Даниела Горчева е разказала историята на българския страдалец, жертва на комунистическите репресии Николай Радков, във връзка с неговата кончина. Цяло чудо е, че той е оживял до наши дни. https://faktor.bg/bg/articles/politika-na-vseki-kilometar-otide-si-nikolay-radkov-antikomunistat-izbyagal-prez-podzemen-tunel-ot-zloveshtiya-starozagorski-zatvor
Докато четях написаното от Даниела за Николай Радков в паметта ми се завъртяха кадри от многобройни хитове на американското кино за бягства от затворите, но с една разлика: холивудските сценарии се базират предимно на бягства на хора, които все пак са извършили някакво престъпление или поне не са били жертва на политическа репресия в собствената си държава. Дори и осъдени крадци, копаещи тунели под банки, са възпети в многобройни екранизации на престъпленията им като филмови герои, на които зрителят симпатизира заради фабулата, която ги прави симпатични в неистовия стремеж към свободата.
Да, в хитове с международна слава са се превърнали филмираните разкази – повече или по-малко достоверни- за бягства от нацистки плен или от смятания за най-сигурен затвор в САЩ на един скалист остров край Сан Франциско. Сред документалните възстановки има реконструкции на истински истории с прокопаване на тунел от американски затворници в латиноамериканска държава, натикани там заради контрабанда на наркотици, проявили страхотна изобретателност и направо стоицизъм в преследването на мечтата си да се махнат от отвратителния затвор.
За литературни великански образи, като граф Монте Кристо, да не говорим…
Въпросът ми е къде е будната творческа съвест на българските творци да пресъздаде невероятните страдания заради желанието му да бъде свободен на един български политически затворник от времето на комунизма.
Ще се върна към особено неприятната за мнозина ( вкл. вече бивши мои приятели) тема за продължаващото промиване на мозъците на българите с бозата за чудесното минало по време на диктатурата. От БНТ продължават систематично да подклаждат тази лъжа чрез филмите, нагласени да изглеждат като “документи” за времето на комунизма. От тях се лее сладникава музичка, редят се пейзажи от природни красоти и чиста градска действителност с рехав автомобилен транспорт, но най-вече с демонстрации на семеен бит и уют, одобрен от (авто)цензурата, за да стане част от т.н. златен фонд на социалистическото кино.
Някои от помнещите миналото немеят пред тази фалшификация. Някак си е неудобно да изкрещиш, че ни показват отново и отново фалшиви новини със задна дата.
Едни немеят, а други направо благоговеят. Младите, които няма как да знаят истината от първа ръка, най-малкото са объркани на кого и на какво да вярват. Поставени са между чука на “фактите” от телевизионния екран и наковалнята на онези, които са подковани зад кулисите да употребят чука и сърпа за “мирни цели”.
От пералнята, чиято центрофуга да замазва фугите на паметта за неразказаното минало, продължават да ни сервират мръсното бельо на онова минало като чист чаршаф и да ни прожектират върху него нашето бъдеще. Не се намира обаче ресурс, а може би и желание, да бъде пресъздадена историята на страдалец, като Николай Радков. Защото живеем във време на пълзяща реставрация на митовете за “светлото минало”.
Има един филм от 2017 г., нарича се “Червоний”.
Режисьор: Заза Буадзе
Сценарист: Андрій Кокотюха
В главната роля – Микола Береза
https://www.youtube.com/watch?v=EkJJlkPgzUY
Разказва се за бягството на група украински патриоти от съветския ГУЛАГ.
Филмът е украински, ерго, със сигурност няма да бъде споменат, камо ли излъчен по нашите “свободни и независими” (ХА ХА ХА ХА!) медии…
Повече няма да говоря…Който иска, може да го гледа. Препоръчвам на 100%!
Когато като младеж в соца гледах „популярни“ филми (то освен съветски и подмазваческо/български други нямаше, ми правеше впечатление модерната обзаведеност на апартаментите снимани там. Такова обзавеждане никой от нас простосмъртните не можеше да си представи, да види в действителност, камоли да обзаведе. Съмнявам се дори те са били собственост на режисьорите там. Вероятно са били реквизит от някое ловно стопанство за най-висшите кадри на властта, защото имаше някакъв тач на заведение, направено от западна фирма по поръчка на „партията (им).
Относно датите: трети март, шести септември, и двадесет и втори септември.
Народ или човек, които са независими и притежават достойнство, трудно намират приятели, но имат достатъчно почитатели.
Народ, който се надява да бъде освободен е без достойнство.
А народ благоговеещ пред своите “освободители”
е нещастен.
За да не обидя някого, мога да кажа, че не се отнася за нас.
Има и кандидат-актьор за такъв филм:
Внукът на друг затворник (избягал посмъртно), мечтае да играе дядо си, ако се направи филм за това.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/30600627.html
Тази история също е много покъртителна. Това са Клетниците на следвоенна България.
Към всичко по-долу да не забравят нашите Ора и най-важното от символна г.т.-премахването на МОЧА-вците.
https://offnews.bg/politika/demokratichna-balgaria-napisa-manifest-s-politicheskite-si-tceli-762161.html
Интересувам се дали тунелът е още там. И ако не, да се съберат пари и да се въстанови и да заработи като музей. Вход за деца и ученици – безплатен.
Да се знае, че е имало хора, които не са се примирявали с комунистите и не са им легнали.
А не да се кланяме на тотеми като МОЧА и др. В Жабокрек, например, по пътя за Рилския манастир, има един тотем на т.н. рило-пирински партизански отряд, чийто най-голяма акция е да избият ранени невъоражени германски войничета в леглата в санаториума в Жабокрек.
Има ли кандидат-президенти да застанат зад подобна акция? Алоо!
Миналата седмица разбрах, че е направен филм по неотваряни до сега документи за това какви ги е вършила “освободителката” след нахлуването в България септември 1944г. Филмът се казва “Второто освобождение” със сценарист Евелина Келбечева. Ако се осмели някоя телевизия (още по-добре от големите) според мен ще бъде пробив, който много би помогнал за събуждане на българите и в борбата за премахване на МОЧА.
През далечната 1989 излезе един филм “Маргарит и Маргарита “,някой да го е виждал по някоя “независима “и “свободна” медия или пък “Сезона на канарчетата”от1993 година , с всякакви други бози заливат подрастващите но освен интернет няма къде да се видят тия филми …
Не щем повече съвецко правосъдие!
С назначени преседатели на съдилища от политизираният ВСС !
Не щем повече съвецко правосъдие!
С назначени от партиите съдебни заседатели!
Не щем повече имитация на демокрация! Не щем повече съвецки избори!
Искаме да се премахне прагът на преференциите и избираемите места!
Не щем повече руска газова примка на шията!
Искаме да се построи спешно тръбопровода за азерски газ от Гърция!
Не щем повече да стърчи съвецкия шмайзер на МОЧА!
За да ни срами пред Европа и цял свят!
Дори и в Беларус примахнаха мочовците!
Така се случи, че лежах в болница с един човек който ми разказа как е тръгнал да бяга с плуване от България в Турция. Объркал се и вместо в Турция излязал пак на на нашия бряг но вече в граничната зона. Арестували го, затвори, побоища това беше през 1984 година. Та тоя човек ми отвори очита за комунистическата държава България. Има още неразказани съдби на редица българи опитващи се да избягат от “прекрасния” живот. Като почнах работа старита работници се подиграваха с мизерния живот при соца със следното възклицание:”Как хубаво си живеем, батка!”.