари, ама факти. А фактите трябва да се знаят и повтарят, за да не се повтарят. В противен случай се използват за замазване на дупките в паметта ни, в които истината пропада, което ни прави лесни жертви на лисугерите и прочее зъбати обитатели на политическата джунгла.

Като става дума за умните тактики, каквато е играта на криеница зад фасадата на един професор от Софийския университет, наблюдавам с интерес, как умни хора се хващат на това хоро и повтарят очевидното: че кандидатурата на професора е добра. Или много добра. А тя е всъщност прекалено добра като за онова, което се крие зад нея. Написах го още в мига, когато името на Анастас Герджиков се завъртя в спекулативната медийна рулетка и стоя зад мнението си без да влагам нищо лично срещу него. Човекът “просто” се е съгласил да чисти образа на цяла една епоха на простите, която обозначаваме по този начин по волята на едноличния собственик на ГЕРБ, чиито говорители днес ни обясняват колкото лош и опасен е огледалният му образ на едноличен властник в България Румен Радев.

Когато умен човек заяви колко е добра кандидатурата на ректора, той е длъжен да обясни на “глупавите” с какво именно е добра тя. С общите приказки за обединение на всички с всеки, което е невъзможно и вредно извън рамките на принудата в условията на диктатура? Защото ако умните не обяснят какво искат да кажат, това означава едно от двете: или бягат от отговора за очевидната за всеки мимикрия на ГЕРБ, или направо завяват цинично, че да се мами е добре.

В това отношение умният Дончев не постъпи искрено и на свой ред се скри зад любимия метод на Методиевич да изтъква колко лоши са другите, които са свършили нещо подобно на него ( т.е. не само той е лош ) или пък не са свършили това, което той върши. И другите били издигнали кандидати чрез инициативни комитети, а партийните лидери на другите също не издигат своите лидери за президент, оправда той малодушието на своя партиен ръководител. 

Само че каратистът не е като “другите”. Превърнал е каузата на личното си противопоставяне на Радев във въпрос на живот и смърт, а когато дойде моментът да доведе това лично противоборство докрай, хвърли бялата кърпа на тепиха. Аргументът, че го прави, за да съхрани партията, която не може да диша без него, беше спестен както в увисналия във въздуха незададен въпрос, така и в недадения отговор на Дончев, подозиран от разни медии като потенциален кандидат да оглави ГЕРБ в отсъствието на сегашния вожд по някаква причина.