Гледам началото на предизборната кампания и посланията на символиката. Румен Радев се катери към Черни връх на гърба на Щастливеца. Неговите конкуренти от ГЕРБ за креслото му драпат към върха по снагата на Апостола в Карлово. А какво правят автентичните носители на прозападната демокрация?
Как какво, лустрират ли лустрират. Ама не съвсем и не точно каквото наистина трябва.
Колкото често ходим на избори, толкова често я пиша и тази статия преди това. Но този път ще е малко по-различна. Защото Те си знаят Тяхната, а Аз си пиша моята.
Думата ми е за онези, които са се хванали за лустрацията като за индулгенция пред избирателите за собственото си нелепо лустро да си политик, който не смее да каже цялата истина. Ще обясня.
Чета програми. От десни по – десни. И все антикомунистически ( другите не ги чета, не заслужават да си губя времето). Надпреварват се да се зъбят храбро на нелустрираните – Пешо, Гошо, Тошо, Пена, Гинка и прочее отломки от миналото. Нека треперят. Само че този хъс все повече започва да прилича на “борбата срещу фашизма”, от която отчаяно се нуждаят все още “активните борци срещу фашизма”, които мигом се отказаха от борбата срещу капитализма, за да станат капиталисти в наше време.
Самите създатели на досиетата безнаказано продължават да си правят парите и си живеят спокойно старините. Но клиентите ( а в някои случаи направо техни жертви) на “творчеството” им, за което тези офицери са получавали заплати и взимат пенсии, продължават да са обект на екслузивното внимание на желаещите да се докажат като лустратори. Да нариташ пешката винаги е по-безопасно.
Но и това е нищо в сравнение с премълчаването на истинската голяма опасност в сблъсъка с наследството от миналото. Да, да, знам, писал съм го много пъти и съм предсказуем. Но ще попитам риторично отново: защо все така отказват да се заемат с причината за това да се налага и в днешно време да има лустрация?
Лустрация без десъветизация е като освобождение чрез окупация. Точно това пише на съветските монументи у нас. Те, за разлика от съществата, подлежащи на лустрация, не намаляват по “естествени причини”. Напротив, множат се, възкръсват и дори мигрират от едно място на друго – като бюста на главния окупатор на България маршал Толбухин, пренесен в руския анклав край Камчия.
Истината, за която споменах в началото, ми е неприятна, но трябва да бъде казана. Тя е във факта, че лустраторите не срещат отпор от подлежащите на лустриране, но дори и намеците за лустриране на окупационната символика се натъква на яростната съпротива на опасната Русия и нейната вездесъща пета колона у нас. Лустраторите не искат да си навличат такъв враг. В лично качество някои от тях заемат позиция, но стане ли дума да я превърнат в програма, предизборно обещание или пък в приоритет- млъкват дори и те.
Вече са в един отбор с Луна. И тя зинала да лустрира в крак с модата. Честито за готината компания!
ЗАБЕЛЕЖКА: Авторът на горното “заяждане” се е самолустрирал от десетилетия. Отказал е каквито и да било държавни постове и политически оферти. Но държи на съпротивата срещу причината да се налага лустрацията в държавата, в която никоя партия или институция не смее да поиска поне на хартия десъветизация на България.
Н-тото потвърждение за все същото.
10/ Прилагане на приетите от нас законови текстове за лустрация и качване на архива на Комисията по досиетата в Интернет.
https://faktor.bg/bg/articles/10-prioriteta-koito-shte-otstoyavam-v-sledvashtiya-parlament
А за МОЧА-вците, КОЙ, КОГА, КЪДЕ. Изчака ни се ЧАКАЛОТО.
Не може всичко наведнъж. Затова крачка след крачка. Сега, на тези избори, първата и задължителна крачка на всички българи, и на всички демократични и свободни хора е да дерусофицират НС и Президенството. А това може да стане единствено и само при масова подкрепа за ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ И ЛОЗАН ПАНОВ. ДРУГ ПЪТ НЯМА!
Те не смеят да го кажат устно, а камо ли на хартия. Защото написаното остава, и някой ден…
От “братска” Масква показват морков и тояга – който не ще копейки ще яде бой….
Десъветизация в БГ скоро не се очаква, не се очаква!
Никой не може да отрече проблемите ни с Русия,била тя царска,съветска,или путинска.Българинът добре знае какъв е бил живота в СССР и какъв е днес при Путин. Най-общо казано-мизерен–материално и духовно. Доказателство за това е имиграцията на Запад,а не на Изток.
Така е,но българинът е объркан от пропагандата и изплашен от нейните носители.
Партиите,да не говорим за властниците,прескачат този проблем,говорят всичко,но за Русия-нищо. Защо?
Дали властниците ги спира само лична материапна зависимост? А партиите страхът? Медиите мълчат,а хората долу са примирени и изморени от неистини.
Как ни е превзело истинското зло и защо всички мълчат,както и партиите, предстои да се анализира с помоща на богатата история и мнотобройните факти.
Това все някога ще стане.
Не искам да звучи песимистично, но е много тъжно.
Благодаря все пак, че ви има г-н Инджев.
Пастир пасе животните когато изведнъж до него спира бляскава кола. Шофьорът – младеж, облечен в костюм на Армани и обувки Гучи, пита:
– Ако Ви кажа колко крави и телета има във Вашето стадо, ще ми дадете ли едно теле?
Пастира спокойно отговоря:
– Да, защо не?!
Юпито вади мини компютъра си Dell, включва го в мобилния си телефон и сърфира в Интернет до сайт на NASA и т. н. и т. н. След няколко минути се обръща към пастира:
– Имате общо 1586 крави и телета.
– Добре, можете да вземете едно от моите телета! – казва пастирът..
След това юпито слага в багажника животното, което е избрал.
– Хей, ако Ви кажа в кой сектор работите, ще ми върнете ли телето?
Младежът се замисля за миг и казва :
– Да, защо не?!
– Вие сте министър от следващото правителство, завършил Харвард! – казва пастира.
– Уау! Точно така, но как познахте?
– Нямаше нужда да гадая. Пристигнахте тук, без никой да Ви кани, искате да получите пари за отговор, който вече знаех, на въпрос, който не съм Ви задал. Използвахте оборудване на стойност милиони, за да опитате да ми докажете, че сте по-умен от мен, а реално не знаете нищо за работниците и с какво се прехранват. Вие не знаете нищо за кравите – това което имате пред себе си, е стадо овце! А сега ми върнете кучето!
ДБ за МОЧА: https://sofia.demokrati.bg/
Подкрепям със сичка сила поставянето ребром на въпроса за десъветизацията , че дори и за дероссификацията . Имам ясна позиция , не е от вчера и не се е променила .
Накратко , цената на гласа ми за парламентарни избори е доста висока – 37м(не к) . Ако няма кой да приеме такава сделка , следващото ми предложение е “кой даде най-много”. Ако никой не даде – да е дал.
Засега съм за Лозан , щото не се мазни на Радев и му вика “фалшив герой”. Останалите му се подмазват , даже хулите им са мазни и нагласени .
Остава по-малко от месец , има време да продължи в същия дух и да обедини уж лютите помежду си врагове срещу себе си с уж нерешимия (тук грешката би била вярна , неразрешимия) въпрос за десъветизацията , като начало . Или да се изложи .
Но е добре да не се бави много .
Луна е нащрек .
повече от наложително е да се проведе десъветизация,дерусофикация.За съжаление,журналистическата гилдия,призвана да търси истината и да отваря очите на хората е купена от горе до долу.Тази част,която не е купена е силно зависима от миналото си и се страхува да не би да им се търси отговорност за грабежите и потъпкването на човешките права.
ПРЪСТ В РАНАТА!
РЕСПЕКТ!
Това е “лакмуса” от първата предизборна кампания след 89-та до днес. Всичко претендиращо за дясно за антикомунизъм и демократичност мигом цъфва в червено не издържи ли изпитанието на този индикатор. Отдавна трябваше да го поставим като условие пред нашите /?/ политици. Категорично и безкомпромисно! Всичко друго е от лукавия /настояще/.